Съдбовен вот в Турция: Ердоган или Ататюрк?

В Турция се провежда исторически и съдбовен за страната референдум. Турските граждани гласуват за инициирани от държавния глава конституционни промени, които освен, че ще разширят неимоверно властта на президента и ще я узаконят като еднолична и авторитарна, ще го оставят на най-високия държавен пост до 2029 г. Резултатът от референдума ще бъде исторически, защото от волята на турския народ зависи дали ще се промени или не ататюркският модел на 90-годишната турска държавност. Драматичният избор е: Парламентарна или президентска република. 

Над 55 милиона турски избиратели имат право да се явят пред урните, за да дадат своя глас "за" или "против" поправките в конституцията. Право на глас имат и близо 3 милиона турци в 57 страни по света, които имаха възможност да гласуват в турските дипломатически мисии в периода от 27 март до 9 април. В 120 дипломатически мисии на Турция процесът приключи. Досега извън родината си са гласували над 1,4 млн. турски граждани, което се равнява на активност от 50% на вота от чужбина. В Турция се очаква рекордна активност на референдума от около 85%.  

Изборният ден започна в 8.00 часа и ще приключи в 17.00 часа, а първите резултати се очаква да бъдат съобщени към 19.00 часа. В Турция няма официални екзитполове и на медиите е забранено да публикуват резултати, преди те да бъдат съобщени официално от Централната избирателна комисия.

Бюлетината е разделена на две полета, на които пише само "да" и "не". На нея не е написан въпрос, защото се предполага, че хората знаят за какво гласуват. Избирателят ще полага в тъмната стаичка печат, на който пише "избор", само върху едната половина на бюлетината – червена, на която пише "да" и синя, на която пише "не".

Какво предвиждат промените?

Пакетът с поправки в конституцията съдържа общо 18 предложения, включително увеличаване на броя на депутатите от 550 на 600, сваляне на възрастовата граница за народни представители от 25 на 18 години, изборите за парламент и президент да бъдат на една и съща дата, веднъж на пет години с ограничение на президентските мандати до два. 

Най-оспорвани от опозиционните среди са предложенията президентът да остава лидер на партията, която го е излъчила, да се премахне премиерската длъжност и изпълнителната власт да се възложи на президента, който ще назначава кабинета.

Конституционните промени, за които турците решават на референдум, са дали Ердоган да съвместява функциите на президент и премиер, тъй като постът на министър-председател според поправките ще бъде закрит. Освен това президентът ще бъде и лидер на партията си, и главнокомандващ на армията и по този начин демократичният принцип на разделение на трите власти ще бъде нарушен, а парламентарната воля няма да бъде решаваща.

Президентът ще има право да издава укази със силата на закон, да обяви извънредно или военно положение, да назначава или да сменя министри и висши държавни служители и да определя бюджетът на парламента. Според друга от поправките президентските и парламентарните избори ще се провеждат на една и съща дата на всеки пет години.

Все пак парламентът ще може да гласува вот на недоверие и да свали президента, но само с мнозинство от две трети. Президентът, който ще бъде и ръководител на изпълнителната власт, ще има право да наложи вето на приетите закони или законови поправки от парламента и да се обърне към Конституционния съд за тяхната отмяна.

При новите условия медиите, за които Турция непрекъснато е критикувана, че потъпква свободата на словото и ги заглушава, реално няма да могат да изпълняват ролята на четвърта власт и да бъдат коректив на силната президентска авторитарна власт.

Накъде клонят везните?

Шансовете резултатът да е в полза на отговора "да” и "не” на референдума са почти изравнени. Повечето агенции обаче сочат превес от близо 2% в полза на отговор "да" за конституционните промени, които ще променят държавното управление в страната и от парламентарна ще я превърнат в президентска република.  

Очакването е за рекордна избирателна активност. Изборният ден преминава спокойно при изключителни мерки за сигурност, за което са мобилизирани близо 400 000 души от силите на реда.

Това е третото поред допитване, но е най-важното по време на 15-годишното управление на Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган. Изходът ще предначертае пътя на Турция оттук нататък. Датата съвпадна с големия християнски празник Великден.

Ердоган, който се слави като първия пряко избран с народно гласуване президент през август 2014 г. и неговата партия разчитат да получат убедителна подкрепа от 60% и за целта водиха невиждана агитация по време на кампания, пише БГНЕС. Социологическите проучвания обаче не вещаят триумф, а оптимален резултат в полза на одобрение на промените между 53-54% според авторитетна социологическа компания. Именно тя позна резултатите от извънредните избори на 1 ноември 2015 г.  

Силна подкрепа за 18-те поправки в основния закон на Турция, които преди това бяха приети с безпрецедентни скандали и бой в парламента между опозиция и управляващи, осигурява лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели. Тя е най-малката, четвърта опозиционна фракция след кюрдите в 550-местния парламент, но гласовете на нейните избиратели ще изиграят решаващата роля за резултата, защото половината от поддръжниците й са разколебани между отговорите "да" и "не", а се знае, че поне една трета ще гласуват против промяната на политическата система.

  Освен това изследванията показват, че сред самите симпатизанти на управляващата партия най-малко 5% не одобряват в ръцете на техния безспорен лидер да се събере изключителна власт. Макар и по-малко, все пак има агенции, които не изключват вотът "против" поправките да изпревари с критичния 1% вота "за", поради което не можем да кажем, че победата на Ердоган е в кърпа вързана, а по-скоро че се движи на ръба.

Вотът на Ердоган разедини Турция

Единственото сигурно е, че каквато и да е народната воля, тя няма да премахне разделението на хората на "про" и "анти" Ердоган и ще увеличи поляризацията на разделеното на две по въпроса за режима турско общество.

Управляващите представят промяната като необходимо условие за силна, сигурна, стабилна, справедлива, независима и просперираща Турция, особено заради неспокойната обстановка в района, войната в Сирия и Ирак, войната с "Ислямска държава" и други терористични организации и борбата с кюрдския сепаратизъм.  

Твърдото ядро на противниковия лагер се оформя от голямото опозиционна сила на социалдемократите от Народорепубликанската партия на Кемал Калъчдароглу и прокюрдската лява Демократична партия на народите начело с пратените в затвора нейни лидери. Техните общи притеснения са, че сдобивайки се със суперправомощия, държавният глава може да залитне към автократизъм и авторитарен стил на управление, защото механизмът на контрол и баланс над неговата личност може да се окаже нефункциониращ.