Парламентът прие реформаторския бюджет за здраве от 3,2 млрд. лв. за 2016 г.

Парламентът одобри окончателно бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г. в размер на 3,204 млрд. лв. Предвидените средства са със 129 млн. лв. Повече в сравнение с парите за здравеопазване за 2015 г. Здравноосигурителните приходи са в размер на 3 166 199 000 лв. От тях 2 121 000 000 лв. са постъпленията от здравноосигурителни вноски, а 1 045 199 000. лв. са трансфери за здравно осигуряване.

Прогнозният брой на здравно осигурените в България е 6,2 милиона души. Разчетените средства са при заложен размер на здравноосигурителна вноска от 8%, която остава без промяна.

Очаквано групите на БСП и ДПС отправиха най-сериозни критики към проектобюджета на касата, предложен от екипа на здравния министър д-р Петър Москов. Според представителя на левицата д-р Емил Райнов разчетите за финансовата рамка от 3,2 млрд. лв. са същите като тези за 2015 г., което означавало, че "новите политики не са подкрепени с финансиране".

Социалистите настояха да се увеличат с по 20 млн. лв. парите за общопрактикуващите лекари и за профилактика.

"С предлагания бюджет не са осигурени повече пари за извънболнична помощ, профилактика и стоматологична помощ. Какво пречи да завишим парите за изследвания, за да могат тези неща да се правят в извънболничната помощ", поиска Райнов. Депутатите обаче отхвърлиха предложението на левицата.

Не бе прието и предложението на ДПС за увеличаване на приходите в бюджета на НЗОК със 100 млн. лв. за извънболнични разходи за лечение. "Средствата в здравеопазването трябва да се преразпределят, защото е очевидно, че не се увеличават. За всички е ясно, че достъпът до извънболнична помощ изисква и повече средства", посочи представителят на движението Хасан Адемов.

Позицията на ДПС е, че без демонополизация на НЗОК и промяна на сруктурата в сектора, колкото и средства да се наливат в него, това няма да доведе до по-добър резултат. В разходите не е заложено финансиране за здравните реформи, смятат от партията на Лютви Местан.

"Декларацииите за изваждане на дейност в извънболничната помощ и засилване на профилактичните прегледи, управление на плановия прием, сключването на договори според здравните потребности и подсигуряване на основния пакет ги няма в бюджета в разходната му част. Грешно е резервът на касата да се ползва за здравни реформи", каза Тунчер Кърджалиев от ДПС, цитиран от БГНЕС.

Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт заяви, че трябва да се посочи източникът на тези средства. Според него са необходими повече средства за стоматология, защото "секторът върви в правилната посока".

Адемов веднага отговори, че има поне 9 източника на финансиране – европейските фондове например, а също и приетото вече криминализиране на умишленото невнасяне на вноски.

Сериозни дискусии предизвика и заложеното в бюджета лимитиране на дейности. "Лимитирането изкривява модела на здравно осигуряване и препятства свободния избор на пациента на лечебно заведение. На базата на този порок и към момента има неразплатена дейност и то на база извършени медицински услуги", убеден е Кърджалиев. След което топълни, че "предпочитаните и добри болници ще бъдат наказани с лимитирането".

"Лимитирането винаги е било пречка за адекватното лечение на пациентите. Лимитиране на обеми по лечебни заведения означава, че сме стигнали до дъното на здравната реформа. Това са напъни да се включим в предварително зададен ресурс и да симулираме реформа, а не да подкрепяме българските пациенти", смята и съпартийникът му Адемов.

От БСП подкрепиха напълно забележките на ДПС по отношение на лимитите. Райнов прогнозира, че "за догодина освен лимити по стойност ще има и по диагнози". "По-лошо от това е само да се разпределят и обемите дейности до конкретни лекари", коментира социалистът. Въпреки възраженията обаче текстовете с лимитите останаха в закона.

По въпроса с лимитите на дейности и цени за медицинска помощ здравният министъросков обясни, че Българският лекарски съюз договаря стойностите с касата, а обемите на дейностите се договарят чрез Националния рамков договор. Обемът ще се разпределя на ниво районни здравни каси, посочи Москов.

"Този законопроект стимулира корупцията", атакува обаче лидерът на БСП Михаил Миков. Според него с мълчанието си мнозинството е показало, че правителството не иска сериозна дискусия в парламента по бюджета за здраве.

"В левицата ще поработим по въпроса за изготвяне на законопроект за премахване на Здравната каса. Няма нужда от Здравна каса! Разпределянето на обемите за здравна помощ става административно и няма никаква необходимост от такава институция. Здравната каса е една паразитна организация след това административно разпределяне на медицинската помощ по райони на съответните здравните каси. Закриването й ще се спестят много пари", отсече Миков.

Аргументите му са, че здравните вноски се събират от Агенцията за приходите, а разпределянето на обемите на видовете помощ по Районни здравни каси, които могат да станат районни представителства на Министерство на здравеопазването, става административно . "Затова няма никакъв смисъл от здравна каса”, обяви той.

Миков отправи обвинения и за начина, по който властта разпределя парите за здраве по области. "Излиза, че видинският болен е два пъти по-здрав от монтанския болен, както се разпределят парите днес. Много е важно да имаш приятели в Здравната каса, да имаш политически протекции и да има частни лечебни заведения. Където има повече частни лечебни заведения, там парите винаги са повече”, констатира председателят на столетницата.

Той свърза "нуждата от чиновниците в НЗОК" с "корупцията, защото този законопроект стимулира корупцията и това е записано ясно". И посочи като пример, че "чиновниците на касата могат да извършват проверки в цялата страната по заповед на управителя и на оправомощено от него длъжностно лице”. "Това оправомощено лице е нещо като политкомисар", отбеляза лидерът на социалистите.