Д-р Нигяр Джафер: Противопоставянето на всяка цена е клопка за всяка смислена идея за реформи

Възможно ли е човек като Вас, свикнал да участва във вземането на важни за обществото решения, да наблюдава отстрани социалните процеси? Промени ли се погледът Ви към здравеопазването сега, когато не сте в парламента? Всъщност, бих искала да поговорим за погледа на  активен и мислещ човек като Вас към проблемите на обществото, когато е в парламента – и когато не е.

 –  Трудно е за някой, който е участвал във вземането на важни решения, касаещ въпрос, свързан със здравеопазването и социалната сфера, да бъде абсолютно несъпричастен към  това, което се случва. Но смятам, че погледът отстрани е по-обективен, изчистен от емоции, позволяващ ясно разграничаване на грешни и правилни решения. Например проблемът, свързан с методиката на плащане на болниците, който предизвика много вълнения през последните месеци – с голяма вероятност бих подложила на критика като член на здравната комисия – защото са верни обвиненията, че тази методика връща към тоталитарния административен подход в една система, която днес е повече пазарна.

Според Вас този модел на здравеопазване у нас ефективен ли е? Преди време при мен дойде професор от Берлин, българин, там има клиника – и търсеше начин да обясни на отговорни фактори, че това не е правилната посока...

–  Моделът на здравеопазването, въведен преди 15 години, показа огромни дефекти. Някои смятат, че тези дефекти са поради погрешно заложения изначало модел, според други  моделът е опорочен след поредица от грешни управленски решения. Няма невинни. През всичките тези години всички управляващи са направили каквото са могли, за да сме на този хал на системата. Големият въпрос е дали в България сме в състояние да намерим съгласие, независимо от политическите си пристрастия, абстрахирайки се от това дали сме в управлението – или в опозиция в момента.

Направи ми впечатление тези дни едно изказване по "Хоризонт”,  което противопостави силните връзки в родовата общност на "партийната” дисциплина. Притеснява ме налагането на партийната сплотеност в области като здравеопазването. Не е ли възможно която и да е партия, спечелила избори, да не налага неподходяща кандидатура – единственият критерий  е партийна преданост или близост до партийни лидери, а не качествата на личността. Такава неподходяща кандидатура, според мен (но това е мнение на много хора) беше и министър Таня Андреева...

– Експертността, личните качества и организационният опит трябва да са водещи при избора на личности за който и да е пост, за която и да е длъжност. Най-лошият вариант е липса на експертност и качества, липса и на политическа подкрепа. Шуробаджанащината и просто познанствата с тоя и оня в България се превърнаха в клопка за всяка смислена идея или концепция за реформиране. Примери много – и бивши министри бяха не за местата си, има и настоящи назначения, неадекватни на времето и ситуацията.

Кои са най-болните проблеми на здравеопазването – или когато говорим за здравеопазване, не бива да търсим приоритети – а да поставим "всичко на масата”  и на принципа на равнопоставеност да се търсят решения?

–  Интересен въпрос – дали да се предприемат стъпки за решаване "на парче”, изведени като "приоритети” в главата на някои за решаване на проблемите в даден сектор, или поставяне "всичко на масата” и цялостна визия, концепция за решаване на даден проблем. Особено в сектор "здравеопазване” частични, при това оказва се грешни решения, като на пожар, доведоха до сериозни поражения. Оказа се, че икономически лобита с участието на пациентски организации, преекспонирали конкретния проблем и случай, могат да променят решенията в посока, която нанася огромни щети на всички пациенти.

Най-трудната Ви ситуация като парламентарист?

–  Повярвайте, колкото е по-висока позицията, толкова се редуват все по-трудни ситуации. Много по-лесно ми е било като редови депутат, опозиция, по-трудно като зам.-председател на комисията по здравеопазване, а най-трудно – като председател на същата комисия.

А Вие  доволна ли сте от съдбата си – не Ви е отредила лека пътека...Винаги сте изправена пред трудности, преодолявате ги, разбира се – но мнозина биха предпочели безпроблемни дни. Разкажете за времето, когато бяхте кмет.

