Грипната епидемия отмина, но се задават нови опасности

"Нямаме изградена система за събиране на информация за тежко протичащите и евентуално смъртните случаи от грип. По програма на Световната здравна организация за Балканския регион и със средства на Центъра за контрол на заболяванията в Атланта сме заложили възможност за разработване на софтуер. В момента невинаги се правят изследвания и не се доказва грипна компонента, затова и някои от случаите остават с други диагнози - дихателна недостатъчност, пневмония, менингит, енцефалит".

Това коментира пред в. "24 часа" главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за това дали в страната ни има конкретни данни за смъртността след грипната епидемия.

По думите му е трудно да се дадат дори приблизителни данни.

"При грипа прогнозите много зависят от щамовете, година с година не си приличат нито по интензивност на епидемията, нито по тежест на протичане или рискови групи. Например през сезона 2009/2010 най-уязвими бяха възрастните хора над 65-70 г., а през последния сезон щамът беше подчертано рисков за децата и хората в активна възраст", каза специалистът.

Той посои, че за боледувалите от грип има много точни данни.

"Тази година епидемията е била 2,5 пъти по-интензивна от предишната. В комбинация с бързото развитие на пневмонии се стигна до смъртни случаи във всички области, но точна статистика няма", заяви Кунчев.

Прогнозите за пролетта и лятото са за дъждовно, но топло време. Според специалистите това означава и много кърлежи и комари, което води до инфекции и зарази.

"През годината има известна последователност на разпространението на инфекциите. След грипа обикновено идва времето на шарките и особено на тези, за които нямаме ваксина, като скарлатината и варицелата. А през април-май влизаме в сезона на болестите, пренасяни от кърлежи. Те, за съжаление, са характерни за България. През последните години регистрираме по около 1000 случая. Най-разпространени са лаймската болест и марсилската треска. Има по няколко заболели и от по-рядката, но много тежка и хеморагична треска, която като правило е с лоша прогноза", каза д-р Ангел Кунчев.

Някои общини вече изпълняват пакета от мерки срещу кърлежопреносимите заболявания, което никак не е лесно и заради бездомните кучета, които като такси разнасят паразитите из градовете, парковете, детските площадки. Според Според здравния инспектор безстопанствените кучета са основният преносител и резервоар на заразените кърлежи, те са посредникът между кърлежа и човека. Площите, които трябва да се обработват, стават все по-големи. А ангажиментът не се изчерпва с пръскане. Преди това трябва да се окоси, зелените площи да се обработят с подходящи качествени средства, и то в подходящото време, а не преди дъжд, който ще отмие препарата и ще обезсмисли пръскането. След това трябва да се направи проверка за ефективността.

"Всяка година по това време напомняме на сдружението на общините да подсети членовете си навреме да започнат борбата с кърлежите. Преди месец Министерският съвет прие нова програма за превенция на кърлежовопреносимите заболявания, която освен широко информиране на населението и работа с общините предвижда и засилването на диагностиката на определени места, защото тези заболявания са много неравномерно разпределени", обясни Ангел Кунчев.

Той посочи кои райони у нас са най-рискови.

"Марсилската треска е предимно по долината на река Марица, Пазарджик, Пловдив, Ст. Загора, доста случаи има в районите на Хасково и Ямбол, и по крайбрежието на Черно море - около Бургас и Варна. 90% от заразените са оттам. Районите на лаймската болест са по-широки, болестта е разпространена в Централна Северна България, има огнища в Русе, Шумен, Варна, но също и в Южна България и в София. Огнищата на хеморагичната треска са сравнително постоянни - по долините на Струма, Места, Марица, има данни за Ямбол, Хасково, Бургас", обобщи специалистът.

Той посочи и какви зарази можем да хванем от ухапване от комар.

"Влажното и топло време със сигурност улеснява размножаването им. Мерките за намаляване на популациите са същите като за кърлежите. Борбата е много трудна особено край Дунав и Черно море и на места, където се задържат дълго време води. Имам сериозни притеснения по отношение на комарите. През последните години около България имаше взривове на Западнонилска треска с енцефалит. Случаи се появиха в района на Белград, в Косово, Румъния, Турция. А в Гърция освен Западнонилска треска има и малария, и то не някъде далече на юг, а на хвърлей място от България в района на Александруполис. Това също е потенциална опасност за нас", каза здравният инспектор.

