Лечебните свойства на алкохола

Поне от Каменната ера насам хората са консумирали алкохол под една или друга форма за целите на благоденствието. По-голямата част от това благоденствие се е диктувала от способността на "огнената вода" да ни кара да забравяме мъката, но донякъде - и от медицинските й свойства.

Много епидемиологични изследвания демонстрират, че хората, които редовно употребяват умерени количества алкохол, се отличават с по-ниска заболеваемост от сърдечносъдови болести, инсулт, диабет и някои видове рак в сравнение с онези, които не пият въобще или посягат към чашката спорадично.

Важно е да отбележим какво се има предвид под умерени количества. За мъжете това е еквивалентът на 14-20 грама чист алкохол на ден, а за жените - наполовината на това количество. Измерени в конкретни питиета, за мъжете това са 1-2 бири, не повече от 300 милилитра вино или 50-80 милилитра "твърд" алкохол като ракия, водка или уиски. Жените следва да намалят посочените обеми наполовина, за да се впишат в идеята за умереност. Разбира се, това са само условни рамки, които могат да варират в зависимост от индивидуалните особености - лично тегло, метаболизъм, генетика и др. Важно е да се отбележи, също така, че пиещите умерено хора се отличават и с по-строга самодисциплина и грижа за себе си, което също може би има отношение към по-малкото им здравословни проблеми.

И все пак, как ни помага алкохолът?

Това е един хубав въпрос, на който учените неколкократно са се опитвали да отговорят. Така например, установено е, че алкохолът има положителен ефект върху HDL холестерола (по-коректно е да се наричат липопротеини с висока плътност). Той е известен още като "добър", защото високите нива на HDL се асоциират с по-нисък риск от инфаркт и инсулт.

Друга хипотеза, която е малко по-спорна, но намира своите поддръжници в научните среди, е че е най-здравословно да се пие вечер преди или по време на вечеря. Това отчасти може да се дължи на по-въздържания стил на алкохолна консумация по време на хранене - когато е сит, човек може, но рядко иска да изпие повече. Друг фактор е по-бавното усвояване на етанола на пълен стомах. Също така, пиенето по време на хранене забавя храносмилането и с това може да окаже възпиращ ефект върху рязкото навлизането на глюкоза и триглицериди (мазнини) в кръвообращението.

За червеното вино и други алкохолни питиета е известно, че съдържат значително количество антиоксиданти. Тези вещества вероятно също играят някаква роля, макар и за момента да не е напълно ясно дали тази роля е голяма или по-скоро пренебрежимо малка.

А има ли значение какво ще пием?

В някои изследвания, които правят директна съпоставка между червено вино и бира или твърд алкохол, виното се отличава с по-благоприятното си влияние върху някои непосредствени сурогатни показатели като еластичност на кръвоносните съдове и оксидативен стрес. Когато хвърлим поглед към дългосрочната здравословна картина обаче, се оказва, че редовните, но умерени пиячи на вино не изпъкват с кой знае колко по-добро здраве пред редовните, но умерени пиячи на бира, джин или уиски, например. Въобще, ако си задавате въпроса кой е най-полезният алкохол, трябва да погледнете не толкова върху "здравословното" съдържание на напитката, колкото върху това кой е алкохолът, който:

- можете да консумирате най-умерено - задоволявате се с малки количества от него

- ви насърчава да приемате с него други полезни неща като плодове, зеленчуци и/или млечни продукти и/или ядки

- не води до поглъщане на прекалено много калории - със самото питие или с акомпаниращи висококалорични и лишени от хранителна стойност мезета като чипс, снаксове и т.н.

Ами вредите?

Преди да си кажем "Наздраве!" с по питие или две, ще трябва да си припомним някои факти с отрезвителна цел. Като например това, че злоупотребата с алкохол е една от водещите предотвратими причини за смърт сред мъжете, а напоследък и сред все повече жени. Нещо, което малко хора знаят, е че прекомерната алкохолна консумация има по-голям принос за общата заболеваемост в световен план дори от пушенето.

Алкохолът потиска функциите на мозъка, особено в предната му част, която е отговорна за премислянето и осъзнаването на всяко наше действие. Когато тази област е интоксикирана, губим голяма част от задръжките си, от което произхождат повече беди, отколкото ползи. От една страна, това ни помага да се отпуснем и да забравим за грижите, както и да общуваме по-освободено. От друга страна, често се стига до грозни сцени като танци по столове и маси, побои, пътнотранспортни произшествия, изнасилвания и др.

Успеете ли да погълнете още повече алкохол, тогава ще афектирате и други части от мозъка, което ще доведе до още беди, в това число нарушен баланс, завалена реч, замъглено зрение и други неща, по които околните могат да познаят, че сте се "издокарали".

Невъздържаните любители на чашката се отличават с по-високи нива на сърдечни болести, високо кръвно налягане, деменция и някои видове рак (общо взето на органите, през които минава алкохолът - уста, хранопровод, стомах и др). Според някои изследвания дори и епизодичните случаи на тежки напивания се асоциират с увеличен риск от хронични болести.

Една от гледните точки е, че за това имат роля не толкова вредните свойства на алкохола, а особеностите на хората, които пият повече (настроение, депресивни наклонности, нива на стрес, цялостен начин на живот, самоконтрол и т.н.) в сравнение с хората, които пият умерено или не пият въобще.

Затова е добре да заключим, че също като храната, алкохолът трябва да бъде едно от споделените удоволствия в този живот. Тяхната консумация, следва да носи удоволствие, но да бъде в границите на умереното. Както се казва, ако не можете само с едно, по-добре карайте без нито едно.