Шок: Един от петима българи не знае, че има президентски избори и референдум

Стотици хиляди българи още не знаят, че на 6 ноември у нас ще бъдат проведени президентски избори и паралелно с това национален референдум. Това сочат резултати от социологическо проучване, проведено сред 1013 пълнолетни граждани между 19 и 24 октомври. Според получените резултати 82% от запитаните са наясно, че след малко повече от 2 седмици ще се гласува за нов президент и ще се отговаря на 3 въпроса на референдума. Шокиращото в резултатите обаче е, че 18 на сто или почти един на всеки петима не е наясно какво предстои у нас на 6 ноември. Което се равнява на стотици хиляди български граждани.

В същото време се оказва, че 51% от хората не са запознати с нито една проява на кандидатите за държавен глава. В същото време 79% от запитаните заявяват, че ще пуснат бюлетина за президент, а 62% - и за референдума, сочат резултатите от изследването, проведено от "Алфа Рисърч". Данните показват още, че 77% от избирателите са наясно, че гласуването на предстоящите избори е задължително. Според преобладаващата част обаче това няма да окаже влияние върху решението им дали да отидат до урните. Малко повече от 2 седмици преди вота делът на твърдо решилите да гласуват за президент нараства до 66% от живеещите в България. Така, независимо от по-слабата предизборна кампания, заявена активност е със 7 пункта над декларираната към същия период през миналата година. Ако нагласите се запазят такива до 6 ноември, може да се очаква на първия тур на президентските избори до урните да отидат над 3.7 млн. души, предаде КРОСС.

Над половината българи знаят, че ще имат право и да не изберат свой фаворит, въпреки че ще отидат до "тъмната стаичка". 53% от избирателите са наясно, че в бюлетината ще има квадратче "не подкрепям никого". Именно него възнамеряват да отбележат около 10% от решилите да участват в изборите. Според "Алфа Рисърч" техният профил повтаря този на обичайно негласуващите - най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

Провеждащият се паралелно с първия тур на президентските избори национален референдум е много вероятно да се окаже валиден. Според изследването в него възнамеряват да участват 54 на сто от запитаните, което означава, че те ще бъдат повече от предишния път. От социологическата агенция обаче предупреждават, че пасивността на партиите, на кандидат-президентите и на инициативните комитети най-вероятно ще направи реалното участие, също както и миналата година, по-ниско от заявеното. Ако обаче продължи тенденцията задължителният характер на гласуването да оказва влияние върху традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.

От трите въпроса, на които ще отговарят българите в националното допитване, най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии. Почти 59% от запитаните подкрепят идеята политическите сили да започнат да получават по 1 лев за всеки валиден глас, получен на изборите. Срещу намаляването на партийните субсидии пък са 24.7%. Въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура също получава повече "Да"(55.1%), отколкото "Не" (26.2%). По отношение на въпроса за задължителното гласуване, 51.6% отговарят, че ще го подкрепят, докато 32 на сто заявяват, че ще са против.

Както и през 2015 г., съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишния вот в отделните населени места. От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в техния град или село изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%.

Общият извод, който се налага от националното представително проучване на "Алфа Рисърч" е, че кампанията за президентските избори и националния референдум е по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума. Поради това, може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.