Защо Ердоган и Путин заровиха томахавките?

Руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Таийп Ердоган са твърде еднакви, за да останат врагове задълго. В понеделник официалният уебсайт на Кремъл публикува откъси от писмо на Ердоган до Путин, в което турският лидер се извинява за свалянето на руски самолет през ноември и предлага компенсации на семейството на загиналия пилот.

Може да има икономически причини за неочакваното извинение, но идеологическата близост на двамата лидери - и техният интерес да правят сделки - вероятно също са спомогнали за прекратяване на конфликта.

След като руският самолет, изпълняващ мисия в Сирия, за кратко премина границата с Турция и бе свален от турските ВВС, Путин поиска извинение и предложение за компенсиране на Русия за нанесената вреда, но Ердоган настоя, че именно Путин трябва да се извини за нарушаване на въздушното пространство. И двете страни се обвиняваха взаимно в подкрепяне на терористите в Сирия; в определени моменти реториката изглеждаше твърде разгорещена, за да бъде преодолян някога разривът.

За да накаже Турция, Москва спря продажбата на туристически пакети за Турция, забрани на турски строителни фирми да строят в Русия и наложи забрана за внос на турски плодове, зеленчуци и птиче месо. Миналата година Европейската банка за възстановяване и развитие изчисли, че руските санкции ще орежат икономическия растеж на Турция с 0,3 до 0,7 процентни пункта през 2016 г., но Ердоган не отстъпи.

Броят на руските посетители в Анталия, една от любимите морски дестинации на руснаците през последните години, спадна с 95% тази година. Щеше да е поносимо, защото Турция обикновено посреща около пет пъти повече туристи от Европа, отколкото от Русия. Тази година обаче британците и германците също се въздържаха заради заплахите за сигурността, така че общият брой туристи бележи понижение от 45% спрямо миналата година. Това би могло да е повлияло на обрата в позицията на Ердоган, но сметките на турския лидер вероятно са по-сложни.

Точно когато Кремъл публикува извинението на Ердоган, Турция и Израел обявиха нормализиране на дипломатическите отношения, прекъснати преди шест години, след като осем турци загинаха при израелско нападение срещу флотилия, плаваща към Газа. Това може да позволи на Турция да диверсифицира снабдяването си с енергия: сега Израел може да построи газопровод до Кипър, което би помогнало на Турция да стане по-малко зависима от руския газ. Руският държавен производител Газпром осигурява около 55% от нуждите на Турция.

Русия е категорично против предложението за газопровод. Израел осъзнава риска за проекта и има алтернативни планове да изпраща газ за Египет, да го втечнява там и да го изнася чрез кораби, а не по тръби. За да може газопроводът да стане факт, Ердоган трябва да говори с Русия, може би съживявайки изоставените планове за нов руски газопровод до Турция, чрез който да бъде създаден газоразпределителен център за по-нататъшен износ за Южна Европа.

Позицията на Турция като врата към Близкия изток изисква приятелски отношение с водещите играчи. Ердоган е своенравен, но и хитър, и трябва да разбере, че за него е по-лесно да поддържа прагматични взаимноизгодни връзки с Путин, отколкото, да кажем, с лидерите от Европейския съюз.

Европа обеща на турците безвизово пътуване в замяна на готовността на Турция да си вземе обратно имигрантите без документи, идващи от нейна територия. За да отмени визите обаче, ЕС поиска също Турция да промени силно критикуваните си антитерористични закони, които доведоха до лишаване от свобода на редица журналисти и активисти - нещо, което Ердоган отказа да направи.

Към края на миналата седмица подвластният на Путин парламент прие още по-строг пакет от антитерористични и антиекстремистки закони в сравнение с турските. От 20 юли "оправдаването" или "подбуждането" на тероризъм в социалните мрежи ще бъде наказуемо с максимална присъда от седем години затвор. Екстремизмът - неясно дефинирано престъпление, за което всяка години стотици хора биват глобявани или затваряни - сега носи осемгодишна максимална присъда. Това е повече спрямо тригодишния максимум, който турското законодателство предвижда за сравними престъпления. Телекомуникационните оператори са принудени да пазят по шест месеца всички съобщения и ЗАПИСИ на телефонни разговори и трябва да предоставят на правоохранителните органи инструменти за разшифроване при нужда.

Това вероятно е най-репресивният законодателен пакет, приет в Русия след края на Съветския съюз. Ердоган трябва да чувства известна доза завист към способността на Путин до голяма степен да прави каквото си поиска в своята страна - но и сродство с него.

Авторитарните управници имат сходни възгледи за заплахите за властта и държавите си. И двамата виждат света като арена за конкуренция на живот и смърт, при която икономическите ползи всеки път надделяват над ценностите.

Конфликтът бе неестествен за двамата диктатори и какво е едно извинение между двама мъже, които могат да направят много, за да се подкрепят взаимно? Ердоган е склонен да остави кремълските пропагандни издания да отпразнуват победа, ако това е необходимо, за да започне отново да сключва сделки с Русия - и да покаже на Запада, че не изпитва недостиг на алтернативни партньори, които не се опитват да му налагат ценностите си.