Какво (не) знаем за Деня на Независимостта

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. С провъзгласяването ѝ княз Фердинанд приема титлата "цар на българите", а страната се превръща в равноправна на другите европейски държави.  

Всъщност великият акт е едно успешно продължение на всички национално-освободителни борби на българите. Затова след постигането и на Съединението на 6 септември 1886 година усилията на българския политически елит се насочват именно към обявяване на независимост. 

Турция, а след нея и Великите сили признават независимото Българско царство през пролетта на 1909 година.

Как обаче се развиват събитията във Велико Търново около 22 септември 1908 г., извън прочитането на манифеста в църквата "Св 40 мъченици"? Ето няколко любопитни факти, подбрани от регионалния сайт Sever.bg.

Търновската общественост е тази, която полага основите на честването непосредствено след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него, казва Тодорка Недева, историк в отдела "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

"Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след акта на редовната си сесия Градският общински съвет, начело с кмета Иван Виделов, одобрява и гласува предложението на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Георгиев живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердиданд I", а улица-булевард на улица "22 септември". Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември", допълва историкът.

Болярите остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за овековечаването на паметната дата 22 септември. Затова търновският лесничей предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото в старопрестолния град.

"Така в извънредна сесия на 1 декемри 1908 година Общинският съвет одобрява предложението на лесничея и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град", разказва Недева.

На 22 и 23 септември 1909 година във Велико Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието. За да бъде тържеството бляскаво, общинските съветници гласуват сумата от тогавашни 1800 лева. От тях се предвиждат по 200 лева за направа на арка и павилион на Царевец, 800 лева за купуване на флагове, гирлянди, осветление, 200 файтона са предназначени за официалните лица и други 400 лева разходи за празничното отбелязване за празника. Рекапитулацията сочи, че в крайна сметка търновци са изразходвали средства в размер на 3500 лева.

За първото честване в града пристига цар Фердидант I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

"Малцина знаят любопитния факт, че в чест на царската двойка в най-старата и авторитетна културна институция в града читалище "Надежда", Общината дава пищен банкет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лева, изработен от ученичките в държавното килимарското училище в града. Трогната от жеста, тя упълномощава адютанта си полк. Савов да благодари от нейно име на кметството със специално писмо", посочва още Тодорка Недева.

И допълва, че вероятно като оценка на национално значимото събитие и като признание за отношението на великотърновци към него, и като организация на първото честване на Независимостта по инициатива на царица Елеонора около 1910 година в града се основава Дружество за реставриране на старините.

При поредното си гостуване в старата столица царицата се среща с неговите най-активни дейци и изразява желание да даде 60 000 лева лични средства при условие, че църквата "Св. 40 мъченици", където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обети.

"Така, изхождайки от мястото и ролята, които Велико Търново играе в новата история на България, на 4 ноември 1909 година Градският общински съвет отправя към Обикновеното народно събрание искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лева, която да се използва за организиране на националните тържества, като сред тях изпъкват честванията на българска Независимост.

Така още в първите секунди, макар и условно казано, великотърновци отдават нужното уважение на станалото на 22 септември 1908 година и заявяват, че това е събитие, което трябва да бъде винаги достойно отбелязвано", заключава историкът.

Ето и текста на манифеста, с който във Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България:

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!