Сензитивът Надя Христова: Урочасването се прави от завист!

Дълги години сензитивът Надя Христова се занимава с журналистика - води публистично предаване в популярна телевизия, снима документални филми, пише материали в печатни медии. Призванието й обаче се оказва да помага на хората с нестандартни проблеми, или иначе казано – да разваля магии и да прави защита на засегнатия от негативно въздействие. Според нея няма бели и черни магии - всички те са страшни, защото променят съдбата на човек. "Това е все едно самолет да излети от точка А до точка Б, но по пътя да се отклони в неизвестна посока и да достигне неочаквана дестинация", образно описва тя промените, причинявани от магически намеси. Надя разказва за възникването на урочасването като практика, за мотивите на зложелателите и какви са мерките за защита.

Възможно ли е с поглед да бъде урочасан човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението?

За съжаление, практиката ми показва, че урочасването е едно от често срещаните енергийни натоварвания, но за щастие имаме и много видове защити под ръка. Преди известно време ме посети млада дама с характерни оплаквания на уроки – главоболие, общо физическо неразположение, чувство на тежест в областта на слънчевия сплит. Тя твърдеше, че причината е от колежката зад нея. Имала зли сини очи и в цялата фирма се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, след като беше опитало всички известни средства, за да се справи само с проблема. Беше гасило кибритени клечки във вода, беше си мило лицето с вода, прекарана през метла, повтаряло си разни заклинания на ум и какво ли още не, но нищо не помагало...

Откога се практикува урочасването?

Впечатляващо е, че явлението съществува още преди възникването на писмеността. Още древните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се споменава в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани около 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при древните елини и римляните. 

Кои са най-често срещаните мотиви?

Известно е, че онова, което кара човека съзнателно или не да причинява урочасване, е завистта.  Например, в английска версия на Библията е подменен пасажът от Притчи Соломонови 23:6, който казва: "Не яж хляб у завистлив човек…” с "Не яж хляба на такъв човек, който урочасва”. Причината е, че в обществата, където това вярване е дълбоко вкоренено, една възхита или удивление, най-вече от чужд, се интерпретира като заплаха за урочасване.

Какво причиняват уроките?

"Ефектът” от урочасването може да се изрази по хиляди начини, от обикновена мигрена и умора до тежко заболяване, което може да доведе потърпевшия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат засегнати не само хората. Също така биха могли да пострадат животните, добрата реколта, както и да се причинят инциденти, финансови и любовни провали. Тази власт, както казват Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum ("Лошата злонамереност” –  творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза директно от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна дарба на своите слуги.

Какви защити има срещу урочасването?

Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други защити. Любопитно е да се знае, че една от най-популярните защити в средиземноморските страни е била свит юмрук със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също така жест, който днес е задължителен за хардрок изпълнителите и техните почитатели.

Срещу кого най-често са насочени зложеланията? 

Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата. На Изток жените, които се отправят към своята сватба, се пазят с изключително усърдие. Някой биват дегизирани от родителите до неузнаваемост, с цел да заблудят завистниците, други се обличат в широки одежди и покриват главата и лицето си. Този обичай се практикува до днес при всички народи и вярвания. При малките, особено некръстените, също има известна опасност да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, понякога с мънисто.

Как реагират различните религии на тази зловредна практика?

Религиите не остават безразлични към урочасването. В християнските практики на урочасаните се четат молитви, дава се светена вода за пиене и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно онова "турско око”, което се използва за защита. В Средновековието в Европа се вярвало, че най-добрият лек срещу урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че трябва някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до днес остава емблематичният у нас израз "Пу, да не са ти уроки” и практиката да се имитира заплюване винаги след като си се радвал на дете, например.

Вярно ли е, че уроките не "хващат" тези, които не вярват в тях?

Така твърдят скептиците – според тях уроките, дори и да съществуват, застрашават само и единствено хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия причиняват вреди на индивиди с перманентно по-слаби енергийни защити, като некръстените деца, например, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също така на лица, които са в момент на занижена енергийната защита.  Такива са влюбените или хора, изпитващи радост и щастие. Ето защо има практика за известна предпазливост – да се пази в тайна новата придобивка или успех.

Би ли споделила някои по-популярни мерки за защита?

Разбира се, ето някои: скилидки чесън в джоба;  закована подкова над входната врата;  обличане на дреха или чорап наопаки;  измиване на лицето с вода;  произнасяне на някакви специални думи, "молитви”. Искам да подчртая обаче, че съм скептична към всички изброени защити, с изключение на светената вода.  Може би, защото при мен, като експерт, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, защото злото се е модернизирало и е станало устойчиво на известните мерки. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и обичайното не помага, време е да потърсите специалист, преди да е станало късно.