Невероятният живот на първата българска пътешественичка - в изложба

Малко известен факт у нас е, че родената през 1910 г. Люба Кутинчева, е първата българска пътешественичка, пътувала едно десетилетие (1929-1938) из страните на Магреба, Близкия и Далечния Изток до остров Сахалин и Япония.

Тя ни е оставила безценно наследство със споменина и фотоси от своите пътеществия, които ще бъдат представени в изложба на 21 май (събота) от 18.00 часа в Зала "Архиви” на ул. "Московска” № 5. Събитието е част от инициативата "Европейска нощ на музеите”.

Съставител на Експозицията е известният фотограф Иво Хаджимишев. А самата изложба е под надслов "Мисия пътешественик – Люба Кутинчева (1910 – 1998)”.

Изложбата проследява пътя на тази почти неизвестна на широката общественост българска пътешественица. Колекцията от фотографии и картички, дадени от самата нея на съхранение в Държавен архив в София, показва непознати и тайнствени за времето си места и бележити личности, с които Люба се е срещала. Сред тях са краля на Ирак - Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман - Теймур ибн Файсал ибн Турки, "бащата" на индийския народ - Махатма Ганди, д-р Мухтар Ахмед Ансари, махараджата на Барода - Саяджирао Гаеквад III и др.

Биография

Люба Кутинчева е родена във Велико Търново на 15 май 1910 г. в семейство на интелектуалци. Майка й е търновлийка, племенница на легендарния капитан Райчо Николов. През 1912 г. заедно с родителите си Люба се преселва да живее в Силистра. След 1913 г. обаче Южна Добруджа е под румънска власт и тя получава средното си образование в румънска гимназия.

Заедно с баща си - Илия Кутинчев, още като ученичка Люба участва в Добруджанската революционна организация "Свободна Добруджа". За своята активна политическа дейност тя е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в България. После отива в Турция при чичо си, който е емигрирал там. В по-големите турски градове тя започва да изнася сказки за България, за нашата литература, поезия, нрави, обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Лекциите й са били масово посещавани и със спечелените от тази си дейност пари тя заминава за Сирия.

И така по силата на създалите се обстоятелства Люба Кутинчева става първата българска пътешественичка. Тя пропътува целия Близък и Далечен Изток и Северна Африка, стига до Южен Сахалин и Мадагаскар.

В продължение на около 10 години Люба се запознава с нравите и обичаите на: Сирия, Палестина, Трансйордания (днешна Йордания), Египет, Абисиния (Етиопия и Еритрея), Судан, Саудитска Арабия, Ирак, Персия (Иран), Афганистан, Оман, Маскат, Индия, Бирма, о-вите Цейлон, Ценобе, Борнео, Суматра, Филипините, Формоза (Тайван), Сиам (Тайланд), Китай, Япония, Южен Сахалин, Алжир, Испанско Мароко, Тунис, Либия и много други страни от Азия и Африка. Тези земи са представлявали интерес за нея със своята тайнственост и мистика, страни - с големи богатства, но и с неописуема мизерия и глад, социално различие, религиозен фанатизъм, колониален гнет, експлоатация и борба за освобождение от колониално господство.

Кутинчева е владеела френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто.

В посетените страни тя отново е изнасяла сказки за България, а в малките градове и селища, където не е могла да го прави, е работила физически труд като бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. Със спечелените пари е продължавала своето пътешествие.

Още като гимназиална ученичка Люба е проявявала интерес и е работила за правата на жената и за равноправието й във всички области. При пътешествието си е проявявала също голям интерес за положението на жената в тези страни, за нерадостното робско състояние, в което жените били поставяни. С голяма упоритост и смелост тя успявала да прекрачи недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с положението на незавидната женска съдба на мохамеданките, които заради религиозния фанатизъм и невежество, са превърнати в бездушни същества, безропотно понасящи всичко.

От 1929 до 1939 г., с малки прекъсвания, продължава нейното пътешествие. Тя е запознавала туземците с България и българската култура, пеела е български песни. Имало е тогава страни, които не са били и чували за България. Винаги е пътешествала с български трикольор на шапката си.

Люба Кутинчева въобще е първата българска жена, посетила Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Оман, Маскат, Тунис, Триполи, Мадагаскар и др. Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок. Тя е първата жена европейка, посетила Мека, Медина, Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Маскат. Първата жена-европейка, прекрачила праговете на недостъпните хареми.

По време на пътешествието си Люба се е срещала с владетели, духовници, политици, учени и видни общественици, сред които: емира на Трансйордания Абд Аллах ибн Хусайн, краля на Ирак Файсал ибн Хусайн, султана на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III, министъра на отбраната на Ирак Нури Саид, митрополита на Птолемаида - архиепископ Месроб, владика на арменците в Иран, Махатма Ганди и много други.

През 1935 г. Кутинчева заминава за Франция. В Париж тя продължава образованието си като записва висше журналистика и френска филология. След вземане на изпитите за първите две години тя започва да следва задочно. Едногодишният стаж тя взема предварително като кореспондент на в. "Le matin" и фоторепортер на в. "La femme". Тогава заминава за Испания, Испанско Мароко и Южна Африка.

В началото на 1939 г. се завръща във Франция, където завършва висшето си образование. С разбито здраве от тежките климатични условия, лошата храна, непосилния труд, след десетгодишно отсъствие, тя най-накрая се завръща в България.

След завръщането си в родината Кутинчева отново изнася сказки из страната. Много пъти нейните лекции са били забранявани, но тя е успявала да ги възобнови. Люба е подпомагала прогресивното движение с малките средства, с които е преживявала. През 1939 г. тя се омъжва за журналиста Александър Дагоров.

На следващите поколения тя остава своя пътепис "Япония – лични впечатления, наблюдения и проучвания", издаден в Стара Загора през 1942 г.

Фондът на Люба Кутинчева се съхранява в Държавен архив – София (ф. 1328К). Тя лично го предава в архива през 1968 – 1969 г. като сама описва всички материали.