Пещерняци алармират: Карлуковския карстов район е отровен!

Интересно изследване от еколожка гледна точка – макар и преди доста време, проведоха Ивайло Иванов от УАСГ, Алексей Бендерев от геоложкия институт, Алексей Жалов и Трифон Даалиев от Българската федерация по спалеология. Към това проучване се добавят и непрекъснатите обследвания на членовете на пещерен клуб "Хеликтит" - София. Оттогава досега подобно подробно изследване не е извършвано, разказват те.

Според еколозите, уникалността на Карлуковския район се обуславя от изключителното разнообразие на карстови форми, голяма част от които са обявени за природни забележителности, а някои от тях дори фигурират в списъците на ЮНЕСКО.

Проведените проучвания имат два основни аспекта: първо - установяване екологичното състояние на разглеждания район, и второ - провеждане на мероприятия за подобряването и възстановяването му. Въпреки че разглежданият район е слабо засегнат от антропогенно присъствие, в него са установени източници на въздействие, довели до различни промени в карстовата екосистема. Като най-динамичен и най-уязвим компонент се явяват карстовите води - от взетите водни проби се правят изводи за генезиса на различните замърсявания и разпространението им. Посочени са и промени в карстовия ландшафт.

Карлуковскнят карстов район е един от най-посещаваните обекти за пещерен туризъм у нас. От друга страна, интерес като източник за питейно водоснабдяване представляват карстовите подземни води, формирани в него. Както всяка част от страната, и тази територия е засегната от човешка дейност. Вярно е, че по сравнение с районите около големите промишлени центрове, тук антропогенното въздействие е значително по-ниско, дори досега то се възприемаше като незначително. Всичко това бе причина, частта от този район, разположена между реките Златна Панега и Искър, да се приеме като репрезантативна за изследване взаимодействието между карста и карстовите води от една страна, и човешката дейност - от друга.

Карстът и повърхностните карстови форми са почти изцяло заети от открит карст, частично покрит с чимове трева. Досега в изследвания район са установени и документирани над 400 пещери, някои от които със значителни размери. Най-значими пещери в Карлуковския район със съответните дължини в метри са: Банковица – 4.700 м. Задъненка м. – 1.500, Голямата вода – 612 м., Стубленска яма 1 – 562 м., Свирчовица – 231 м., Пропадналото – 209 м., Черни връх 163 м., Дълбоката. Като цяло изследваната територия е сравнително слабо населена. Единственото населено място разположено изцяло в района е с. Карлуково. Във водосбора на р.Беленска -транзитна река, преминаваща през района е с. Беленци. Върху разкрития на варовиците е южната част на с. Румянцево и източната част на гр. Луковит. Селата са без промишленост, като основните източници на замърсяване са многобройните незаконни сметища в покрайннните им, както и изхвърлените отпадни продукти от животновъдството. Промишлени предприятия има в гр. Луковит, но повечето са извън обсега на разкритията на варовиците.

Основните замърсители, установени в Карлуковския карстов район, се делят основно на три типа. Първият са промишлените. Това са остатъци от горива и масла, в които вредните вещества са олово и цианици, твърди отпадъци, съдържащи различни химически елементи, плюс неразложими останки. Вредните газове пък са въглероден оксид и диоксид и сероводород и неразградими а вредните вещества са оловото и цианидите. Източниците на този тип замърсявания са кариери, пътища, гаражи, заводи, кариери, а разпространението им е чрез повърхностните и подземни води. Вредното им влияние е върху въздуха, водите, почвите и живите организми. Част от тях не се разлагат с години, те замърсяват пещерите и водите, тровят и унищожават карстовите образувания и живите организми.

Вторият тип замърсители имат селскостопански произход. Това са торове, пестициди, инсектициди и техните опаковки. Те съдържат вредни вещества като нитрати, фосфати и други химически елементи, а източникът им са обработваемите замеделски площи. Те с разпространяват по въздуха, просмукват се във водите и оказват вредно влияние върху водите, почвите и организмите.

