Румен Драганов: Не виждам стремеж у министър Ангелкова да развива туризма

Със затягане на контрола върху частния бизнес, държавата иска повече власт, повече корупция и пари под масата, каза за iNews директорът на Института за анализ и оценки в туризма

по статията работи: Ростислава Иванова | 18.04.2015 | 22:20
Румен Драганов: Не виждам стремеж у министър Ангелкова да развива туризма

Г-н Драганов, защо от най-сериозен критик на туристическия бранш сега сте най-големия му защитник? И вие ли по примера на премиера се поддадохте на патриотизъм или просто сте неспокоен заради проблемите пред летния сезон?

А, не! Туризмът и бизнесът като цяло не се движат от спокойствие или неспокойствие, а от ясни икономически правила. Моята задача е с опита, който имам и многото информация, която получавам и обработвам, да правя анализи и оценки каква е ситуацията на туристическите пазари, от която някой може да се възползва. Известно е, че от години предоставям такава информация, но това в никакъв случай не задължава нито бранша, нито държавата, да я използват. Целта на тези анализи, е да вършат полезна работа, защото все пак правя това над 30 години.

Всъщност на какво се основават вашите анализи и оценки? Защото мнозина ви обвиняват, че институтът ви е измислен, данните – неверни, а анализите – скалъпени.

Всяка една страна-членка на ЕС и извън съюза има национален статистически институт, а специално в ЕС има и още редица други институти, които се занимават с оценки и анализи за пазарната ситуация. Когато става въпрос за туризъм, ние изхождаме първо от гледна точка на икономическите показатели за съответната година – дали ще има ръст или спад и в какъв процент ще бъдат. За това, когато наблюдавам примерно английския пазар, за да преценя какво ще е присъствието на британските туристи в България, е много важно да знам движението в годините на няколко основни фактора и какво е отражението им върху почивките на британците.

Когато например икономиката на Англия е силна и стабилна, с високи ръстове, британците ходят по престижни дестинации и по-малко пътуват към нискобюджетни, каквато за тях е нашата страна. Обратно – когато имат спад на приходите в икономиката и стагнация, моментално се активизират нискобюджетните пътувания. Английският туристически пазар никога не ме е изненадвал, тъй като го наблюдавам от 40 години. Останалите пазари наблюдавам от 20-30 години и при тях права същото – вземам показателите, сравнявам с други години и анализирам.

Какво става на руския пазар? Първо беше една суматоха, че спадътх ще е над 60%, а сега чуваме, че са започнали да се записват. Как при всеобщата паника в бранша само вие разбрахте, че руските туристи все пак ще дойдат?

Аз продължавам да смятам, че няма да има криза на руския пазар. Бях убеден в това и преди, защото видях стабилизацията на чартърите в Русия и оставането на България в чартърната й програма. Веднага разчетох това като знак, че няма да има драстично намаляване на руските туристи. Следя руската рубла и виждам, че тя се стабилизира и тръгна нагоре. Следя американския долар, който тръгна нагоре, а еврото падна надолу. И веднага казвам, че няма да имаме отлив на туристи като цяло.

И предишни години съм виждал ситуация като сегашната - при силен долар у нас се засилват туристите от доларови дестинации – като Турция, Израел и Далечния Изток. И веднага казвам, че при такава реакция ще имаме повече доларови туристи, защото ние сме вързани за еврото и в момента почивките ни автоматически са поевтинели с 20-30%. Договорите ни с чуждите туроператори са сключени миналата година, а голяма част от плащанията са в евро и когато става дума за силен долар, ние сме изключително добре поставени за доларовите дестинации.

Страшно евтини сме и за англичаните, защото лирата им е много силна в момента. Виждаме автоматично какво последва от това – над 1200 английски и ирландски туристи още тази зима се записаха предварително в българските ски курорти за следващата зима. Това за мен от сега е ясен сигнал, че следващият ни зимен сезон ще е гарантиран на британския пазар.

