Рецептата на Световната банка: Радикална терапия за агонизиращата здравна система

Световната банка публикува поредния си силно критичен доклад за състоянието на българското здравеопазване, в който посочва една единствена положителна стъпка в опитите за реформи в сектора през последните 6 години. Финансовата институция поощрява усилията на държавата само в областта на общественото здраве. Според експертите обаче в следствие на лошото здравеопазване българите боледуват и измират в следствие на нелекуване повече от другите страни в ЕС, обедняват, маргинализират се и изчезват като нация.

За да се подобрят бързо здравните грижи и населението да усети ефекта, България трябва да фокусира реформата си в болничната, извънболничната помощ и лекарствената политика, категорични са експертите от Световната банка.

Те описват картината в здравеопазването у нас така: Здравният статус на българит се подобрява с по-бавни темпове отколкото в другите страни от ЕС, като особено силно е бремето на незаразните (хроничните) заболявания. Покритието с профилактични здравни услуги е ниско и българите влизат в болница много по-често от населението в другите европейски страни, което е знак, че системата не предлага правилната комбинация от медицински услуги.

Българите са сред най-неудовлетворените от здравната си система европейски граждани, се отбелязва в доклада. Общите разходи за здравеопазването у нас са съпоставими с разходите на други страни със сходни доходи, но делът, който пациентите заплащат допълнително с лични средства е непропорционално висок и нараства с времето. Публичните разходи за драве ще се увеличават в средносрочен и дългосрочен план, но всяко увеличение трябва да е съпроводено с подобряване на ефективността и ефикасността.

Финансовата институция призовава българските власти за спешни реформи в болничната, извънболничната помощ и лекарствената политика. Така на практика Световната банка дава пълна подкрепа на реформите, които в момента прокарва екипът на здравния министър д-р Петър Москов. Припомняме, че той на основата на приета Здравна стратегия се пристъпи към оптимизиране на болниците чрез сливане на специализирани с многопрофилни общински лечебни заведения, към разделяне на медицинските макети на основен и допълнителен и др. - все непопулярни мерки, които очаквано не срещат необходимата обществена, политическа и съсловна подкрепа.

Реформата в сектора да се фокусира мърху три области

Препоръките към България са здравната реформа да се фокусира в 3 области - в болниците, в извънболничното лечение и в лекарствената политика. Само решителни и своевременни действия от страна на държавата в тези три сфери ще доведат до подобряване на обслужването на българските граждани.

Необходими са нови модели на социални и здравни грижи – извън болниците, за да се отговори на предизвикателствата, породени от застаряването на населението и незаразните болести. Това може да стане, ако извънболничното лечение работи по-добре и пациентите могат да управляват заболяванията си и рисковите фактори чрез подходящ достъп до лекарства, смятат експертите на СБ.

България среща огромни трудности при оптимизирането и управлението на болничния сектор, е друг извод в доклада на Световната банка. Сред новите членки на ЕС България е с най-голям брой легла за активно лечение на глава от населението и той продължава да нараства. Това е един от многото индикатори, показващи, че здравното обслужване се основава прекомерно на болничното лечение. Здравната каса е длъжна да сключва договори с новосъздаваните частни болници, което води до неефективна фрагментация на предоставянето на услуги, отбелязват авторите на документа.

Припомня се, че правителството е направило безуспешен опит да ограничи броя на договорите с въвеждане на задължителни минимални стандарти за болниците, за да им бъде разрешено да предоставят специфични медицински услуги. Това обаче не е довело до желаните резултати – намалял е обемът на предоставяните здравни услуги само в някои общински болници, без да бъде ограничен броя лечебните заведения, които сключват договор с касата. Така системата запазва силни стимули за предоставяне на все повече услуги в болниците, които да бъдат заплащани, заключват анализаторите.

