Любомир Костадинов: Всички реки в България имат екопроблеми от ВЕЦ

Г-н Костадинов, защо WWF България счита малките водно електрически централи заплаха за реките в България? 

Инвестицията във водно електрически централи не от вчера е "златна мина". Началото на големия интерес към бизнеса с вецове датира от 2002-2003 г., когато бе променен реда за изграждане на ВЕЦ и настана същинският бум в издаването на разрешителни за строеж. Така между 2003-2008 г. Бяха издадени около 900 разрешителни за малки водни централи. Големият интерес към този бизнес е продиктуван от преференциалните изкупни цени на този вид електроенергия от възобновяем източник.

Стимул за инвеститорите бе и възможността за рентиерство. Веднъж построен, такъв ВЕЦ може да функционира десетки години без почти никакви инвестиции. Освен това ВЕЦ имат дълъг живот - най-старите действащи у нас са на около 100.

Колко ВЕЦ има у нас до 2003 г. и колко са в момента?

Преди 2003 г. е имало новопостроени под 30 малки веца. Към края на 2009 г., когато започват изработването на плановете за управление на речните басейни, достигат 149, а в момента действат 217 водни централи. 1/3 от тях са построени през 2010 г. след официалната им забрана със Закона за водите и с плановете за управление на речните басейни. Компетентните органи в МОСВ са ги счели за заварени случаи, за които не трябва да се прилага пълното действие на закона. Между другото са действали избирателно според инвеститора, защото има и случаи на недопуснати строежи въпреки издадените разрешителни. Така броят им е съкратен от 900 на 500.

Трябва все пак да правим разлика между разрешително за водовземане и реално построяване на ВЕЦ, защото после ще трябва оценка за съвместимост - за "Натура 2000", или оценка за въздействие на околната среда. Повечето централи от преди 2003 г. са допуснати с мотива, че не са необходими такива оценки.

Как е възможно да се издадат 30 разрешителни за ВЕЦ по течението на една малка река? Не е ли логично това да предизвика екокатастрофа?

Дори само действащи централи на една от реките вече предизвикаха екокатастрофа. Не знам какво ще се случи, ако един ден изградят и пуснат останалите 25 веца. Така се случва, защото компетентните органи действат формално, когато не спазват пълният смисъл на закона, а на места дори го нарушават. 

Въздействието върху околната среда на този тип централи се оценява само непосредствено на площадката, където ще се строят. Властите не вземат под внимание нарушаването на надлежната проводимост на реките, възможността за транспортиране по реката на рибите и микроорганизмите. Не се оценява ефектът от осушаването на речното корито при деривационните централи между водохващането и сградата й. Не се взема под внимание, че русловите вецове, построени насред реката, имат много дълги задбаражни езера, които са непреодолима преграда за рибите, обитаващи бързотечащи води. 

Как ще обясните този бум на интереса към вецовете, дори от страна на политици и депутати. Защо ги нарекохте "златна мина"? Преди всички се хвърлиха да правят ВЕИ паркове, а сега водни централи.

Първо защото сравнително евтино можеш да получиш разрешително за строеж. Самото строителство на централата струва доста пари – от 1 млн. лв. нагоре. Но веднъж построена, централата получава преференциални изкупни цени за определени години напред. През това време си продаваш електроенергията на по-висока цена и добрата печалба ти е гарантирана. И понеже е от възобновяеми източници енергийната система е длъжна и след това да изкупува произведения от веца ток.

Освен това собственикът на ВЕЦ просто получава речния терен за вечно безплатно ползване, тъй като реките са публична държавна собственост и не могат да се придобиват от частни лица и фирми. Не се отдават дори на концесия. Така не му се налага да инвестира в земя, както собственикът на ВЕИ, който трябва да променя и предназначението на терена. 

Единственият годишен разход, който се плаща на държавата, е таксата за използваната речна вода, която обаче е незначителна. За централа, произвеждаща около ½ мегават и генерираща приход от продажба на електроенергия през годината за около 200 000 лв., таксата за ползваната вода е само 2000 лв. 