Какви са вашите прогнози за лятото за различните пазари? Сигналите за руснаците например са много противоречиви. В рамките на десетина дни министърът на туризма Николина Ангелкова каза, че морският сезон ще е тежък, после – че няма да е толкова драматичен, а преди дни – че едва ли не всичко е окей.

Не искам да звуча самоуверено, че министърката чете моите анализи и повтаря казаното от мен. Но то се видя: след като Румен Драганов каза по радиото, че предсказанията за катастрофа на летния сезон няма да се сбъднат, два дни по-късно го обяви и Ангелкова. Дали защото не чете или в министерството не правят задълбочен анализ на пазара, или пък четат моята информация?! Може би четат същите източници, но включват по-бавно?!

Доволен ли сте от работата на министър Ангелкова?

Все повече ме тревожи ставащото в министерството на туризма. Прави впечатление, че то навлиза в една територия, която въобще не е негова. Министър Ангелкова трябваше да отправи послание: "Ще имаме труден летен сезон, но ще направим всичко възможно да реализираме повече пътувания към туристическите атракции, които са публична държавна собственост". Така най-много ще подпомогне туризма и икономиките по места. За съжаление обаче не виждам такъв стремеж у Ангелкова. Вместо това виждам един неразбираем интерес у нея към бизнеса на хотелиерите. И в предишни години съм наблюдавал министри и зам.-министри да се качват на влака на туристическия бизнес, който е успявал сам да изгази от всички тежки ситуации в кризисните години, но не благодарение, а въпреки действията на държавата. И сега, когато браншът най-накрая си отвоюва правото да има министерство, то не се държи като истинско министерство, а като агенция.

Считате за груба намеса в частния бизнес намерението на Ангелкова да увеличи контрола върху туристическите услуги със законови промени?

Когато държавата иска да засилва контрола върху частния бизнес, това означава, че иска повече власт, повече корупция, повече пари под масата, иска повече безплатни кебапчета и почивки.

Едва ли министър Ангелкова го прави за власт и корупция. Може би така я съветват?

Склонен съм да мисля, че това се дължи на заблудата й, че държавните чиновници най-съвестно ще отидат, ще проверят и ще отсъдят качеството на услугите в частните хотели, без да рекетират собствениците, за да си затварят очите. Във всичките години не само в България сме видели, че там, където има силен държавен контрол на частния бизнес, нещата не вървят. Държавата иска сама да контролира качеството в туризма, отрязвайки възможността на бизнеса да се самоконтролира. Точно това прави нашата държава чрез Закона за туризма - с нежеланието си да създаде институт по туризма, който да контролира бранша чрез самия бизнес. Създали сме Институт по категоризация, но не сме казали кой контролира категоризацията от страна на бранша. Туристическият бизнес трябва сам да извършва категоризацията, а не държавното чиновничество, което е безхаберно.

Къде трябва да насочи усилията си министерството на туризма?

Към създаването на работни места чрез инструментариума на туризма и към подобряване на местните икономики. Създаването на работни места включва и цялата компетенция, която трябва да имат кадрите - какво трябва да знаят, какво трябва да могат и как трябва да бъдат мотивирани, за да извършват тази дейност. Мотивацията също е много важна, не само знанието. Ние имаме много знаещи и можещи - готвачи, сервитьори, камериерки, администратори, но не ги мотивираме да работят у нас. Българските кадри в туризма работят отлично по круизни, чужди курорти и в големите хотелски вериги по света. У нас обаче не се задържат поради липса на мотивация. Това не означава само заплащане, а и уважение към труда им. Нали не можем да очакваме супер специалисти да ни работят по курортите само по 2-3 месеца през лятото и по 1-2 месеца през зимата, а през останалото време да са безработни.