Най-много болници на глава от населението, най-лошо качество на лечението

Световната банка излиза с няколко ключови препоръки за здравеопазването в България: Да се изпълни технически обоснован план за оптимизиране на болниците, за да се консолидира предоставянето на услугите; Да се подкрепи изпълнението чрез наистина селективно сключване на договори, а където е уместно - и на стратегически подбрани инвестиции; Да се насърчи окрупняването и модернизирането в райони с голяма гъстота, чрез сливане на лечебни заведения в автономни и с пълна финансова отчетност мрежи; Да се въведе заплащането по диагностично-свързани групи и да се поддържат силни стимули за ограничаване на разрастването на обемите; Да се генерира, събира, използва и публикува информация за качеството, за да се подпомогне процеса на оптимизация; Да се засилят механизмите за осигуряване на качество.

Личните лекари да се научат да лекуват, а не само да дават направления за болници

Извънболничната помощ е недостатъчно развита в България, като получава само 12% от текущите здравни разходи през 2008 г., сравнено с 25-30% в повечето страни от ЕС-15, посочва ощ докладът. Първичната медицинска помощ – системата от лични лекари, е добре организирана да се справя с основното бреме - незаразните (хронични) заболявания в България. Джипитата обаче нямат специалната подготовка и увереността да лекуват хроничните заболявания. Експертите на СБ посочват като недостатък на системата високата степента на издаване на направления за специализирана медицинска помощ, при положение, че 80% от оплакванията могат да се лекуват от личния лекар. Според експертите на банката това е резултат от сегашната система на финансиране, базирана главно на заплащането на пациент, без да съдържа елементи, свързани с качеството на лечението.

Анализаторите са категорични, че обхватът на първичната медицинска помощ и отчетността на резултатите трябва силно да се разширят. Ключови препоръки са: Да се увеличи капацитетът на специалистите сред личните лекари, които да могат да лекуват хроничните заболявания и да играят активна роля в координацията на медицинските грижи за пациентите им; Да се въведат елементи на заплащане според представянето на лекаря, като фокусът се постави върху незаразните болести, за да се подобри управлението на хроничните заболявания на равнището на първичната медицинска помощ; Да се подберат и внедрят допълнителни многосекторни мерки за борба с рисковите фактори за незаразните болести.

Лекарите ни масово предписват неподходящи лекарства под влияние на маркетинга

В България доплащането за лекарства със собствени средства на пациента е много високо и представлява над 70% от разходите на домакинствата за здраве. Факторите за това са недостатъчно оптималното използване на генерични лекарства, тъй като няма изискване лекарите да предписват лекарства с непатентовани наименования, а фармацевтите не могат свободно да заменят генерични за маркови лекарства. Обичайна практика е да се предписват неподходящи лекарства под влияние на маркетинговата фармацевтична практика, заключват експертите.

Ключовите им препоръки са: Да се направи пълен и прозрачен одит на Списъка на позитивните лекарства, преглед на методите на закупуване на лекарства от държавата и да се изработи стратегия за подобряване на прозрачността на управленските практики в сектора; Да се осигури помощ от независими експерти с международна репутация, за да се ограничи влиянието на отделни заинтересовани групи; Да се разработят и реализират политики за насърчаване и наблюдение на рационалното използване на лекарствата (включително и на генеричните).

Демографският срив изисква спешни спасителни мерки в защита на населението

Демографските тенденции в България дават допълнително усещането за неотложна необходимост от програма за подобряване на здравеопазването, констатира Световната банка. Населението на страната намалява с по-бързи темпове, отколкото в останалите държави-членки на ЕС. Бъдещият растеж ще зависи в най-голяма степен от способността да се поддържат по-старите работници в добро здраве и ефективно да се следят техните сърдечно-съдови и хронични заболявания, както и от навлизането на максимален брой млади хора в трудовия пазар и достигането на пълна реализация на техния потенциал.

Това означава да се полагат по-добри грижи за младото и подрастващо ромско население, при което здравният статус и достъпът до медицински грижи е по-нисък, отколкото при останалото население.

Правителството на България отчита тези предизвикателства и е готово да работи по решаването им. За да се проправи пътя за бъдещи реформи, в договореност с Министерството на здравеопазването през 2012 г. беше изготвен настоящият доклад, който да актуализира документа от 2009 г.

