Походът на бежанците раздели Европа

Тъжният поход на мигрантите към Европа продължава  и вече бие рекорди. По данни на ООН броя на сирийските бежанци днес е 4 890 023 души. Около 1 939 000 души от тях са намерили приют в Турция, над 1 113 000 в Ливан, над 629 000 в Йордания, над 250 000 в Ирак и над 132 000 в Египет. Голяма част от тези хора са в тези страни временно и впоследствие тръгват към Европа. В редиците им се вливат и множество икономически мигранти от Африка и Афганистан, продължава и напливът на мигранти от Балканите.

След стълпотворението в края на изминалата седмица край границата между Гърция и Македония, бежанският поток се пренасочи към Унгария през Сърбия и само в понеделник над 2000 мигранти преминаха границата между двете държави. А Европа се оказа пред криза, в каквато не е изпадала от Втората световна война насам.

Пред заплахата да бъде залят с имигранти, старият континент изпадна в раздвоение. Докато власттите в Германия, Франция и Италия продължават да поддържат официалната линия на толерантност и готовност да приемат бежанците без въпроси, собствените им граждани започват да проявяват все по-остра нетърпимост към пришълците. Дотам, че в Германия вече започнаха да нападат и да палят бежанските лагери. Великобритания дори на най-високо политическо ниво даде ясно да се разбере, че нелегалните чужденци са нежелани. Дания заговори за затваряне на Шенген. Дори шведската толерантност се пречупи под наплива на иностранци и се стигна до поредица нападения срещу просяци, а крайната десница увеличава подкрепата си с твърдения, че обществото е под заплаха от вълните от имигранти, след като благоденстващите шведи бяха шокирани от приток на хиляди мигранти, предимно роми.

Проблемът е,  че в потока от хора, които всекидневно пъплят към богатите страни в Европа, не са само бежанците от войната в Сирия. Голямата част от насочилата се на Запад тълпа е от икономически мигранти, главно от Африка, Афганистан и от Балканите, които търсят по-добро бъдеще на стария континент. И докато Върховния комисар на ООН за бежанците призова ЕС всеобхватен европейски отговор на имигрантската криза, базиран на принципите на солидарността и равноправното разпределение на бремето, много от страните започнаха сами да търсят решение за спиране на бежанците. Едни започнаха да строят огради по уязвимите граници, други да затягат контрола и санкзциите за нелегалните мигранти, трети да ги сплашват с яростни протести и дори с нападения. Имигрантската криза се оказа обаче "златна" възможност за националистическите партии и движения в цяла Европа, които видимо увеличават подкрепата си през п оследните месеци. А от Унгария дойде обвинението, че старите страни членки "крадат парите за бежанците от новите членки" и ги унижават.

Причината за острата реакция е това, че в момента ситуацията в Унгария е  особено тежка.  Общо 2093 имигранти - рекорден брой, регистриран за един ден, са преминали сръбско-унгарската граница в понеделник, посочи унгарската полиция в съобщение днес.  В същото време нови 70 автобуса с бежанци пристигнаха в Белград. Масовият приток на мигранти идва няколко дни преди предвиденото за 31 август завършване на изграждането на преграда, целяща да попречи на влизането на имигранти в Унгария.

Тези имигранти са част от вълна от близо 7000 бежанци, желаещи да преминат в Западна Европа, чието пътуване бе блокирано миналата седмица, когато Македония обяви извънредно положение и затвори границата си с Гърция, след като бе изправена пред масов приток на имигранти.

Лишената от излаз на море Унгария, която е част от Шенгенската зона за свободно движение, е регистрирала над 100 000 мигранти от началото на тази година срещу 43 000 за цялата 2014-а. През 2012 г. само 2000 имигранти са пристигнали в страната. Броят на търсещите убежище рязко скочи и близо 1500 пристигат всеки ден през август след обявяването от консервативното правителство на изграждането на ограда по границата със Сърбия.

Междувременно днес шефът на канцеларията на премиера Виктор Орбан заяви, че правителството на Унгария иска повече средства от Европейския съюз за справяне с най-тежката бежанска криза след Втората световна война, предаде Ройтерс. "ЕС разпределя фондовете за защита на границите по унизителен начин. Старите страни членки крадат парите от новите членки", каза Янош Лазар в интервю пред всекидневника "Модяр хирлап".

