В памет на Никола Вапцаров! 75 години от разстрела на поета

75 години от разстрела Никола Вапцаров се отбелязват днес. Модерният поет и автор на "Моторни песни" напуска трагично този свят само на 33 години, обвинен в подривна комунистическа дейност, каквато всъщност не е извършвал. По същото време Въапцаров е отчаян от живота и вероятно по тази причина поема вината на истинските комунисти, какъвто самият той никога не е бил.

Благоевградската общественост почете годишнината от смъртта на поета с полагане на цветя пред барелефа му на фасадата на театъра, който носи неговото име. Припомнени бяха моменти от живота и делото на поета, оставил след себе си шедьоври като "Прощално", "Пролет" и др.

Градският съвет на БСП – София, Българският антифашистки съюз, Съюзът на българските писатели и Съюзът на българските журналисти също отбелязаха годишнината от гибелта на Вапцаров.

Програмата на събитията, свързани с отбелязването на 75 години от разстрела на Никола Вапцаров и другарите му Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов, започнаха в 10.00 часа на Гарнизонното стрелбище в парка зад НДК, където поетът е бил екзекутиран на 23 юли 1942 г.

Никола Вацаров успява да издаде само една единствена стихосбирка "Моторни песни", която излиза през 1940 г. На 23 юли 1942 г. той е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян.

Макар да произхожда от заможен богат чорбаджийски род в Банско и баща му да е бил личен приятел на цар Борис Трети, поетът така и не е помилван от монарха, тъй като отказва да поиска милост и да признае вината си.

Големият поет с ранима душа живее последните години от живота си в мизерия, в неразбирателство със съпругата си Бойка Вапцарова и в отчаяни опити да имат дете след няколко спонтанни аборта, за които тя го обвинява.

Вапцаров болезнено е обичал жена си, която го напуска още преди той да бъде арестуван и да влезе в затвора. Поетът е съкрушен и нещастен от тежкия си живот и несполуки. В последните дни преди смъртта  си той написва няколко велики прощални стиха, посветени на Бойка.

Да си спомни за големия творец с последното му произведение, написано на смачкан лист в затвора:

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.