Държавата трябва да опосредства чрез Закона за туризма свикване на конгрес - така както е извършила категоризацията, сега да свика конгрес за всички, които е категоризирала. Те да си изберат представител, който оттук нататък да извършва категоризацията и да защитава доброто име на бранша. В момента се получава така, че имаме провал на хотел на Златни пясъци и нито една от всичките 178 браншови сдружения в туризма не може да се припознае като организацията, която да контролира. Затова е отговорно само министерството на туризма. И ако то продължи да се занимава с тази несвойствена за него задача, то ще е отговорно и в бъдеще за всеки следващ случай на лошо качество и провал на български хотел и ресторант. И това по причина, че само министерството категоризира, издава разрешителни и казва какво според него е качество, а иска да контролира и още повече.

Ако тази задача се възложи на Национална хотелиерска организация, създадена чрез закона от конгрес, която избира свое представителство, тя веднага може да отнеме лиценза на въпросния хотел, тъй като уронва престижа на всички български хотели и на България. А сега излезе, че някой си хотел Х на Златни пясъци не е нахранил туристите си, което за света означава, че в България не хранят добре в хотелите. Имаме 3750 хотела и в момента те не могат да защитят доброто си име.

Това съвсем не е единичен случай. Винаги се е коментирало недоброто качество на храната в нашите хотели "ол инклузив". Защо министерството на туризма не инициира мерки за насърчаване на доставките на български продукти в хотелите директно от местните производители. От това сътрудничество ще спечелят и туризмът, и земеделието.

Ето, точно заради това Институтът за анализи и оценка в туризма, който според някои хора е "нищо", от толкова години говори за дълбока концептуална криза в българския туризъм. Не може един национален туризъм да не разбере необходимостта от близката връзка с региона и неговите продукти - месни и млечни изделия, плодове, зеленчуци, вино, бира и ракия, включително сувенири, местни дрехи, обувки, козметика. Във Франция има правило, че не може да се предлагат на туристите зеленчуци на повече от 100 км разстояние.

Толкова ли е трудно да се направи нещо по този въпрос?

Нищо трудно няма в това. Но този пропуск също е част от концептуалната криза в отрасъла. Затова отново ще повторя:" Министърът на туризма трябва да се концентрира върху създаване на нови работни места и подобряване на местната икономика, което означава точно това – връзката на местната икономика с туризма. В България не се произвеждат ананаси и банани и няма как хотелите да ги предлагат на туристите. Ние имаме череши, ябълки и круши, имаме сладка, сокове и мармалади от тях, които да предложим на гостите, за да отличат българските храни. Това ще подпомогне и местната икономика и фермерите ще си гарантират пазар за продукцията. Представители на италиянската верига "Емилия-Романя" бяха у нас и ни обясниха, че дават на туристите си само продукти местно производство.

Какви са прогнозите ви за летния сезон на основните пазари?

Очаквам от руския пазар да имаме между 450-500 хил. посетители. Това е с около 150 000 души по-малко от 2014 г., но за сметка основно на ученическите лагери и руснаците по социални програми, финансирани от техните предприятия.

От британсикя пазар очаквам над 280 000 души, като не повече от 2000 от тях идват с цел алкохолен туризъм. Очаквам засилване от централно-източноевропейските пазари, специално Словакия, Полша, Унгария и Чехия. Там има много голям интерес към Черноморието, който е традиционен. Добри са очакванията за скандинавските пазари, тъй като там имаме чартър от месец май, покриващ интересите на определени видове туризъм включително и голф. Миналата година имахме 30% спад от Холандия, който тази година ще покрием и ще имаме ръст.

А германския пазар? Защо е трудно да си признаем, че изгубихме част от немските летовници в последните години?

Германските туристи ще бъдат около 600 000 на морето, но още около 350 000 немски граждани ще посетят България и така броят им ще достигне 950 000. Германия има значителни икономически интереси и връзки в България и не може и дума да става за отлив, а за пренасочване на интереси на германски туристи. Първо - нискобюджетните авиокомпании и освобождаването на пътуванията из Европа доведоха до това - да имаме 50% повече германци, които не идват вече организирано, а индивидуално и това го видяхме по Великден. Имаме германци, които преминават транзит, но ползват услугиу нас на мобилни мрежи, хотели, ресторанти, посещават туристически обекти. Тези хора също подобряват местната икономика и допринасят за туризма. Затова като говорим за концептуална грешка в българския туризъм, ние имаме един голям несъстоял се разговор по темата: Кой е екскурзиант и как отчитаме икономическите приходи от преминаващите чужденци през страната?