Третият тип са битовите отпадъци – органични и неорганични, твърди или течни, като при разлагането им се образуват болестотоворни организми. Те също съдържат почти цялата Менделеева таблица, а сред боклуците има и неразложими. Източник на замърсителите от този тип са септичните ями, гробища, остатъците от пещерния туризъм. Всичко това се разпространява с подземните и повърпностните води и трови както водите и почвите, така и организмите, и пещерната атмосфера.

Като цяло в изследваната площ са установени замърсители - плод на човешката дейност, оказващи влияние върху въздуха, почвите, скалите и водите, а оттук – и влияещи отрицателно върху целия карстов масив. По начина на въздействие върху карста и водите горните замърсители могат да се разделят на:

- площни - обработваеми земи с наторяване с изкуствени торове и пръскане с пестициди и инсектициди - замърсяват едновременно големи площи, откъдето заедно с повърхностните води, вредните вещества лесно навлизат по хилядите празнини в карстовия масив и бързо достигат до нивата на подземните води;

- линейни - ЖП линиите и пътищата - замърсяват се дълги участъци от масива около съоръженията. Вредните вещества като изтекли масла и горива бързо попиват в тънкия почвен слой или директно навлизат в карстовите празнини. Освен това изгорелите газове се разпространяват на големи разстояния, образувайки с атмосферните води вредни киселини и съединения, които увеличават изветрянето на откритите карстови форми и навлизат в дълбочина на масива. Вибрациите също така въздействат неблагоприятно на карстовите форми, ускорявайки тяхното разрушаване;

- точкови - това са най-разпространените източници на замърсяване. Като такива се разглеждат отделните кариери, източници на прах, газове от взривявания, вибрации, масла и горива.

Точкови източници са и десетките незаконни и произволни сметища, несъответстващи на никакви санитарни норми. Множество от откритите въртопи, понори и входове на пещери се използват като места за изхвърляне на отпадъци, вариращи от битови до промишлени. Така вредните вещества, получени в резултат от разлагането или директно изхвърлени, бързо проникват в дълбочина на карстовия масив и достигат до нивата на подземните води.

От взетите през есента на 1998 г. водни проби могат да се направят няколко важни извода за различните замърсявания и разпространението им. Микробиологично замърсяване на водите е установено както в големите извори в източната част, така и в по-малките в западната. Оказва се, че дори хлорирането на водата в извор "Под язовира" не може да се пребори ефикасно с колибактериите във водата – нормата им е превишена стократно. Подобна е и ситуацията с наличието на други микроби във водата.

Вероятният произход на микробиологичното замърсяване е от десетките сметища, разпръснати из района. Масово в населените места и извън тях отпадъците се изхвърлят безразборно, и то - точно там, където са най-опасни - в негативните карстови форми и пещерите.

Като особено фрапиращ случай заслужава да се отбележи изливането на отпадъците от казана на с. Карлуково в карстов понор. От десетки години органичните остатъци от варенето на ракия, гният и директно замърсяват карстовите води. Друг не по-малко тревожен случай е "Кучешката пещера”, близо до с. Карлуково. От години тя се използва като яма за изхвърляне на труповете на животни или нежелани домашни любимци, които се оставят да умрат там. На дъното на пещерата има поток, който директно транспортира заразите в подземните води.

На места е повишено и съдържанието на арсен, селен и олово, чието наличие над нормата в карстовите води от района е повсеместно. Опасност представлява и присъствието на нитрити в някои водни проби, което е недопустимо.

Основен източник за замърсяването с нитрати са азотните торове, използвани в селското стопанство, и битовите отпадъци. Нитритите се появяват в подземните води главно от смесването им с битови фекални води. Едната причина за замърсяването е липсата на канализация в селата. От септичните ями и външните тоалетни гниещите фекалии директно навлизат в карстовия масив. Вторият източник са тоновете гниещи органични отпадъци по сметищата в полето.