Преференциалните изкупни цени пък са формирани така, че инвестицията за веца да се връща за период от 8-12 г., като се счита, че все пак спазват всички изисквания. Но за съжаление повечето централи нарушават правилата, за да печелят повече, което е лесно поради липсата на ефективен контрол и достатъчно високи глоби.

Кои са най-честите нарушения?

Например не изпускат минималните водни количества. Лятно време на централите е забранено да работят работят поради намаляването на водата в реките. Но въпреки това много от тях си работят - затварят шлюзовете, пълнят задбаражното езеро, включително и тръбата към централата, работят 1 час, след което 5 часа пак събират вода. Фактически централите работят на импулси, което осушава реката не само между водохващането и сградата на централата, но и надолу по реката не пускат никаква вода. Лятно време могат да се видят много реки с "работно време", които текат на интервали заради незаконно работещи вецове.

Има ли пресъхнали реки заради вецове?

Малките реки пресъхват периодично, а заради вецовете още повече. Проблемът е, че когато при обилни валежи водата се появи, в реките вече няма живот – няма риба, раци, а характерната растителност е изчезнала. Коритата им се превръщат в лунни пейзажи. В момента имаме много вода в речните корита, но тя няма да върне унижожения вече живот.

Практически вече почни няма река в България без поражения по течението, нанесени от ВЕЦ, а на много места и от неконтролирания добив на инертни материали. В Югозападна България най-засегнати са Ощавска река, Влахинска река. Река Ретиже пък изобщо вече я няма, а само каскади на вецове. Поражения има в Северозападна България по цялото течение на Огоста, по всички притоци на Лом.

Ако погледнете картата с вецове по Искър, ще видите наредени десетки централи една след друга. Вече няма празно празно място по реката. На Тунджа и Марица е същото положение. Давидковска река 9- също, а тя е много важен приток на Арда, защото е последна преди първия язовир от каскадата. Повечето реки вече са усвоени от водните централи.

Но нали този източник на електроенергия се смяташе за екосъобразен? Или у нас просто сме изпуснали нещата?!

Продължаваме да ги смятаме за природосъобразен източник на енергия. Водата от векове е традиционен източник на енергия. Да погледнем назад във времето мелниците, тепавиците и други съоръжения, задействани от вода. Уползотворяването на кинетичната и енергия съществува от стотици години. WWF дори промотира в развиващите се страни съвсем малки ВЕЦ, които да осигуряват електроенергия за местните общности. 

Какви промени предлагате в нормативната уредба? 

Като юрист смятам, че имаме законодателна основа, която при добра управленска воля щеше да помогне за безопасното им функциониране. За съжаление обаче у нас законодателството трябва да бъде изключително изчистено - до най-малкия детайл, за да може държавата да го прилага в пълния му смисъл. В този контекст нямаме достатъчно адекватно и пълно законодателство, което да гарантира, че безобразията на малките ВЕЦ в реките няма дасе случват и занапред. Докато нямаме ясни законови правила, не е целесъобразно да продължава строителството на малки водни електроцентрали. Държавата трябва да наложи временен мораториум за нови ВЕЦ до приемане на точната нормативна база.

Отделно има практики на директно нарушаване на закона, както от компетентните държавни органи, така и от инвеститорите. Най-голямата санкция, наложена на ВЕЦ, е за 10 000 лв., за липса на едно от разрешителните. Централата обаче струва няколко милиона и годишно печели от дейността си стотици хиляди. Сами разбирате, че нищожната санкция за незаконна дейност, съотнесена към печалбата, няма да възпре инвеститора да извършва нарушения. Изискахме всички санкции, наложени от "Басейнова дирекция" и установихме, че повечето са в размер на 2000 лв. Това са приходите на повечето водни централи за 1-2 дни. 