Колко чужди туристи се очакват това лято на Черноморието?

Очакваме българското Черноморие да обслужи над 7 млн. чуждестранни посетители, а спрямо миналата година очаквам ръст от 2,5%. Ще имаме увеличение от Израел и Турция.

Значи призивът на премиера да изберем родното Черноморие е бил прибързан и курортите ни няма да опрат до нас да им попълваме хотелите поради липсата на руснаци. Какви поуки трябва да си вземат хотелиерите от критичната ситуация?

Има едно основно правило в учебниците по туризъм, което българските хотелиери рядко спазват. За да си подсигури сезона, всеки хотел – в случая в България, трябва да гони съотношение между европейски- извъневропейски-български пазар на туристи - 30/30/40. Задължително всеки български хотел трябва да разчита на 40% национален пазар. Това се отнася в най-голяма степен за целогодишно работещите хотели в цялата страна, които предлагат балнео и спа услуги.

Нашите хотелиери защо не го правят? Пренебрегват ли българските туристи?

Не бих искал да използвам тази дума. Ще ви отговоря така: Много съм доволен, че най-накрая започна разговор за онази част на концептуалната криза, която се нарича български пазар. Защото не може в най-хубавите и качествени български хотели, които по Черноморието са на първа линия, българските туристи да са само 2%. Това означава, че българските туристи въобще не търсят и не познават качествения туристически продукт в собствената си страна.

На тази криза се дължи и фактът, че българският туризъм работи на изключително ниски цени и че е поел цялата социална политика на ЕС и извън него с предлагане на услуги за чужденци с ниски доходи.

В същото време принуждаваме нашия туристически персонал – сервитьори, готвачи, камериерки, администратори, да работят за безобразно малко пари по 24 часа в денонощието, до изнемогване – без този къртовски труд да им гарантира поне нормално съществуване. За това, че отрасълът не функционира нормално, говори и липсата на всякакви браншови синдикати в туризма. Това никъде го няма в света! Да няма кой да защитава интересите на стотици хиляди трудещи се в туризма, при положение, че собствениците издевателстват с тях. Нашите работници в туризма са шерпи и роби, нагрубявани и гонени, без заплати, без трудови договори и осигуровки, без право на оплакване и профсъюз, който да ги защити. И тези нещастни хора работят без пари, за да осъществят социалната политика на великите чужди държави.

Звучи сякаш системата в българския туризъм е сбъркана изначално и се нуждае от рестарт.

E, добър ден! 


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега По света и у нас
  • 20:45 Спортни новини
  • 21:00 Вечерното шоу
  • 22:00 Церемония по връчване на...
  • 23:30 Да надживееш Ескобар тв филм /32...
  • 00:20 Светът и ние /п/
  • 00:45 100% будни сутрешно токшоу с...
  • 02:20 Култура.БГ предаване за култура с...
  • Сега "Ергенът" - романтично риалити, с.3
  • 23:00 bTV Новините - късна емисия
  • 23:30 "Разобличаване" - сериал, с.2, еп.4
  • 00:40 "Марлон" - сериал, с.2, еп.9
  • 01:10 "Пожари" - сериал, еп.5
  • 02:10 bTV Новините /п./
  • 02:50 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 04:45 "Марлон" - сериал /п./
  • Сега "Hell’s Kitchen България" (нов...
  • 22:00 "Есента на демона" (премиера) -...
  • 23:00 Новините на NOVA
  • 23:30 "Военни престъпления: Лос...
  • 00:30 "Честни измамници: Отново в...
  • 01:20 "Престъпни намерения" - сериал,...
  • 02:15 "Моето име е Мелек" - сериен филм
  • 03:15 "Наследство" - сериен филм /п/
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.