Събитията в Турция плашат голяма част от българите

Събитията в Турция предизвикват сериозна тревога и това води до радикални нагласи сред българите по отношение на гласуването в тази страна. Всякакви идеи за ревизия в обхвата на гласуване в чужбина срещат подкрепа – без българите да са особено запознати с темата. Оценката за дейността на служебния кабинет е по-скоро неутрална. Очакванията на българите за новия парламент са високи, а идеята за повишаване на минималната пенсия среща подкрепа дори без замисляне.

Това са част от изводите от нов експресен сондаж на "Галъп интернешънъл" за нагласите по актуални теми. Сондажът е проведен сред 801 души на 24 и 25 април. Той е част от стандартната изследователска програма на агенцията и независим от външно финансиране. Подобни сондажи пораждат най-вече хипотези за структурите на масовото съзнание.

Българите очевидно проявяват сериозни страхове от случващото се в Турция. 63,5% процента казват, че след референдума в Турция има опасност за България. 30,9% са на обратното мнение. Може би и заради тревогата от Турция, заради исторически опит, а и заради конкретни изказвания на официални турски представители, по-голямата част от българите са склонни да подкрепят идеи за ограничаване на възможността за гласуване в Турция. 61,2% подкрепят това да се спре изцяло гласуването на български граждани от Турция в българските избори. Съзнателно беше тествана крайна идея – за да се провери степента на отхвърляне.

Уседналостта и спирането на външното финансиране на вероизповеданията също получават одобрение от мнозинството. Между две трети и три четвърти подкрепят. Идеята за активна регистрация също се нрави. Закономерно се възприема и идеята за заличаване на регистрациите на партии, възприемани като етнически.

В същото време ограничаването на двойното гражданство или спирането на гласуването на българи от други части на света срещат по-скоро скептицизъм. Това показва, че българите не стигат до крайности в мненията си. Например, 61,6% биха подкрепили извеждане на всички имигранти от страната ни, но все пак има 32,9%, които стоят на противоположното мнение. Очевидно търпимостта на българското общество силно намалява, но не се е изчерпала съвсем.

Идеята за увеличаване на пенсиите среща подкрепа от 92,9%. Не се наблюдава обществен размисъл по детайлите.

Беше проверено и най-общото възприятие на пълнолетните българи у нас към нашите икономически емигранти. Респондентите бяха помолени да изберат между две опции, които звучат еднакво логично. Така се проверява какво е ценностното отношение на запитаните – какво те намират за стойностно и важно. Повечето наши сънародници тук са на мнение, че Българите, които са отишли да живеят в чужбина по икономически причини, имат право да гласуват за български институции, защото внасят пари у нас – 63,9%. 33,4% пък казват, че българите, заминали да живеят в чужбина по икономически причини, нямат право да гласуват за български институции, защото техният избор ангажира живеещите в България.

По същия начин беше проверено и отношението по класическата дилема "национална сигурност или човешки права". 57,7% избират сигурност, а права – 38,1%. Очевидно бурните и неясни събития в света и региона в последните месеци и години подклаждат афинитета към търсене на защита.

49,1% имат положителни очаквания за новия парламент, а 24% имат отрицателни. Това е закономерният кредит на доверие за всеки нов парламент. Служебното правителство се възприема толерантно от българите. Като всеки служебен кабинет, той не се ползва със сериозна разпознаваемост или особено внимание. Затова и оценките към него са далече от крайности и са най-вече неутрални – 49,6%. Останалите отговори са поделени между положителни и отрицателни с лек превес на положителните.