АЕЦ Белене: Агонията ще продължи

Арбитражният съд осъди НЕК да плати 550 млн Евро на Росатом за произведеното оборудване за АЕЦ Белене и 70 млн Евро за разноски по делото.

Преди няколко години сегашните управляващи твърдяха, че е невъзможно НЕК да бъде осъдена (ще напляскаме руснаците). Сега обявиха решението като победа за България! Уж победа, пък НЕК не може изпълни решението. Визитите в Техеран и Москва с опити за продажба на оборудването пропаднаха, победните релации секнаха.

От областта на фантазиите бе извадена идеята да се организира търг за целия проект, като спечелилият плати 1,409 млрд. Евро на НЕК плюс 550 млн Евро на Росатом.

Премиерът каза, че ако до 10 август не се намери решение за продажба на оборудването и/или на целия проект, лично ще моли народните представители да отменят мораториума и да се започне изграждане на АЕЦ Белене.

Мораториум всъщност няма, народните представители са в заслужен отдих. Тук очевидно се следва логиката, че след като е поръчано златно копче, трябва да се поръча и свръх скъп костюм за него, нищо че пари няма дори за копчето, да не говорим за костюма, който всъщност не е нужен.

Преди два дни научихме, че с помощта на руски експерти АЕЦ Белене можело да стане частен проект с малко държавно участие. А министър Петкова вече официално поканила Росатом за преговори за строежа на Белене.

Интересно кой е упълномощил министърката, след като има решение на същото правителство за спиране на проекта.    

Доколко е реално и в какви срокове може да стане рестарт на проекта?    

Ако правителството спазва законите на страната, изграждането на нова ядрена мощност може да започне след негово решение (не на Парламента), като то се предхожда от внасяне и одобряване на няколко доклада. Проблемите тук са следните:

Трябва да се организира нова процедура за доклад за ОВОС (предишният е изтекъл), с обсъждане в страната и в заинтересованите държави, която ще отнеме няколко години. След аварията във Фукушима идеята за изграждане на АЕЦ в район с висок сеизмичен риск ще срещне силна съпротива от населението на района, НПО и от други страни;

Трябва да се изготви и приеме доклад за социално-икономическото значение от изграждането на нова АЕЦ. И двата доклада трябва да направят оценка за алтернативните варианти.

Не знам как авторите ще успеят да обосноват изграждане на нови 2120 МВ базова мощност, при положение, че:

- у нас сега има около 30 % повече мощности отколкото е необходимо за задоволяване на вътрешното потребление и на възможния износ;

- потреблението в страната устойчиво намалява – през 2011 год. е 39,405 млрд кВч, а през 2015 год. - 37,882 млрд кВч;

- Индустрията произвежда повече продукция, снижавайки потреблението на ел. енергия;

- Изнасяме ел. енергия за съседните страни (без Румъния) при почти максимално натоварване на преносните възможности, средно 9,3 млрд кВч годишно (2011 – 2015);

- През тази година цените на ел.енергията на борсата са спаднали с 0,5 ст./кВч, потреблението у нас е спаднало с 2,4 %, а износът – наполовина, в сравнение със съответния период на 2015 год.;

- При нужда от нова мощност най-лесният и евтин вариант би бил модернизация на 4-6 блок на ТЕЦ Варна за което са нужни 120 млн Евро (за 630 МВ).

- Тази ключова централа бе спряна в началото на 2015 год., поради липса на подкрепа от НЕК и МЕ;

- Трябва да се изготви и утвърди доклад за възможните количества отработено ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО) от новата АЕЦ и тяхното управление;

- Управляващите не трябва да забравят, че всички тези доклади и решения могат да бъдат обжалвани в съда и да отпаднат;

- Техническият проект да бъде утвърден и да се получи разрешение за строеж.

