Калище, а ако децата бежанци ви поискат извинение?

Думата "расизъм" не се харесва на някои граждани, та затова от днес тя е забранена. Без това напоследък шепа българи успяват да въртят на малкия си пръст институции, бежанци, медии. Та тези същите граждани се обидиха, че ги наричаме расисти и затова занапред ще се обръщаме към тях по индиански почин "хората, които не харесват бежанците, защото може да имат шарка и глисти". 

Та днес хората, които не харесват бежанците, защото може да имат шарка и глисти, излязоха с отворено писмо, че не са расисти и медиите предприемат несправедлива кампания срещу тях. 

Те може би не знаят, че в медиите не се използват много епитети, именно защото могат да засегнат някого. Но те работят и с факти, които са по-силни от спестените думи. За съжаление в случая със село Калище и община Ковачевци фактите говорят достатъчно силно и без използването на определения спрямо постъпката на жителите им.  

Изгонването на невръстни деца заради произхода им явно не е расизъм, а загриженост. 

Твърдението, че имат глисти, явно е факт от науката биология, според която по-тъмният цвят на кожата означава наличие на паразити и зарази. Тук трябва да похвалим хората от Калище – те използват за свои аргументи заемки от световната литературна класика. В "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий децата твърдяха за свой ученик, че има глисти, защото е беден и поради това ходи бос. Та явно желязната детска логика е пренесена в железните действия на порасналите българи. 

Промяната в дискриминационните нагласи у населението е непосилна задача и светът ще се бори с расизма дълго време още. Но странното е, че хората са готови да плюят на собствените си интереси само и само да покажат колко не харесват различните.  

В село Калище училището е пред затваряне поради липсата на достатъчно деца. Ако бяха приели бежанците там, може би щяха да спасят школото. Моралните им принципи обаче повеляват да се жертва дори и училището – по-добре децата ни да изостават в ученето без бежанците, отколкото да ходят в клас с тях. И никой няма да се учуди, ако тези същите хора сърдито излязат да протестират догодина, че школото затваря врати. 

Населението в района се нацупи, че всъщност не било сторило нищо лошо. Явно размятането на сомалийчета и афганистанчета, които със сигурност са имали труден живот преди, а явно и сега, е дело, достойно за Библията. 

Случаят с децата бежанци показва и рецидив от страна на институциите. Много се коментира, че Калище е новото Розово, където излязоха на протест срещу бежанци, настанени в селото, които били "талибани". Тревожната прилика е, че институциите избират да се съобразяват с доста странните желания на някои хора.

Страната ни е била свидетел на многобройни протести, при които държавата е била като глуха пепелянка. В момента обаче, в който скачат няколко души с откровено нечовешки искания, всички ведомства тръгнаха да ги успокояват, да им се оправдават, а накрая направо клекнаха пред тях. За уж демократичното ни общество едва ли е полезно да се задават подобни тенденции, като държавата да отстъпва пред нехуманни искания на малка част от своите граждани.  

Явно трябва да останем с впечатлението, че за да се пребориш за нещо тук, трябва да намразиш чужденците, да извадиш вилата и да тръгнеш на линч. Ако си тръгнал по хуманния начин да дириш правда, явно няма да я намериш у нас.