– Прекрасно би било всеки човек да има  безпроблемни дни...Други харесват дни и позиции, пълни с напрежение, предизвикателства. Това, повярвайте, уморява страхотно. Човек е такъв, какъвто е. Примерно – да си кмет означава всеки ден, всеки час да се сближаваш с проблемите на хората, които са изключително конкретни, очакващи конкретни действия и решения. Докато, например, депутатът, министърът се среща с хората, когато той реши – и ако реши да се срещне. Нещата изглеждат по-глобални, но не са по-лесни. Отговорността е огромна. И негативната енергия – повече от позитивната.

Очевидно е умението Ви да общувате с хората – и като човек, като лекар, като политик. Как успявате да запазите добрия тон, да намерите равновесието в това общуване? Свидетел съм на една непрекъсната добронамереност, винаги сте готова да изслушате човека с проблем, да помогнете – реално участвате в решаването на проблема, не със съвет...или обещание, както често се случва с други политици.

– За мен ключовата дума в общуването между хората, групите, общностите в едно общество е баланс – ако някой е намерил вътрешното равновесие за себе си, с голяма вероятност ще намери  равновесие и с околните. С времето рационалното, разумът  надделява над емоционалното – за добро или лошо.

Като говорим за общуване, изумена съм от действията на някои директори на болници, които си позволяват да крещят на лекарите, да ги уволняват безпричинно – и всичко това да остава ненаказано. И пак – защото там седи "наш човек”.

– Толерантността и коректността в отношенията между хората важат с особена сила за отношенията между тези,  които ръководят – и ръководените. Авторитетът на един директор на болница, лекар, човек на знанието, би трябвало да бъде пример за подражание и еталон за коректност. Деленето на наши и ваши, безнаказаността са част от сериозните проблеми на целия преход, особено грозни са тези явления в системата на здравеопазването. Ако системата на здравеопазването в България все още функционира, въпреки проблемите, заслуга за това имат обикновените лекари  и медицински специалисти, които работят в нея.

Разкажете ни, моля, повече за семейството си. Кои са близките Ви, как се казват, успявате ли да им дадете част от напрегнатото си време, да бъдете заедно...Пътувате ли, за какво разговаряте...

– Престоят ми в политиката се състоя благодарение търпението на семейството ми. Всъщност, винаги най-близките са най-потърпевши от това, че някой е решил да се занимава с политика. Това се отнася с пълна сила за хората, които искат повече да дадат, отколкото да вземат в рамката на политическата си дейност. Хубаво е, че в момента имам повече време за тях, включително вече съм анализирала  какво съм загубила от престоя си в политиката: че децата ми са израсли без мен...

Има една великолепна изповед на Георги Карауланов в книгата му "Кръвна група” – години наред строи България, няма време за децата си, а когато една вечер се връща, проглежда – дъщеря му, на която е обещал въженце за скачане, вече е абитуриентка...Затваря се в банята и плаче, не   –  вие от мъка...  А сега искам да Ви помоля да направите с няколко щрихи собствения си портрет – ако искаме да научим повече за характера Ви, за предпочитанията Ви, за гнева Ви, за мислите Ви, за надеждите Ви – като човек и лекар, като политик?

– Надеждите ми са, че светът и България ще тръгнат към по-добро, мислите ми са за това, че позитивните хора, готови да пробият стени с глава, не мислейки за последствията, могат да променят нещата. Гневът ми е за абсолютната агресия на посредствеността. Предпочитанията ми са за връщане към истинските неща, неподправените приятелства, които не зависят от конюнктурата, смислените идеи, които си струват да бъдат подкрепени, независимо от това кой  какви политически идеи има.
Иначе съм Телец, роден на границата с Близнаци, с типична характеристика: трудно вземане на важни решения, раздвояване с отчитане на всички позитиви и негативи, но на принципа "с рогата напред”, когато това решение е взето.

Малко несмело ще Ви задам и този въпрос – какви са прогнозите Ви за нашата многострадална България, за обществото ни...Тук бих искала да науча и Вашето виждане за гражданското общество у нас – има ли го наистина, или ..

– Идеята за гражданското общество беше опорочена с последните събития в България. Хора, които твърдят в общественото пространство, че са над политическите пристрастия и кариеристични амбиции, в момента са на позиции, които доказват обратното. Иначе познавам дейността на много НПО-та и идейните им вдъхновители, които през последните двайсет години се опитваха да коригират в добра посока хода на развитието на страната ни.

  Интервю на Юлия Пискулийска