Уаджет. Окото на Хор и Окото на Ра

Един от символите, които буквално пронизват цялата митология и история на Египет и които имат отношение към много богове и фараони, е Уаджет в двете му основни проявления – Окото на Ра и Окото на Хор.

Окото на Ра

Окото на Ра, или Слънчевото Око, е олицетворявало могъщество и власт, огън и светлина, бдителност и бързина на реакцията и е било способно да изгори всеки враг. То обикновено е изобразявано във форма на кобра (урей), често крилато (очевидно в чест на богинята Нехбет), понякога със слънчев диск.

Слънчевото Око се отъждествявало с Уаджет (една от малкото богини, чиято змийска природа не предизвиква съмнения), Нехбет, Маат, Хатхор и с всички богини, изобразявани във вид на лъвици: Тефнут, Сохмет, Мехит и други.

Като първообраз на урей пазител на Ра, Уаджет често е представян във вид на изригващ пламък и отрова на първичната змия – слънчево око, изгарящо с огъня си своите врагове. В основата на изображението урей, според някои данни, лежи южноегипетската кобра – гая, според други – аспида.

Уреят се явявал символ на царското величие, силите на живота и смъртта, способността да се управлява и да се унищожават враговете на Ра. Той бил неотменна част от прическата на фараоните във вид на вертикална змия на челото, носена на диадема, а от Средното царство – на корона. Короната на Амон била увенчана с два урея.

Изображения на урей в качеството на защитен знак са включвани в скулптурния декор на сградите (корниз в ансамбъла на пирамидата на фараон Джосер в Сакхара, 2650 пр.н.е. и др.), изображения в гробници, рисунки в "Книгата на мъртвите" и т.н.

Те също са представени широко в архитектурата на някои европейски градове.

В прединастичната епоха Египет е включвал две враждуващи области – Горна и Долна (по течението на Нил). След тяхното обединение около 2900 г. пр.н.е. от фараон Менес (или Нармер) страната продължавала административно да се дели на Горен и Долен Египет и официално се наричала "Двете земи".

Тези реални исторически събития са намерили отражение в множество митове, според които Египет от самото начало на света е включвал две части, всяка от които си имала своя богиня покровителка.

Южната част на страната се намирала под покровителството на Нехбет – богиня в облика на лешояд, Северната – под покровителството на кобрата Уаджет. Нехбет и Уаджет се смятали за дъщери на Ра и неговото Око.

Боговете и фараоните, под чиято власт се намирал Египет, носели "обединената корона на Двете земи" – короната Пшент. Тя представлявала съединение на короните на Горен и Долен Египет в едно цяло и символизирала обединението на страната и властта над нея.

На Пшенст изобразявали урей, рядко – два урея, един във вид на кобра и друг във вид на лешояд; понякога свързани папирус и лотос (емблеми на Долен и Горен Египет). Рядко като символи на обединените земи били изобразявани две кобри, увенчани с червена и бяла корона.

Върховните божества носели и короната Атеф, с две високи пера, обикновено със син (небесен) цвят – символ на божество и величие. В короната Атеф винаги се изобразявал Амон.

За Окото на Ра, наричано още Атшет, или Всевиждащото, можете да научите в Мегавселена.