По думите му в България случаите на тази треска са били 2.

"Бяха двама - трима души с антитела в Пловдивско и не беше много ясно дали са се заразили тук, или някъде навън. А иначе - няма, защото трябва да я търсим, за да я намерим. Има шега, че заболявания, за които няма клинична пътека, са изчезнали. Изкриви се много картината на заболеваемостта в зависимост от това какво плаща касата. Новата програма предвижда и средства за събиране за изследвания на преносителите на заболявания - кърлежи, комари и други насекоми и гризачи, които пренасят болести, като папатаци и мишки. А с инфекциозните отделения се предвижда изработване на механизъм при неясни температурни състояния, типични за тези заболявания, да се правят целенасочени изследвания, за да се разбере за какво точно става дума", обясни специалистът.

По думите му, трябва да се пазим много от комарите, тъй като могат да ни донесат много неприятности и болести.

"Наистина имаме комари, които могат да пренасят маларийния плазмодий. На година има и до 15 случая на заразени от малария българи, докато са били в чужбина. Важното е да не се допуска местни комари да смучат кръв от заразените хора. Хванат ли се болните навреме, този риск се намалява. Ако се допусне да бъдат ухапани от маларийни комари, те от своя страна, хапейки след това здрави хора, ще ги заразят. Създадат ли се такива условия, случаите на малария ще станат местни. Засега не е станало, но винаги има такава вероятност", каза д-р Кунчев.

По думите му маларийните комари се срещат навсякъде.

"В климатично отношение най-благоприятни за развитието им са долините на Струма, Места, Марица и най-южното Черноморие. Много подходящи са условията в Гоце Делчев, Сандански, Петрич и селищата около тях, но и други по топлите долини на реките и най-горещите морски зони около границата с условия, близки до тропическия климат", каза специалистът.

Той коментира и промените, които се налагат в имунизационния календар и това какво ги налага.
"Продиктувани са до известна степен от това, че не трябва да допуснем деца да останат без ваксина и защита, а от друга страна, има производствени затруднения да бъде осигурена 5-валентна защита. Затова предвиждаме да въведем и 6-валентна ваксина и която е на разположение, да се използва. Отдавна се обсъжда, но се налага да го направим по-спешно. Това, което беше отделна имунизация за хепатит В, става част от 6-валентната", обясни Ангел Кунчев.

То посои, че вероятно ще има съобразяване с основателното настояване на джипитата да се даде възможност да обхващат деца над 16 месеца, или може би над 6 г., през цялата календарна година, а не на точна дата, защото през лятото невинаги е възможно.

Той коментира магарешката кашлица и това дали трябва да се имунизираме срещу нея.

"Коклюшът е едно от нещата, които ни притесняват, и има становища, че вероятно ще се наложи допълнителна реимунизация на възрастното население, защото зачестяват случаите на подобни на коклюш заболявания. За година само доказаните случаи са 50-100, но реално са повече, тъй като диагнозата е трудна и може да останат неразпознати случаи", коментира здравният инспектор.

Той посочи към коя ваксина е най-силна съпротивата на родителите за имунизация на децата им.
"Като цяло обхватът за имунизациите у нас е 92-95 процента. Доколкото го има, негативизмът не е към определена ваксина. Ако човек води детето си на една имунизация, той го води на всички. Проблемът по-скоро е в това, че за някои болести с голям социален ефект, като грип и хепатит, има много ефективни ваксини, а у нас не са въведени широко или се ваксинират под 3%. За задължителните ваксини проблемът не е толкова в обхвата, колкото в това, че неимунизираните са концентрирани. Такива компактни групи по различни причини има в ромските махали - здравно неосигурени, неизбран личен лекар, опити за емиграция на родителите, които не може да бъдат открити. Има и много малка част "свръхинформирани" от интернет майки, които поради объркване или неразбиране отказват да ваксинират децата си", каза д-р Ангел Кунчев.

Той посочи, че ъткакто е в министерството, няма случай на починало заради ваксина дете.

"Средно на година идватг 30-40 доклада за нежелани реакции и всички се проверяват много внимателно. Като се каже странична реакция, хората си представят животозастрашаващи състояния, а в над 95% става въпрос за леки преходни състояния като зачервяване на мястото, по-висока температура, лека болка, които минават за 1-2 дни. Но силата на слуховете е голяма", коментира специалистът.