Предизвикателството да построиш „къща“ на Марс

Искате да отидете на Марс? Ако да, то със сигурност от вас ще се очаква да поживеете там известно време. Поради промяната на разстоянието между на Земята и Червената планета пионерите, които кацнат на марсианската повърхност, най-вероятно ще трябва да останат там за около година и половина, преди условията да станат подходящи за връщане.

Поради тази причина НАСА вече стартира с експерименти с прототип на марсианска база, която е подходяща за дългосрочно изследване на Червената планета.

Миналата година студенти от Университета в Уисконсин спечелиха конкурса XHab за проектиране и строеж на надуваемо допълнително помещение в обитаемия отсег на марсианската база, която НАСА вече конструира. Готовата конструкция вече служи като работещ модел на бъдещата марсианска станция, която се тества в пустинята на Аризона, пише SpaceDaily.com.

Подобно на всеки дом, бъдещата станция на Марс трябва да защитава хората от природните стихии, като в случая става дума не само за студа, топлината и вятъра на пустинята. Бъдещата къща на Марс трябва да брани човека от космическите лъчи, соларните бури и проникването на прах и в същото време да предоставя необходимите удобства на обитателите си.

"Защитата от радиация е приоритет номер едно за нас", казва Крис Кенеди, ръководител на проекта на НАСА. "На Земята имаме лукса да сме защитени от космическата радиация благодарение на магнитните полета на Земята и на атмосферата". На Луната или на Марс астронавтите ще бъдат изложени на космически лъчи, които увреждат тъканите, когато бъдат абсорбирани от тялото. Слънчевите изригвания пък могат да залеят астронавтите с такива количества енергия, че да ги убият мигновено.

Поради тази причина НАСА се опитва да открие начин за създаването на електростатичен радиационен щит около марсианската база, с който да защити астронавтите. За момента обаче по-лесното решение е да се използват материали, които да абсорбират гигантските количества енергия, които ще заливат станцията.

Това означава внимателен подбор на използваните материали, както и начинът, по който обектите трябва да бъдат наредени във вътрешното пространство, обяснява Кенеди. Така например храната и провизиите могат да бъдат складирани в стените, където да служат като допълнителна защита. Инженерите от НАСА търсят и начини да използват отпадъчните продукти като опаковките на храните, които да се използват като изолация и строителен материал.

Друг голям проблем за бъдещите "марсианци" ще бъде свъзран със справянето им с отпадъците. В прототипа на НАСА банята не се нарича "баня", а "модул за хигиенизиране". В него ще се използват технологии, които позволяват на астронавтите да се мият, без да замърсяват останалото жизнено пространство.

Строежът на база на Марс или на Луната включва и създаването на методи за херметизиране на помещенията,така че в тях да не попаднат замърсители отвън. По време на мисиите "Аполо" в лунния модул успява да се промъкне лунен прах, който предизвиква дихателни проблеми сред астронавтите и заплашва да повреди електрониката на борда.

Успешното изолиране на жилищната площ обаче ще превърне базата в своеобразен термос, който много успешно задържа топлината, отделяна от хората и апаратурата. Проблемът ще бъде разрешен от система от радиатори, които ще отнемат топлината от помещенията и електрониката и ще я изпращат извън станцията.

Дори след като обезпечи условията на живот в станцията, НАСА трябва да наложи стандарти за размерите на жизненото пространство. В космическата агенция все още текат дебати по този въпрос.

Едно обаче е сигурно – през първата си мисия до Червената планета хората няма да имат технологиите, с които да построят сгради от тамошните ресурси и ще трябва да донесат със себе си цялата необходима екипировка за оцеляването им. Начинанието наистина изглежда грандиозно.