Петър Волгин: Плевнелиев не става за президент на всички българи

Утре сутринта в СЕМ започват изслушванията на кандидатите за шеф на БНР. Конкурсът трябва да приключи на 20 май, когато се очаква да бъде направен изборът. Сред кандидатите е и Петър Волгин - автор и водещ на сваленото от ефира на националното радио "неудобно" предаване "Деконструкция".

Защо реши да се кандидатираш за шеф на радиото?

Основната причина, поради която  се кандидатирам за генерален директор на БНР, е дълбоката криза там, причинена от отиващото си ръководство. С действията и бездействията си екипът на Радослав Янкулов нанесе огромни щети на общественото радио - в професионален, финансов и морален план. Неслучайно  хората, които протестираме вече една година срещу настоящото управление, изпратихме специално писмо до СЕМ. В него казваме, че ако регулаторът избере за нов генерален директор човек, който принадлежи или доскоро е принадлежал към кръга на Янкулов, това окончателно ще съсипе медията. Убеден съм, че с помощта на моите колеги и приятели в БНР имаме възможността отново да изправим радиото на крака, да възстановим изгубеното доверие на слушателите. Именно заради това се кандидатирам. 

Защо в крайна сметка "Деконструкция" бе забранена? Ако си шеф на радиото, би ли свалил от ефир едно подобно "неудобно" предаване?

"Деконструкция" беше забранена, защото се осмеляваше да говори неща, които в останалите медии почти не се чуваха. Забранявайки "Деконструкция",  отиващото си ръководството на БНР всъщност показа, че не търпи различни гледни точки. Не понася гледни точки, които оспорват "единствено правилната" позиция. Ако бъда избран за генерален директор, ще постъпвам по съвсем различен начин. Ще направя така, че в ефира на БНР да звучат най-различни позиции. Няма да има "привилегировани" гледни точки. Ще осигуря максимален професионален комфорт на талантливите журналисти да изразяват свободно мнението си. Това ще важи с особено сила за онези мнения, които не споделям. 

Доколко има свобода на словото у нас?

И да я има, вече се забелязва изключително трудно. Повечето медийни личности у нас, дали заради външен натиск, дали заради диктата на собствената си автоцензура, не се осмеляват да оспорват статуквото. Говоря както за вътрешнополитическото, така и а външнополитическото статукво. Почти никой, особено в големите електронни медии, не се осмелява да подлага на критика действията на управляващите у нас. Почти никой не се осмелява да оспорва политиката на Вашингтон. Ето така журналистиката се превръща в най-банален слугинаж.  

Има ли революционно настроение у нас?

Има недоволство. Макар че няма да разберете за него, ако гледате единствено националните телевизии. Хората са недоволни не само защото материалното им положение се влошава. Най-силно ги дразни чувството за абсолютна правота, което демонстрират лидерите на ГЕРБ. За съжаление трудно нещо би предизвикало масов протест. Понятието "протест" силно девалвира. Особено след протестърските клоунади през лятото на 2013 г. След онази бутафория повечето българи останаха с впечатлението, че се протестира единствено заради някакви облаги. И са прави да мислят така. Повечето от най-активните протестъри станаха министри, заместник-министри, всевъзможни шефове в държавните структури. Е, как тогава масовата публика да повярва, че някой протестира заради идеи, а не защото е решил да осребри  впоследствие недоволството си!?

Бежанци... граждански арести... национална гвардия... Защо гражданите започнаха сами да "ловят" нелегалните мигранти?

Това е естественият резултат от една политика, която целенасочено се провеждаше през последните 25 години. Според нейните пропагандатори и изпълнители държавата е символ на всичко лошо. Тя трябваше да изчезне и да остави всичко да се решава от пазарните сили. Това е вече печално известният неолиберален модел, който се изразява в следното - премахваме всички държавни структури и оставяме нещата да се нагласяват от само себе си, защото така било най-справедливо. Разбира се, когато оставиш нещата да се нагласят от само себе си, се стига до закона на джунглата. Тъкмо на джунгла прилича България в момента, на място, където няма никаква солидарност и никаква загриженост за по-слабия. Напротив, има желание да успееш с цената на всичко, да зарежеш всички скрупули в името на печалбата. Е, когато държавата я няма, когато отсъстват държавните структури, които да налагат закона,  рано или късно се стига до ситуации като тази. Ситуации, при които отделни граждани се нагърбват с тази работа. 

