„Файненшъл таймс“: Задкулисието облада надпреварата в ООН

Предполагаше се, че изборите тази година на нов генерален секретар на ООН трябваше да бъдат безпрецедентно упражнение по прозрачност. Кандидатите трябва да бъдат публично обявени от техните правителства и да бъдат подложени на въпроси от членовете на ООН. Те дори проведоха телевизионен дебат. При навлизане на изборите в решителния етап обаче процесът отстъпи към по-познатата практика на задкулисно сключване на сделки, които са доминирани както от съперничеството в европейската политика, така и от подобно на това от Студената война напрежение между САЩ и Русия. Това гласи коментар във "Файненшъл таймс", цитиран от БГНЕС.

Докато световните лидери се подготвят да присъстват на Общото събрание на ООН в Ню Йорк следващата седмица, когато изборът на нов генерален секретар ще бъде една от главните теми в кулоарите, дипломати казват, че няма ясен фаворит сред деветимата кандидати за високия пост.

"Все още всичко виси във въздуха", каза високопоставен западен дипломат в ООН. И допълни, че на теория новият генерален секретар се избира от 193-имата членове на Общото събрание по препоръка на 15-членния Съвет за сигурност. На практика това означава, че петте постоянни членки на Съвета за сигурност имат право на вето и вероятно в края решаващи ще бъдат гласовете на Русия и САЩ.

През изминалия месец Съветът за сигурност на ООН проведе серия от неформални гласувания, за да се види дали се очертава консенсусен кандидат, който да замени Бан Ки Мун - бивш южнокорейски външен министър, чийто втори петгодишен мандат приключва на 31 декември.

Ясен победител във всяко от четирите гласувания до този момент е Антониу Гутериш - бивш премиер на Португалия, който до миналата година бе върховен комисар на ООН за бежанците.

Силен и ясно изразяващ се дипломат, Гутериш има както опит в политиката, така и в ООН, който го превръща в идеален кандидат за генерален секретар на организацията. Въпреки това той не се вписва в нито една от двата неформални критерии, които бяха определени за изборите тази година – начело на ООН да бъде избрана за първи път жена лидер и тя да е от Източна Европа, бийто представител никога не е заемал поста в историята на организацията. В допълнение дипломати от ООН предполагат, че Русия едва ли ще се съгласи ООН да бъде оглавена от бивш ръководител на натовска държава.

Въпреки че САЩ не са подкрепили нито един кандидат, администрацията на Обама показа, че е съгласно ООН да има за лидер жена. Това обаче не подпомогна нито един от ранните фаворити.

По-рано тази седмица високопоставената служителка в ООН Кристина Фигерас, която миналата година водеше преговорите по изменението на климата, се отказа от надпреварата заради недоброто си представяне в предварителното гласуване. Други двама кандидати, считани за податливи на влияние от САЩ - Судана Малкора, външният министър на Аржентина - и Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия, завършиха съответно на шеста и седма позиция при последното гласуване.

В същото време задкулисното договаряне за поста създаде руско-германската дипломатическа суматоха, включваща кандидата от България, отбелязва "Файненшъл таймс". Българският премиер Бойко Борисов се е подготвил да промени кандидатурата на страната, като оттегли генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и я замени с тази на Кристалина Георгиева – зам.-председател на Европейската комисия. Според запознати, участващи в процеса, номинацията на Георгиева имала подкрепата и на Берлин. Въпреки това по-рано тази седмица България се отдръпна от подкрепа за Георгиева.

Зам.-председателката на Еврокомисията е член на същата паневропейска политическа група - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), както е и Християнсоциалният съюз (ХСС) на германския канцлер Ангела Меркел.

Но Борисов посочи, че България ще продължи да подкрепя Бокова поне до следващото гласуване, което се очаква на 26 септември. Неговият ход идва, след като руското външно министерство отхвърли като "неприемливи" опитите на Меркел да повлияят на България за поста.

Според дипломати и съобщения в медиите германският канцлер Ангела Меркел безуспешно е лобирала пред руския президент Владимир Путин да подкрепи Георгиева на срещата на върха миналата седмица на Г-20 в Ханчжоу. Външното министерство на Германия твърдо отрича тези съобщения.

Вук Йеремич, сръбският министър на външните работи, който излезе на трето място в последното гласуване, също може потенциално да се превърне в сериозен кандидат, твърдят дипломати.

Предвид сложните политически маневри дипломати от ООН смятат, че се открива шанс за "един подценяван кандидат" - външният министър на Словакия Мирослав Лайчак, който е на второ място в последното гласуване.

Въпреки това Вашингтон ще бъде нащрек за всяко предположение, че подкрепата на Москва за Лайчак зависи от подкрепата на Словакия за облекчаване на санкциите на ЕС по отношение на Русия.