Ако се боиш, по-добре не отваряй "Книга на мъртвите"

Египет звучи екзотично, привлича с тайнствените си митове и мистерии, отвлича вниманието на зажаднелия за приключения човек, увлича с легендите за велики царе и красиви кралици, понякога плаши със страшните мумии и проклятия, за които сме си изградили представа по-скоро от филмите, но винаги пленява.

Без съмнение, ако сте почитатели на египетската култура, за вас ще бъде безценно да се запознаете с уникално издание на архаичната "Книга на мъртвите”, която разкрива древноегипетски мистерии.

Българският египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков реализира едно амбициозно начинание – изцяло нов превод по основните йероглифни издания на заветната "Книга на мъртвите", издаден от ИК "Изток-Запад").

Книгата ще дебютира в петък на щанда на ИК "Изток-Запад" по време на в момента течащия пролетен книжен базар, а от 3 юни ще е във всички книжарници. 

"Книга на мъртвите” е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите.

Някои от заклинанията на книгата са част от "Текстове на пирамидите”, записани в средата на III хил. пр.Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на "Текстове на саркофазите”.

В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение – въпреки широката употреба на името.

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник "Книга на мъртвите”, обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация.

Създавана и редактирана в течение на векове, "Книга на мъртвите” поставя човека на едно особено място – според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти.

Самото наименование на енигматичната "Книга на мъртвите” пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство.

Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус – един от пионерите на съвременната археология – използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г.

Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието "Книга на мъртвите” (на немски: "Das Todtenbuch”) се разпространява и запазва до наши дни.

Древноегипетското название в действителност е "Заклинания за излизане през деня (в светлина)” и е свързано с точно обратната представа – тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-а династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.

"Книга на мъртвите” е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация.

Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. Твърде често базисни теории и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, се оказват погрешни и подвеждащи.

От първото издание на "Книга на мъртвите” през XIX век до днес са минали близо два века, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея.

За българските читатели е събитие това, че настоящият превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на "Книга на мъртвите”, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в "Текстове на саркофазите”. Комбинацията от транслитарация с преводен текст превръща тази току-що появила се "Книга на мъртвите” в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.