Унгарското правителство внесе и проекто-закон, който на практика ще означава, че властите в Будапеща ще "запечатат правно границата" със Сърбия, след построяването на стената по 175-км граница.

Сърбия и Македония, след като се опитаха без успех да спрат множеството като затворят  границите,  решиха да подготвят съвместно споразумение за граничните процедури, така че имигрантите да могат да минат максимално бързо през двете страни и да отпътуват към Централна и Западна Европа. Споразумението предвижда съвместен контрол на железопътния граничен пункт Табановце-Прешево от служители на двете страни. Тази мярка ще намали времето за проверка на пътници и стоки през граничния пункт и времето за пътуване по Коридор номер 10.  В документа се говори опростяване на граничните процедури и установяване на една обща гранична железопътна гара, която най-вероятно ще бъде в Табановце, на македонска територия.

Днес отново над хиляда бежанци са се събрали на гръцко-македонската граница с надежда да я пресекат, съобщи за агенция Sputnik координаторът на Управлението на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) Александрос Вулгарис. "На границата между Гърция и Македония се е образувала опашка. Реда си да пресекат границата чакат над хиляда души", казва Вулгарис. ВКБООН очаква, както беше съобщено по-рано, в Македония да пристигат до три хиляди бежанци на ден, по-голямата част от които са сирийци. Преминавайки македонската граница те се насочват през Сърбия към страните-членки на ЕС.

Най-драматична изглежда ситуацията в Германия. През изминалата нощ горя пожар в център за прием на бежанци в град Науен близо до Берлин. Опожарената спортна зала е трябвало да приеме в началото на септември 130 бежанци. Предполага се, че палежът е умишлен, предаде Интерфакс. "Ако следователите установят, че това е акт на ксенофобия, то полицията и правните органи на провинция Бранденбург ще направят всичко възможно да привлекат виновните под отговорност", пише в официално заявление на министър-председателя на провинцията Дитмар Войдке. Той също така заяви, че действията срещу мигрантите са "срамни и недостойни" и призова населението да се пази от "ксенофобските банди".

Междувременно германският канцлер Ангела Мерел  посети  бежанския център в град Хайденау, срещу чието отваряне неонацисти организираха протести през уикенда. В понеделник Меркел рязко осъди изстъпленията на неонацисти и местни екстремисти, които искаха да блокират центъра, подготвен за прием на бежанци, които вече са настанени там. При сблъсъците продължили два дни бяха ранени 30 полицаи.

В същото време,  докато антиемигрантските насроения в страната набират сила, Германия потвърди днес, че е прекратила процеса на връщане на търсещи убежище сирийци в първото място на влизане в ЕС, отхвърляйки ключова европейска процедура за бежанци. В рамките на т. нар. Дъблински разпоредби първата страна от ЕС, в която пристигнат търсещите убежище е задължена да разгледа молбата на ищеца. "Дъблинската процедура: Ние не я следваме, когато става въпрос за сирийски граждани на този етап", съобщи Федералният офис за емиграция и бежанци на страницата си в социалната мрежа "Туитър".

ЕС приветства решението на Германия, наричайки го "акт на европейска солидарност". "За комисията това представлява признаване на факта, че не можем да оставим държавите членки по външната граница сами в справянето с голям брой охра, търсещи убежище в Европа", заяви Наташа Бертауд, говорител на ЕК. Дали ще го приемат по този начин и съгражданите на Мрекел ще се види през следващите месеци.

Лондон превантивно обяви, че затяга мерките срещу незаконните имигранти. Нелегалните имигранти, които работят "на черно" във Великобритания, рискуват да бъдат осъдени на затвор, а спечелите пари да им бъдат конфискувани, обяви британският министър по емиграцията Джеймс Брокъншир. Това предвиждат новите законови предложения на британското правителство.

"Онези, които мислят, че Великобритания държи вратите широко отворени, трябва да спре да мисли така. Ако някой е влязъл нелегално, ще вземем мерки да му попречим да си намери работа, да си наеме жилище, да си отвори банкова сметка или да придобие кола", поясни министърът.

Предвижданите наказания за нелегалните имигранти предвиждат 6 месеца затвор, неограничени глоби и изземване на имот.