Какво, според теб,  ще се случи на предстоящите избори за президент?

Намирам за изключително порочна пракиката на големите партии да обявяват официално своите кандидади една два-три месеца преди изборите. След като всички партийни лидери се кълнат в любов към Съединените щати, защо не искат да ползват американската практика? Там предизборната кампания продължава почти цяла година и така гласоподавателите имат достатъчно време да опознаят кандидатите. А у нас партиите  правят всичко възможно, за да не разберем почти нищо за кандидатите им. Силно се надявам, че сред кандидатите тази есен няма да фигурира настоящият президент. Разбира се, нереалистично е да очакваме един президент да се харесва на всички българи, да изразява идеи, които да срещат 99% одобрение. Но в същото време не е редно държавният глава да пропагандира тези, които се споделят най-вече от едно снобско малцинство на софийските жълти павета. Влиянието на г-н Плевнелиев не се простира по-далеч от редакциите на онези вестници и сайтове, спонсорирани от "Америка за България". Те спокойно могат да си го вземат за почетен председател, но за президент на българите този човек определено не става. 

Какъв е смисълът от референдума на Слави Трифонов?

Всеки има правото да харесва или да не харесва изявите на Слави Трифонов като шоумен, музикант, обществена личност. Това, което не може да се отрече, е, че въпросите, поставени на инициирания от него референдум, са важни. И не случайво политиците толкова се уплашиха и първоначално се опитаха да направят разни мошенгии с цел на референдума да гласуват по-малко хора. После все пак се усетиха и се поправиха. Не политиците, а хората трябва да кажат дали гласуването да бъде задължително. Не политиците, а хората трябва да определят каква да бъде избирателната система. Това е възможно най-пълната проява на демокрацията. Да, възможно е резултатите, които да получим, да не са перфектни. Това пък са рисковете на демокрацията и трябва да приемаме и тях.

Русия - това е една от темите, които разгарят най-силни страсти в българското общество. Битката между русофили и русофоби е яростна. От друга страна пък  остава усещането, че точно както някога светът ни възприемаше като 16-а република на СССР, днес ни смята за най-послушния васал на САЩ? Защо  отидохме в другата крайност? 

Това, за което говориш - мятането от една крайност в друга - не е характеристика на българското общество. Това е поведението на елита ни - не само политическия, но и интелектуалния. Преди време този елит козируваше безропотно на всяка заповед, която идваше от Москва, дори и на най-глупавата.  Днес по същия безмозъчен начин се е поставил в услуга на Вашингтон. Убеден съм, че същите тези хора, които са ни втръснали с постоянното повтаряне на мантрите за "евроатлантическите ценности", "безкористните американски братя" и "руската заплаха", ще запеят коренно различна песен, ако конюктурата се промени. Ще изровят от  прашасалите килери дипломите си от съветските университети и ще почнат също толкова възторжено да пеят новите мантрите, този път за "нерушимата българо-руска дружба". Така както няма по-яростен антикомунист от бившия партиен секретар, така няма да има и по-раздаващ се русофил от бившия русофоб. Такива са нашите елити - обидно конформистки и готови да служат на всеки нов господар.

Какво ти дава сили и вдъхновение да продължаваш да се бориш?

Ако нямах подкрепата на слушателите,отдавна да съм се отказал. Тази подкрепа е най-доброто доказателство, че нещата, които правихме и продължаваме да правим с моите колеги, имат смисъл. Самите хора ни казват да се предаваме. Това е огромна отговорност - да знаеш, че произнасяш на глас това, което много слушатели мислят и жадуват да чуят. Нямаш право да ги изоставиш. Длъжен си да продължиш напред. Заради хората, които ти вярват.