"Когато е правено това изследване, още не бяхме намерили път за подземните колектори на води. Банковица се оказа такава и в новите й части, които са изцяло водни и текат там 6 различни потока, смятаме, че тя е събирателна на всичките води за района. Показателно е, че водите са замърсени, което личи на снимките с пяната и мехурите върху нея", пояснява Константин Стоичков от ПК "Хеликтит". Според новите пещерняшки проучвания голяма част от водните пещери в района ще се свържат в една огромна подземна система (Банковица, Задъненка, Голямата вода, Стублешка яма, Зарезаната, Пладнището, Темната дупка, Дашовски лаг, Каденица) и тя ще е една от най-дългите пещерни системи в страната с потенциал над 10 километра.

Възможности за предотвратяване на замърсяванията

От направения анализ на практика се установява уязвимостта на карета и карстовите подземни води в Карлуковския район спрямо човешкото въздействие. Небрежността, незачитането на норми и правила, съчетани с ниско ниво на здравна и хигиенна просвета на населението, може да доведе до непоправими последствия върху човешкото здраве. Не бива да се забравя и отрицателното влияние на антропогенния фактор върху природните чудеса в Калуковския карстов район, а така също върху обитаваща го флора и фауна. Някои от уникалните видове пещерни животинки са изключително редки и уязвими на проникващите токсични вещества в пещерите, които замърсяват не само водите, а и цялята пещерна среда, в която обитават тези организми. Това естествено довежда до тяхното мигриране или измиране.

Неотменима задача на всяко човешко същество е да съхранява околния свят за бъдещите поколения. Именно това налага да се вземат конкретни мерки за ограничаване на отрицателното влияние на човешката дейност върху карстовата екосистема в Карлуковскиа район, а именно:

Популяризиране на проблема, изразяващо се в осведомяване на населението чрез медиите и популярни брошури за възможните опасности за здравето, произтичащи от замърсените подземни води; запознаване с проблема на административните и стопански организации на регионално ниво, като се организират поредица срещи с местните РИОСВ, кметства, ВиК дружества, като на тях освен запознаване с проблема, да се набележат и съвместни мероприятия за ограничаване на замърсяването.

Технически мерки:

- Изгребване, почистване и тампониране на всички сметища, несъответстващи на нормите;

- проучване на терени и организиране на сметища, съгласно съществуващите норми и изисквания и организиране на сметосъбиране и сметоизвозване към тях;

- организиране на мониторинг постоянен контрол;

- по възможност сгъстяване на мрежата и оборудване на нови мониторингови пунктове за контрол върху качествата на водите като се наблегне на на съдържанието на вредни елементи във водите от изворите;

- организиране на непрекъснат контрол върху изхвърлянето на промишлени отпадъци, отработени масла и изтекли горива в кариерите;

- обозначаване на пропастните пещери с вода и организиране на санитарната им охрана. Това е проблем, който е актуален иза други карстови райони в страната, но за съжаление няма нормативна база по този въпрос;

Административни мерки:

- забрана за изхвърляне на отпадъци в неопределени за целта места;

- налагане на глоби и наказания за замърсяване и нарушаване на карета и карстовите богатства.

Направените още преди години анализи и изследвания показват, че Карлуковският карстов район вече е засегнат значително от неразумните и недалновидни човешки действия. В най-голяма степен те са оказали влияние върху карстовите подземни води. От тук опасността рефлектира обратно върху хората, които ги използват. Всичко това показва, че наше неотменимо задължение и отговорност е да се погрижим за опазването на българския карст и неговите богатства, категорични са авторите на изследването. Също така за опазването на местността задължително е необходимо ново, значително по- мащабно проучване, заедно с пещерняците, изследващи района, смятат още те.