В Милано пък имаше сблъсъци между полицията и мигранти. Стотици мигранти се сбиха с полицията и за кратко време блокираха една от основните пътни артерии в италианския град Милано, предаде Reuters. Протестиращите мигранти, най-вече с произход от Африка, излязоха на протест срещу лошите условия на живот, в които са настанени и продължителния процес на регистрация в страната. Около 300 мъже, скандиращи "Документи! Документи!" спряха движението на улицата. Полицията ги е изтикала обратно в центровете за настаняване с помощта на сила. Повече от сто хиляди мигранти са достигнали до Италия от началото на годината по данни на вътрешното министерство на страната.

Австрийската армия ще разположи над 500 войници в помощ на властите, за да се справят с огромен приток на мигранти от Унгария и Италия, съобщи австрийският министър на отбраната Гералд Клуг. Войниците ще помагат при придружаването на хора и оборудване за мигрантите, в изграждането на места за подслон и в организиране на доставки на храна. За момента те не са разположени по границите на Австрия.

Правителството назначи също миграционен координатор. Тази функция ще се изпълнява от бившия банкер Кристиан Конрад. Австрия е изправена пред масиран наплив на мигранти едновременно от Унгария и от Италия. Основният център за бежанци в страната - в Трайскирхен - е толкова препълнен, че няколкостотин души са принудени да спят под открито небе. Федералното правителство обвинява властите на провинциите, че бавят осигуряването на подслон за мигрантите.

Броят на лицата, поискали убежище в Австрия в последните месеци, се е увеличило значително. От януари до юни са регистрирани повече от 28 300 молби за убежище - почти толкова, колкото през цялата 2014 г., а за цялата настояща година властите очакват общо 80 000 молби.

След наплива на бежанци в края на миналата и началото на тази година, в момента ситуацията в България е сравнително спокойна. Временното затишие най-вероятно е резултата от славата ни на страна, която не предлага кой знае какви перспективи за имигрантите нито в социален план, нито като възможности за бизнес. Освен това България също изгради стена на границата с Турция, откъдето идваше бежанският поток и полага значителни усилия да контролира притока на имигранти.

Българските власти взеха бързи мерки за подсилване на охраната по границата с Македноия, а вчера обявиха, че изпращат бронетранспортьори и 25 войници  на 4 гранични пропусквателни пункта в подкрепа на полицията, която се опитва да спре поникването на бежанци в страната. "Техният брой може да бъде увеличен при влошаване на обстановката", съобщиха от МО.

Осъществяваме много строг контрол по границата, заяви пред Нова телевизия вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова. Според нея бежанската криза е най-голямото предизвикателство от началото на века за Европа. "Търсят се решения на всички нива. Ние очаквахме това развитие на ситуацията", подчерта Бъчварова. Българските власти отдавна следят ситуацията. "Най-апокалиптичният вариант е да има такъв поток като в Македония. Разработили сме мерки, непрекъснато следим ситуацията. Смятаме, че рискът това да се случи през нашата страна е нисък. Всички знаят, че българските граници се пазят добре", каза вътрешният министър. Тя подчерта, че бежанците, чиято цел е Западна Европа, не минават често през България, тъй като не са сигурни, че скоро могат да стигнат до дестинацията, която ги интересува.

В крайна сметка основният потърпевш от мигрантската истерия в страните от ядрото на Европа най-вероятно ще бъдат мигрантите от бедните покрайнини на континента, основно от Балканите.

"Европа се намира в ситуация, която не е достойна за самата Европа, и това трябва да се каже", заяви Меркел на излъчена в интернет среща с жители на квартал Маркслох в промишления и минен център в Рур, в който живее значителна имигрантска общност.

Трябва да връщаме в страните им онези, които най-вероятно нямат никакъв шанс да получат убежище, каза Меркел във връзка с наплива от кандидати за убежище. Това е трудно, но в Сърбия, Албания и Косово в момента няма гражданска война. Тези които имат право на убежище, например сирийците, трябва да бъдат разпределени справедливо в Европа, добави канцлерът.

"Страна като Германия, с по-голяма икономическа мощ от други държави, е длъжна да приеме по-голяма част от потока, но две или три от общо 28 страни не могат сами да се нагърбят с този товар: това не е Европейският съюз, който искаме", подчерта Меркел. Германия очаква да получи около 800 000 молби за убежище през 2015 г., което е четири пъти повече, отколкото миналата година.