НС отложи с 6 месеца спорните промени в Закона за горивата

Парламентът отложи с 6 месеца спорните промени в Закона за горивата, информира БНР. 112 депутати гласуваха "за", а 28 се въздържаха. Промените бяха приети на първо четене. 

Отлагането е предложено от Министерския съвет заради протестите в края на миналата година от малките търговци на горива, които обясниха, че не могат да отговорят на залаганите високи финансови изисквания - да плащат 20 000 лв. за регистрация на фирмите си и още 20 000 банкова гаранция, а продавачите на бутилирана газ се обявиха срещу изискването да имат на склад 10 000 оборотни бутилки.

Промените ще доведат до хаос в бранша, каза председателят на парламентарната група за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата Емил Димитров. По думите му текстът е изработен некачествено:

"Текстът изобщо не кореспондира с реалността, не решава проблеми, а създава поне още четири нови. С приемането на закона се заложи той да влезе след шест месеца. Така се появи датата 28 януари. Сега предложението на Министерството на икономиката, респективно през МС, е тази дата да се промени на първи юли. И къде е проблемът - в некачествено изработения и грешно подаден текст към МС, а после изпратен и на нас, които ние за съжаление в момента не можем да променим. Можем едва между първото и второто четене".

От ГЕРБ предлагат да бъде създадена нова работна група, а депутатът от "Обединени патриоти" Валери Симеонов настоя промените в закона да бъдат приети и на второ четене. 

Още при оповестяването на текстовете на проекта експерти предупредиха, че такъв закон е опит да се ограничи конкуренцията, като се въведат по-високи изисквания за уставен капитал и банкови гаранции за участие на пазара, които ще са проблем за по-малките фирми.

От петролната и газова асоциация призоваха законопроектът по-бързо да бъде приет, тъй като в сивата икономика се губят до 1 млрд. лв. годишно.

От минната индустрия поискаха преработка на текстовете.

В дневния ред на парламента е и второто четене на мегазакона за защита на личните данни, който разширява значително задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни, като единствен надзорен орган в Република България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на Европейския съюз.