Ангела Меркел стана чужда сред свои и своя сред чужди

Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещето на германския подход към бежанската криза – и, вероятно, бъдещето на самата страна. Предстоят две важни дати: срещата на върха на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последен шанс за канцлера Ангела Меркел да спечели срещу останалата част от Европа за своята политика на отворени врати за мигрантите, следвана от избори в три федерални провинции в Германия на 13 март, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на Меркел.

Бъдещите поколения може би ще помнят последните месеци като финалните дни от ерата на конвергенцията. На континентално ниво "конвергенция" означава следвоенно политическо развитие в посока към "все по-тесен съюз" между европейските национални държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг.

Доскоро конвергенция изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но никога обърната на заден ход. През последното десетилетие – епохата Меркел - "конвергенцията" беше прилагана и по отношение на развитието вътре в Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, макар и все още значителни, започнаха да намаляват.

Обществото изглежда става все по-толерантно, например към гейовете и майките с кариера. Децата и внуците на турските емигранти заемат важни позиции, вкореняващи ги в обществото. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите сякаш заличи това, което е останало от ляво и дясно. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, Меркел е водеща фигура в това развитие.

Това бяха дните, и тези дни са си отишли.

Сега работят мощни центробежни сили. Германската партийна система се пренарежда. Тези, които чувстват, че са губещи в тези времена на увеличено разнообразие – жители на източната част, възрастни бели мъже – пренасят гнева си към интернет и урните, гласуването за крайнодясната партия Алтернатива за Германия, която обещава да се бори с "политическа коректност" и да затвори границата.

При прогнози да спечели между 7 и 15% от гласовете при следващите парламентарни избори, Алтернатива за Германия печели гласоподаватели от редовете на някога величествените социалдемократи, при които прогнозната избирателна подкрепа е едва 13.5% в провинция Баден-Вюртемберг.

В Германия, където правителствата обикновено се състоят от коалиции от водещите партии, наличието на крайна десница в микса е обезпокоително, най-меко казано. Не става дума само за политика. По улиците, дори и сред семействата, има гняв и недоволство. Насилието срещу лица, търсещи убежище, е във възход.

Дебатът онлайн е подгрята мъгла от предубедени предположения, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето и се обръщат към руските държавни медии за информация.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години високият рейтинг на одобрение за нея я направи неопровержима. Сега изведнъж 81 процента от германците не са съгласни с управлението на кризата с миграцията от правителството, и анкета миналата седмица откри, че рейтингът за личното й одобрение е спаднал с 12 процентни пункта до 46 %. Меркел, някога център на центризма на Германия, също така е маргинализирана.

Описанието на сближаване е телеологично. "Все по-тесен съюз" не е просто термин в договор или трезво описание на това, на което сме свидетели в последните десетилетия. Това е, което ние си мислехме, че би трябвало да е естествено, това, което е трябвало да направи Европа. Същото се отнася и за все по-тесен съюз на германското общество.

 За своего рода леви урбанисти като мен, идеята, че можем да се плъзнем към фаза на разпадане - да не кажа регресия - е особено болезнена, защото показва, че сме купили лъжа, лъжа, че историята е еднопосочна улица, винаги се движи към свободно, либерално, мултикултурно общество.

Тревогите, предизвикани от притока на мигранти показват, че много германци вече не споделят това виждане, ако въобще някога са го правили. Може би самата Меркел попадна в същия капан. Безрезервната й прегръдка на бежанци миналото лято, и нейното твърдение, че посрещането им е общо европейско усилие, изглеждаше се основаваше на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да се предвиди какво ще стане оттук насетне. Меркел вероятно няма да промени позицията си напълно, не и този път, но при нейния нормален, предпазлив подход тя вече започна да влиза в образа на "Майка Меркел". На конгрес на регионална партия на 30 януари тя директно се обърна към бежанците: "Когато в Сирия отново има мир, когато ИД бъде победена в Ирак, ние очакваме вие да се върнете".

Междувременно един от най-близките съюзници на Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е направила предложение за бежанците, което по същество ще постави горна граница на броя на хората, допуснати в страната - нещо, което Меркел отказа да направи.

Планът на Кльокнер е широко разглеждан като пробен балон за Меркел. Но като се има предвид тежестта на трусовете, които разлюляват Германия, дори и квотите е малко вероятно да решат нещата. Проф. Виршинг твърди, че кризата е нарушила конвергенцията, но също така в крайна сметка е създала нови линии на сътрудничество, които евентуално биха могли да доведат страните от континента по-близо една до друга. И може би, в дългосрочен план, същото може да се каже за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.

 Коментарът е на Ана Зауерброй, редактор във в. "Тагесшпигел". Коментарът и е публикуван във в. New York Times