Библиотеките надживяха заблуждението, че технологиите ще унищожат книгите

Малко преди празника на българската духовност и култура - 24 май, библиотеките в страната отбелязаха Националната библиотечна седмица под мотото "Библиотеките - паметта на нацията". Библиотечните работници използваха инициативите, за да призоват управляващите да отделят внимание и средства, за да може да се съхрани книжовното наследство на нацията. 

За трудностите и предизвикателствата пред една библиотека днес разговаряме със зам.-директора на Столичната библиотека Спаска Тарандова.

Как оцелява една библиотека днес - в ХХІ-ви век?

- Една библиотека оцелява с много усилия, със съобразителност и с помощта на дарители.

А има ли такива?

- В последните няколко години се наблюдава промяна в поведението на българския бизнес, който освен традиционното спонсориране на спортни прояви, започна да обръща повече внимание на културата и в частност и на литературата. Преди два дни стартира една много хубава инициатива, която се казва "Покрай ценните книжа забравихме безценните". Тази инициатива цели в месеците до Деня на будителите да набере книги за по-големите, но и за по-малките библиотеки в страната. Това са едни много добри и важни дарителски жестове за библиотеките.

В своята история българската култура винаги е била подпомагана от съзнателни и благородни българи – самият университет е построен като дарителски жест. Аз лично се надявам, че хората ще осъзнават все повече стойността на даряването в тази област.

Казвате има промяна в отношението на бизнеса. А граждани даряват ли книги?

- Да, обикновени граждани даряват често и то издания от последните години. Някой от тях са си купували популярни автори, които като цяло обаче не са елемент от една лична библиотека. Идват много хора с по една, две, три чанти с актуални заглавия. С тях ние допълваме наличните бройки, тъй като Столична библиотека дава книги за домашно четене, почти никога не можем да отговорим на очакванията с достатъчно екземпляри.

Освен художествена литература, ние трябва да купуваме и учебна литература в помощ на учениците и студентите, научнопопулярна литература и други. Литературата не е само художествена, тя е цял комплекс от знания, включително и за образование и самообразование. Библиотеката в ХХІ-ви век трябва да отговори на всички изисквания.

През 2012 година читалните пълни ли са?

- Можем да кажем, че ширещото се през 90-те години заблуждение, че с навлизането на технологиите ще отмре нуждата от книгите, се преодоля. Все повече се говори за едно допълване между библиотеката и технологиите. Вече библиотеката не е едно място, в което само се четат книги. Библиотеката по същество функционира като куртурно-информационен център. Така че освен традиционното четене, все повече се утвърждава и ползването на онлайн ресурс.

Столична библиотека има абонамент за научни списания на английски език благодарение на посолството на САЩ и Фондация "Америка за България". Има и абонамент за български чужд периодичен печат в традиционен вид, има и достъп до интернет за граждани благодарение на "Глобални библиотеки - България". В Столична библиотека разполагаме и със зали, в които провеждаме премиери на книги, подреждаме изложби, насърчаваме и детското творчество с различни мероприятия и инициативи.

Столична библиотека функционира като културно средище. Това по-скоро е необходимо за оцеляването на една библиотека ли е или носи все пак допълнителни доходи?

- Като цяло философията на съвременната библиотека се измени. Не става дума за оцеляване, а за това, библиотеката да бъде адекватна на потребностите на читателите. Те (читателите) всъщност вече са все повече потребители. Като цяло ние трябва да съчетаваме всички информационни източници и обществените библиотеки като нашата трябва да се разпознават от общността като местното място за достъп до знание, но и за култура и за общуване.

Във всички нормативни и програмни документи, които Международната библиотечна асоциация (ИФЛА) разпространява в последните години, публичните библиотеки като нашата се третират по този начин – като мястото на общността за задоволяване на културни и информационни потребности.

Това би дало един нов живот на читалните?

- Категорично да. Читалните вече почти навсякъде в публичните библиотеки не функционират по начина, по който беше преди – тихо място, където никой не говори и чете чинно и прилежно книги на хартия. Този леко академичен дух е останал днес основно в университетските библиотеки. Но библиотеки като нашата реорганизират обслужването си, например като съчетават Заемната и Читалнята – дълги години съществували като самостоятелни звена.

Столична библиотека беше първата, която реорганизира обслужването си още през 2009 година. В момента ние се ръководим от потребностите на читателите си и затова всички информационни материали по дадена тема са на едно място – и книжните, и електронните, и периодичните издания, всичко е на едно. Това се прави с цел по-бързо обслужване, но и пълнота на информацията.

Кое е най-голямото предизвикателство пред една библиотека в последните години?

- От няколко години можем да го кажем – от 2008 година няма нарастване на средствата в бюджета за издръжка на общинските библиотеки. Това се отнася за целия сектор, тъй като икономическите показатели налагат определени ограничения. А пък информационните потребности и технологичните решения, които се появяват, са все по-динамични. И ако ние се стремим да бъдем относително адекватни на промените и потребностите на наситената информационна среда, трябва да сме много гъвкави, включително и в планиране на своя бюджет.

Така че да можем да съчетаваме традиционни ресурси, да осигуряваме електронни, да дигитализираме и да мислим за предоставяне на съдържание онлайн на нашите потребители. Това се налага основно по две причини: от една страна, тъй като старите книги и вестници са застрашени от чисто физическо унищожение. От друга страна, все повече потребители очакват да могат да влязат на сайта ни и да ползват все повече и повече документи от всяка една точка.

Има интерес към тази форма? Дали ще има интерес към книги от класическото наследство онлайн?

- Според мен, да - биха чели. Това обаче означава масова дигитализация, а тя в България все още не се извършва. Това, което в момента сканираме, са издания, адресирани предимно към студенти и изследователи, и към онези любопитни граждани, които се интересуват от миналото.

Заради авторските права и предоставянето им в електронна среда, в българските библиотеки работим само върху изданията до 1944 година, като целта ни е да покрием и в пълнота да представим нашето книжовно богатство до 1944 година. След периодичните издания до 1944 година ще изникне и въпросът с периодиката от времето на социализма, която в момента се ползва предимно от изследователи.

Има цели течения на периодични издания, които буквално се разпадат. Затова и когато съумеем да направим дигитални копия, много потребители ще могат да прочетат тези издания. Това е философията на дигитализацията – едновременно много хора да могат да ползват в електронен вид един документ, независимо откъде – от библиотеката, или от дома си.

Четат ли младите, идват ли ученици?

- Идват, активни читатели са много деца до 4-5 клас. После има един период, в който четенето не е модерно и популярно сред тях. В мига, в който станат студенти, отново се връщат. Това е световна тенденция – да има проблеми с четенето при тийнейджърите. Това са процеси, на които ние се опитваме съвместно с училището и родителите да противодействаме по един или друг начин. За мен е много приятно, че за всички млади хора, които следват в Европа и в

Америка, библиотеката е неизменен елемент от подготовката им. И те пренасят тази култура и тук. Те споделят с нас много свои идеи – питат ни защо няма удобни фотьойли, защо няма интернет навсякъде, защо няма малки зали за дискусии и обмяна на идеи. Ние знаем за тези практики по света и се надяваме във времето, едно по едно да осигурим всички тези неща и за нашите читатели и потребители.