Мария Принц: Винаги съм искала да бъда музикант и нищо друго!

Мария Принц е дъщеря на прочутия български диригент и композитор Константин Илиев. Започва да свири още на 5. Малката пианистка рядко вижда баща си вкъщи. На 18 години тя заминава за ГДР, за да започне ново начало. Талантът й я праща и във Виена, където среща Алфред Принц - соло кларинетист от Виенската филхармония. Двамата заедно изнасят камерни концерти в много държави. Той дори композира произведения в чест на Мария, но преди няколко години си отива от този свят. Въпреки тудностите си обаче виртуозната българка покорява цялото земно кълбо – тя има участия във Франция, Австрия, Англия, Япония, САЩ...

В България Мария се качва за първи път на сцена пред публика през  1999 г. – след близо 20-годишно отсъствие от страната. Оттогава тя е чест гост в родните концертни зали. През този месец само в София й предстоят две музикални изяви – на 18 и 21 юни в Зала България. Общо в рамките на 2 седмици това са 5 участия в 3 различни програми, разказа мария Принц пред iNews.bg.

Защо и как решихте да се посветите на музиката?

Винаги съм искала да бъда музикант и нищо друго! Това беше най-съкровеното ми желание от най-ранна детска възраст и музиката продължава да е центърът на моя живот, моето най-голямо щастие и удолетворение.

Кога за първи път свирихте на българска сцена? Как се почувствахте пред родната публика? Имаше ли нещо по-специално като емоция? А сега?

След 20-годишно отсъствие от България, свирих за първи път през март 1999 година във Видин. Завръщането ми в България след толкова дълго отсъствие беше придружено от много противоречиви чувства. От една страна - страх, че липсата на най-скъпите ми хора, които вече не бяха между живите, ще бъде нетърпимо болезнено, от друга страна - радост от завръщането към местата на моето детство. В изминалите оттогава години мисля, че поставих връзките си със страната, в която съм се родила, на една нова основа, с нови приятелства, интересни проекти и многобройни срещи с публиката. За мен представянето пред българската публика винаги е свързано с голяма отговорност и стремеж да дам всичко от себе си, за да я докосна емоционално. Мисля, че с течение на годините и взаимното опознаване, контактът става все по-интензивен.

Кои са най-ярките спомени с баща Ви? Какъв е урокът, който ще запомните завинаги?

Баща ми несъмнено беше много впечатляваща личност и творец и от него можеше да се учи всеки ден. Мисля, че имайки неговия пример пред очите си, се научих колко е важно човек да отстоява позициите си, да бъде верен на принципите си и да върви уверено по пътя си, въпреки съпротиви и неудачи.

Има ли талантливи младежи сред обучаваните от Вас? Кои от тях Ви впечатлиха най-силно? Каква е приемствеността между поколенията?

Таланти има във всяко поколение, във всеки випуск, но това е само един, макар и най-същественият елемент по пътя на един музикант. Когато към него се присъединят фантазия, дисциплина, силна воля, физическа и психическа издържливост и нестихващ ентусиазъм, тогава имам чувството, че младият музикант има и призванието за тази професия. В музиката приемствеността между поколенията е може би още по-важна, отколкото в други области. Неслучайно във Виенската филхармония има музиканти, които са трето поколение, свирещо в оркестъра, а много от видните членове на оркестъра са и преподаватели в Университета за музика и техните студенти стават колеги по пулт. Искам да дам за пример соло кларинетиста на оркестъра Ернст Отензамер и неговите двама синове  – Даниел Отензамер е също соло кларинетист във Виенската филхармония, а Андреас Отензамер е соло кларинетист в Берлинската филхармония. Какво съзвездие! И двамата бяха мои студенти по пиано - отлични пианисти!

Имате ли любимо музикално произведение, кое?

Любимите произведения са много и различни в различните етапи от живота, но винаги съм обожавала оперите на Моцарт и песните на Шуберт.

Къде и как обичате да си  почивате? С какво се разтоварвате?

Рядко имам истинска необходимост от почивка. Аз съм "работохолик" и понеже музиката е същевременно и моята страст и хоби, много често за да се разтоваря, след като съм тичала по задачи, сядам да свиря. Когато реша, че е дошъл ред да заредя батериите и имам времето за това, заминавам за екзотични страни с море и плажове. Много обичам да плувам.

Има ли формула за постигането на човешките мечти?

Формулата е да се зачеркне израза "не може". Всичко е възможно, ако човек наистина го иска и вложи необходимата енергия за постигането му.

Какво Ви предстои в близко време като изяви, къде и с кого?

В момента съм абсолютно фокусирана върху концертите през следващите 2 седмици - концерт-спектакъл "Хубавата Магелона" от Йоханес Брамс със световноизвестния немски баритон Матиас Гьорне и с участието на прекрасния български артист Калин Врачански на 21 юни в зала "България" в София, на 22 юни в зала "Маестро Георги Атанасов" в Пазарджик и на 24 юни в операта в Стара Загора. Този вокален цикъл от Брамс, по текст на Лудвиг Тик, разказва романтичната любовна история на провансалския княз Петер и дъщерята на царя на Неапол Магелона, които след много премеждия и изпитания намират щастието си заедно.  Във връзка с концерта в София ще се състои уъркшоп на тема "Шедьоври на камерното творчество на Брамс" с концерт на 18 юни, също в зала "България", а на 23 юни ще свиря Моцарт концерт за пиано ре –минор, като солистка на оркестъра в Пазарджик под диригентството на Григор Паликаров.Така че, предстоят ми 5 концерта с 3 различни програми в рамките на една седмица. През юли (от 16 до 22) ще имам поредния майсторски курс в рамките на Академията на изкуствата в Созопол, а в края на август ще свиря като солистка на оркестъра в Лвов, Украйна.