Зараза убива бързо иглолистните гори в България (СНИМКИ)

Иглолистните гори в България загиват. Нападнати от корояд, изсъхват все повече гори в планините около София, Перник, Кюстендил и в други части на страната. Природно бедствие ли е това или грешна държавна политика? Факт е обаче, че се случва с невиждани темпове, а броят на заразените от корояд дървета нараства с всеки изминал месец, показва разследване на бТВ.

"Това е процес, който върви в цял свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока гъстота на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък вече намалява устойчивостта на дърветата”, обясни инж. Дамян Дамянов, директор на Югозападно държавно предприятие.

Между 12-15 млн. дка е площта на иглолистните гори в България. В планините около София процесът може да промени начина, по който изглеждат планините и цялата природа. От 53 000 куб. м заразена дървесина през 2012 г., само през първите 6 месеца на 2017 г. загиналите дървета вече се равняват на 400 000 куб. м дървесина.

"Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и масовите поражения, които правят, произхожда от това, че от едно семейство корояди създават поколение от 60 малки ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да възникнат нови 60 по 60 – 3600 корояда. При първото поколение е заразено едно дърво, при следващо 10, а по-следващо 100, а на третото поколение вече имаме 10 000 дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са заразени нови 10 хиляди дървета”, обясни Александър Дунчев.

Гибелта на иглолистните гори около София, Самоков Перник и Кюстендил е част от процес, започнал преди 200 години. Вместо борове, планините и дори полята били естествени букови и дъбови гори.

Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, за да създадат пасища, но без дърветата започнала ерозията.

"От фото снимките, които аз лично като студент съм гледал, на много места това са изцяло оголени площи с ровини от ерозията”, каза Дамян Дамянов.

През 50-те години на XX век започва масово залесяване. Ето как изглежда Лозенската планина през 1950 г.: 

А това е същото място 60 години по-късно:

Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част са посадени на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.

"Целта на тези масови залесявания през миналия век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения слой, като тези култури са били предвидени като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За съжаление  този период 1980 – 2005-2006 е изтърван”, обясни Дамян Дамянов.

"В случая, за да тръгне широколистната гора е необходимо да има достатъчно светлина. За да има достатъчно светлина, е необходимо да се разреди гората. Както се е случило в тази част и се вижда, че са тръгнали малки дъбчета, чиито жълъдчета са докарани от птиците. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците”, допълни Дунчев.

Да са отгледани горите на езика на лесовъдите означава да се създаде условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да замени иглолистната.  Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.

Парадоксално е, че на фона на огромния икономически интерес към дърводобива, така жизненонеобходимата сеч не се случва.

"Проблемът е, че в младите гори не могат да си направят печалбите, дърводобива, които се правят в старите гори, затова такива млади култури остават неотгледани, а старите биват използвани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с много важна цел - да се спре ерозията и да се укрепят водосборите на язовирите, ние трябва да отгледаме тези гори”, каза Александър Дунчев.

Министерството на земеделието вече започва изкуствено залесяване с широколистни дървета тези иглолистни гори, които вече са засегнати или се очаква да загинат през следващите години.