Най-ниската продължителност на живота в ЕС – само 75 години

Резултатите в здравеопазването се подобряват с времето, но България изостава от повечето държави членки на ЕС. Средната продължителност на живота на българите е 73 години, при 80 години за ЕС-27 и 75 години за новите държави членки. Фактически сега България изостава след повечето съседни страни, присъединили се към ЕС след 2004 година, докато преди двадесет години тя се представяше относително по-добре, посочват анализаторите.

В България детската смъртност е все още на относително високи нива, но доминира бремето от хроничните заболявания. Бремето на заболяванията на сърдечно-съдовата система е особено високо в България, повече от 2 пъти и половина пъти по-високо от средното за ЕС. Смъртността от заболявания на сърдечно-съдовата система при населението под 64 години, която е 143 случая на на 100 000 души през 2009 г., е с 46% по-висока от средната стойност за новоприетите държави членки.

Най-много пушачи, най-много смъртни случаи от инфаркт и инсулт

Ракът е следващата основна причина за смърт в България. Смъртността от рак - 172 смъртни случаи на 100 000 души, е сходна с тази на ЕС -27 (173 на 100 000).

Тютюнопушенето като ключов рисков фактор за бремето на сърдечно-съдовите заболявания и рака, е широко разпространено в България, но наскоро бяха предприети стъпки за засилване на контрола на тютюнопушенето, отбелязнат експертите на СБ. Фактори, свързани с начина на живот, като пушене, нездравословно хранене и психически стрес, обясняват в голяма степен разрива между смъртността от хронични заболявания.

Стандартизираната смъртност, свързана с тютюнопушенето, е по-висока в България в сравнение на ЕС, поради много високия дял пушачи - около 40%. По този показател страната се нареждаше на второ място в ЕС. България също така се нарежда на второ място по брой пушачи, които пушат ежедневно (31%). През 2010 г. акцизът на тютюневите изделия беше рязко повишен, а през 2012 г. беше наложена забрана за пушене на публични места в интерес на мнозинството от населението. Това бяха две заслужаващи похвала политически действия с доказано положителен ефект върху общественото здраве в други страни. По отношение на смъртността, свързана с алкохола България - със 70 на 100 000 случая, се представя по-добре от повечето бивши соцстрани, където средният показател е 96 на 100 000), но изостава след средния показател за ЕС-15 (53 на 100 000).

Калпавата здравна система е довела до социално икономическо неравенство

В резултатите на недоброто здравеопазване в България се проявява съществено социално-икономическо неравенство, подчертават от банката. Сравнено с останалите страни от ЕС, неравенството в здравния статус между групите с различни нива на доходи е високо в България. Заедно с Хърватия, България показва най-голяма пропаст между най-богатите и най-бедните слоеве. Това неравенство в здравето съществува и между различните географски райони - най-лошите резултати са в селските райони и сред ромското етническо малцинство.

Данните за покритието и използването на здравни услуги подсказват, че здравната система не е ефективно насочена към разрешаване на бремето от хронични заболявания. В България е налице най-слабата превенция от заболявания в ЕС, без Румъния. Например 10% от жените на възраст 50-69 години в България, които са в най-рискова възраст, минават през мамографски преглед. В Унгария са 37%, 23% - в Латвия. Само 18% от жените на възраст 20-69 са преминали изследване с цитонамазка на шийката на матката в България, сравнено с около 35% в Източна Европа и около 50% в Западна Европа.

Един на всеки четири българи лежи в болница

Въпреки факта, че броят на лекари на глава от населението у нас е висок в сравнение с други страни, българите осъществяват относително по-малко контакти с първичната здравна помощ и с лекари специалисти, отколкото гражданите на другите държави членки на ЕС. Обратното, случаите на хоспитализация на глава от населението рязко се увеличиха с 68% в периода 2000 – 2010 г., докато случаите на хоспитализация в другите страни намаляваха или се стабилизираха. През 2011 г. процентът на хоспитализираните случаи е толкова висок, че фактически един от всеки четири българи е бил в лекуван в болница.

По причини да подобряват ефективността и качеството повечето страни се стремят да намаляват процента на хоспитализирани пациенти, като разчитат на комбинация от превенция и извънболнично лечение, особено в управлението на лечението на хроничните заболявания. България като че ли се движи в обратната посока, посочва в доклада си Световната банка.