Проф. Генчо Начев: Пари за изкуствени сърца няма!

Тази година Здравната каса няма пари за изкуствени сърца. "Те пак остават прерогатив на Министерството на здравеопазването (МЗ) и ще чакаме то да ни субсидира. В момента шестима тежко болни българи се нуждаят от тях, МЗ бе така добро да ни отпусне средства за двама и до няколко дни ще им ги поставим. Но пак остават четирима, на които и да искаме, не можем да помогнем."

Това казва директорът на столичната университетска кардиологична болница "Св. Екатерина” проф. Генчо Начев в интервю за в. "Труд".

Освен това е ограничен броят на т.нар. транскатетърни клапи, които се поставят в цял свят. Одобряването за всяка от тях трябва да минава през Надзорния съвет на НЗОК, което е добре. Само че хем броят им е ограничен, хем се дава възможност да ги поставя всяка една болница, обяснява проф. Начев.

По думите му те се имплантират на хора с т.нар. аортна клапна стеноза, при които евентуална операция ги поставя в над 25% риск от смъртност. Става дума все за пациенти над 80 години. Годишно НЗОК ще покрива само 20 клапи, а са необходими около 40. Цената на всяка е 50 000 лв.
"Проблемът обаче е, че ние започнахме да поставяме по 20 клапи на година още през 2012-а, а изискването на компаниите, които ги доставят, е лечебното заведение да имплантира поне по 30 годишно. В противен случай не ги осигуряват. С две думи - няма болница у нас, която да отговори на този критерий, а в същото време НЗОК дава възможност да се поставят по две-три или пет в неограничен брой лечебни заведения. За мен това е недомислие, защото ако не се гарантират поне по 20 случая годишно на болница, рязко се понижава качеството на терапията!", възмущава се специалистът.

Проф. Начев казва още, че "в момента в "Св. Екатерина" има 20 души, които чакат за транскатетърна клапа! А като дойде такъв пациент, тя трябва да му се постави до месец, дори няма време за два, тъй като сърдечната камера силно се уврежда и тогава вече няма смисъл, от каквато и да е терапия. Трябва да сменим цялото сърце.."

Като негативи тенденции в лечението на сърдечносъдовите заболявания лекарят отчита факта, че не се спазва правилото за т.нар. харт или сърдечен тим. Той предвижда, преди да се предприеме, каквато и да е терапия, най-малко трима специалисти - кардиолог, кардиохирург и инвазивен кардиолог, (а може да се наложи да се присъединят нефролози, ендокринолози и др.), да стигнат до едно мнение какво лечение да се извърши. Т.е. този тим трябва да посочи дали кардиохирургия или инвазивна процедура (поставяне на стент) е най-доброто за съответния болен. Това гласят европейските препоръки. У нас обаче това не се спазва.

Проф. Начев обяснява още, че най-често българинът бива повалян от хипертония. Това е най-честото сърдечносъдово заболяване, от което страдат българите.

Увеличават се и пациентите с исхемична болест на сърцето и те са все по-млади хора. А през последната година с 30% са се повишили извършените операции при дисекации (разкъсване) на аортата. Това е сериозно увеличение. Но и тази тенденция може да се тълкува по друг начин - все повече лекари обръщат внимание на заболяването, установяват го в ранна фаза и така пациентът възможно най-скоро стига до хирургично лечение, съответно има шанс да оживее. Много от болните преди време умираха преди въобще да са диагностицирани, уточнява лекарят.

"Той не е министър само на българите с болни сърца, а на всички пациенти, но и на всички граждани, тъй като трябва да се грижи за опазване на здравето им. Аз съм последният човек, който би си позволил да му дава съвет. Но си мисля, че ако той съдейства за създаването на ефективен контрол върху показанията и резултатите от лечението на сърдечносъдовите заболявания, би било прекрасно.

Това би било добра новина за българите с болни сърца. Както и ако помогне за налагането на Националната здравна карта за високоспециализираните дейности, която ще гарантира равнопоставен достъп на хората от всички райони у нас до тях. Ще стане ясно къде има нужда от тях и ще се намали концентрацията им в определени места, които ние вече знаем, като София, Пловдив и Варна", отправя апел проф. Начев към здравния министър Петър Москов.

"Директорите са за това, за да бъдат наказвани. В края на краищата мераклии за началници - много. Това, че ще бъдат махнати някои, не е толкова важно. А и директор не е професия, това е временно положение. Въпросът е, че така се поставят в риск пациенти, които трябва да бъдат лекувани, и второ - поставя се в опасност финансовото благополучие на болниците", обяснява още шефът на "Св. Екатерина".

Той обаче е категоричен: "Аз пациент няма да върна. Ако има възможност планов болен да се отложи с един месец, ще го отложа. Но ако той незабавно трябва да се лекува, няма да се съобразявам с лимитите. Ще го излекувам. А дали ще съм директор след 3 месеца, не ме вълнува".