Ако Правителството смята, че трябва да останем в Европейския Съюз, то съгласно договора за Евратом, проектът трябва да се съгласува с Европейската Комисия, с отчитане и на последните важни директиви. Трябва да се обоснове нуждата от такава мощност, схемата на финансиране и как ще управлява ОЯГ и РАО.

Проектът за съвместно предприятие ще бъде подложен на щателно проучване, като за тази цел Комисията ще получи становища на държавите-членки и на всеки публичен или частен орган, който, по нейно мнение би могъл да й даде полезен съвет. Комисията ще изпрати на Съвета (на Европа) проекта заедно с мотивирано становище. Съветът трябва да вземе решение с единодушие във връзка с участието на трета държава или гражданин на трета държава във финансирането или в управлението на съвместното предприятие.

Не знам дали правителството си дава сметка, че тези дейности изискват 5-6 години, а всеки 6 дни забавяне трупат един милион евро към сметката. Появи се информация (която не беше опровергана), че ако НЕК забави плащането със 100 дни, неустойките стават колкото присъдената от арбитража сума.

Не е ясно какви са потенциалните инвеститори, които се интересуват от проект за 10,5 млрдеЕвро в страна с излишък на генериращи мощности. В миналото имаше интерес от инвеститори, някои от които се оказаха мошеници, осъждани в други страни.

За Белене е нужен не кандидат с пари, а стратегически инвеститор - с опит в изграждането и експлоатацията на АЕ, в управлението на ОЯГ и РАО и т.н. Считам, че нито една компания от ЕС с такъв опит няма да влезе в проекта със значително участие.

Русия без съмнение има голям интерес от изграждането на АЕЦ Белене, тъй като в следващите години би получила поръчки за милиарди, а след пускането на централата – ежегодно стотици милиони за доставка на гориво, резервни части и инженерни услуги. В сегашната криза обаче едва ли може да предложи съществено финансиране на проекта.

Други компании от страни извън ЕС може да са са без опит (напр. Турция), или с недостиг на опитни специалисти (напр. Китай), което носи сериозни рискове.

Има няколко причини, които могат да привлекат интереса на такива инвеститори:

Преди всичко корупционния имидж на НЕК и на страната, т.е. възможността с пари да се купи съгласието на политици, хора от държавното управление, бизнеса и т.н., за заобикаляне на изискванията и за действия в ущърб на гражданите. От значение е и слабата държава в сферата на контрола и защита интересите на потребителите;

Гаранцията за щети от ядрена авария у нас е само 46 млн евро. Това е 6-7 пъти по-малко от тази в бившите соцстрани, десетки пъти по-ниска от тази в западноевропейските страни и стотици пъти по-малка отколкото в САЩ. Този размер е нищожен в сравнение с пълните щети при тежка авария в АЕЦ. Макар да изкривява пазара, може би за някои хора донякъде е приемливо, че държавата ще покрие пълните щети от авария. Тази логика обаче е напълно неприемлива, ако АЕЦ Белене е чужда собственост;

Досегашната политика по управление на ОЯГ и РАО и извеждането от експлоатация (ИЕ) на АЕЦ оставя на нашите деца, внуци, правнуци и праправнуци задължението да намерят и осъществят трудни технически решения, които ще изискват средства от порядъка на 10 млрд лв по днешни оценки. Основно това са разходите за крайно (геоложко) хранилище за погребване на ОЯГ и/или високоактивните РАО от преработката му (5-6 млрд лв), недостигащите по днешни оценки над 3 млрд лв за ИЕ на 1-6 блок на АЕЦ Козлодуй, разходите за управление на ОЯГ, което ще остане на площадката на АЕЦ Козлодуй след спирането й (над 2 млрд лв) и разходите за управление на РАО в бъдеще.

Считам, че ако се говори за частно участие в АЕЦ Белене, Правителството и Парламентът трябва да направят нужните законови промени за да защитят адекватно интересите на гражданите. Същевременно изобщо не вярвам че това ще стане, тъй като нашите политици мислят не за следващите поколения, а за следващите избори.