Има случай, при който ВЕЦ на река Искър в района на Лъкатник изпусна при авария утайките си и в продължение на 30 км по течението рибата измря. През лятото, когато в реката няма достатъчно вода, те отворили аварийно шлюзовете си и са пуснали утайката. Тази силно органична маса тръгва по реката, тя извлича целия кислород и избива рибата и всичко живо във водата на 30 км. В интернет може да се видят снимки от тази екокатастрофа на километри от столицата. И представете си – собственикът на този ВЕЦ е глобен само 2000 лв. Никой не би могъл да изчисли на колко се равняват щетите, нанесени върху природата.

Как функционират ВЕЦ в алпийските страни – Швейцария, Австрия, Италия? По-строги ли са правилата или и там реките са презастроени с вецове? Какво е законодателството на ЕС? 

Тези страни не са добър пример в това отношение. В Австрия практически не са останали свободно течащи реки. Техните планини са много гъсто урбанизирани и изискват голямо производство на електроенергия. И за целта използват много възобновяеми енергийни източници, като ВЕЦ и ВЕИ. Въобще в Европа не мога да посоча примери за прилагането на добри практики за развитие на ВЕЦ с някои изключения.

Значи лошите ни практики за ВЕЦ отговарят на евродирективите?

По отношение на вецовете определено отговаряме на лошия европейски пример. Но трябва ли това да е така? Тук говорим не просто за защита на природата, а за защита на обществения интерес. Усилията на WWF за опазване на реките от презастрояване с ВЕЦ и въвеждане на правила за тяхното функциониране не са само в България, а и в Австрия. Австрийците са докарали нещата до пълен абсурд с инвестиционните проекти за изграждане на водни централи. В Австрия просто вече няма реки. Не искаме това да се случи и в България.

За съжаление Европа е прекалено гъсто населен континента. Ние европейците действаме малко лицемерно, т.е. искаме да се спасят горите в Амазонка и Големия коралов риф, а унищожаваме собствената си природа на драго сърце. Това трябва да го преосмислим, защото много е хубаво да искаме да се опазят слоновете в Африка, а в същото време да нехаем за нашите природни дадености.

Защо еколозите винаги са толкова крайни? И вие настоявате за временен мораториум върху строителството на нови ВЕЦ? Защо отново не се търси баланс, разумен компромис, а не крайна мярка?

Не бих поставил нещата така. На първо място, за да се опази природата и да се защити обществения интерес, не трябва да се погазват законите. Криви, лоши закони – трябва да се спазват, за да можем да вървим напред. Най-голямото предизвикателство пред природозащитниците в България е погазването на законите – и от бизнеса, и от държавата. И когато еколозите сезират многократно държавните органи за даден проблем, внасят предложения и искат дебат, а властта не чува и не вижда, тогава идват крайните искания. 

Балансът се постига само със съвместна работа между всички заинтересовани страни – компетентни държавни органи и общини, бизнес и екоорганизации, със сядане на масата, с представяне на истински първични данни. За да се управляват едни процеси, ние като общество трябва да можем да вземем информирано решение. Когато всичко ясно се сложи на масата и се видят старите грешки, само тогава могат да се вземат устойчиви и разумни решения. Само когато си дадем сметка каква хидроенергийна система искаме да изградим, тогава, можем да вземем правилните стратегически решения за развитието на малките водни електроцентрали.

Очаквате ли подкрепа от екоминистерството за въвеждане на по-стрикни правила за вецовете и мораториум върху строителството им?

Откровено казано, поне засега не виждам някакво съдействие, като имате предвид, че от години алармираме за тази опасност за реките. За такъв вид дебати е много важно от едната страна да стои опазването на околната среда, от другата - икономическият интерес, а по средата като обективен арбитър да е Министерството на околната среда и водите.

За съжаление обаче МОСВ не рядко действа като Министерство на икономиката. И в този дебат ние не седнахме по правилния начин на масата, а има научни данни за уврежданията на реките в следствие дейността на малките ВЕЦ, има данни за икономиката. Те трябва да се сравнят и да се види кой е надделяващият обществен интерес и как да го формулираме. Имаме европейско законодателство, но все пак имаме и собствени национални интереси, които са по-важни.