В малките населени места е засилено усещането за корупция в болниците

Гражданите в по-малките населени места имат по-високо усещане за корупция в болниците, показва проучване на Института за пазарна икономика, което се основава на данни от социологически проучвания и статистика на Националния статистически институт.

Работата на болниците е на-високо оценена в Търговище, Русе, Варна, Ловеч, Силистра. На дъното на класацията са Смолян, Стара Загора, Сливен, Кюстендил, Перник.

Институтът за пазарна икономика представи и други данни. Най-много болнични места на 10 000 души население има в Монтана – 50, а най-малко – в Перник, 23. За сравнение, в София са 28, сочат данните на НСИ от 2012 г.

По отношение на броя мобилни екипи към 2010 г. в София са 51 на 100 000 души, а във Видин – 65. 

Според пациентът Георги Георгиев  корупцията ще продължи, докато няма строги санкции. Той разказа, че преди известно време претърпял сложна операция от рак на стомаха в Националния онкологичен център.

"На шестия ден, след като ме вкараха от реанимация в отделението, идва един от лекуващите лекари, хирург, който казва, че трябва да заплатя 1450 лв. за съшивател", разказа Георгиев пред bTV.

"Обаче се налага втора операция и след втората операция доста време бях в реанимация. Като излязох от реанимация, пак в отделението също се започна масирана атака от още един лекар, който не знам какъв се явява на хирурга, който ме оперира", допълва разказа си пациентът. Той направил свое проучване и се оказало, че въпросният съшивател реално струва между 350 лв. и 700 лв.

Пациентът не е предупреден, че това ще му струва пари, защото медицинският консуматив не се поема от Здравната каса. Съшивателят, освен че не е задължителен, се оказва и с дефект. Това налага втора операция, която удължава престоя му в болницата с месец.

От пациентската организация предлагат да има процедура, при която автоматично да се прекратява договорът на болницата със Здравната каса, когато се констатира нерегламентирано източване на пари.

В много от случаите, в които пациентите остават с впечатление за корупция, става дума за консумативи, които Здравната каса не поема. "Тези неща обаче трябва да стават открито”, коментира председателят на Комисията по етика към Българския лекарски съюз Петко Загорчев.

Загорчев обясни, че от над 200 жалби, получени в Комисията по етика към БЛС през 2014 г., едва девет са за корупционни отношения. "Имаме обаче голям процент жалби за некоректно отношение между лекар и пациент, които са извън рамките на етичните принципи”, посочи той.

"Колко са случаите, в които доволен пациент излиза и говори за това? Единственото, което чуваме за здравната система, е, че има проблеми и повечето хора не разбират, че понякога плащането не е нерегламентирано, а е нормално. Създава се негативна среда”, каза в заключение Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.