Истината за панагюрското златно съкровище...

Най-новата книга на Националния исторически музей е посветена на най-популярното ни тракийско съкровище – златния сервиз, открит през 1949 г. в местността Мерул край Панагюрище от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови. От откриването му и досега то е обект на нестихващ интерес не само сред учените, но и сред българската общественост, припомнят от НИМ.  Автори на книгата "Мистерии и истини за Панагюрското съкровище” са Елка Пенкова, Любава Конова, Светла Цанева и Костадин Кисьов.

Благодарение на участието си в многобройни изложби от 50-те години на 20-ти век насетне, на публикациите и дебатите в научните форуми, Панагюрското съкровище се  превърна и в безценен източник на научно познание за тракийската древност и в символен капитал за България, с който тя непрекъснато потвърждава мястото си  сред трите най-богати с културни ценности от древността държави в Европа.

Високият обществен интерес на свой ред се оказа благоприятна среда и за немалко спекулации относно автентичността на находката. В края на месец юли 2014 г. директорът на НИМ проф. Божидар Димитров назначи комисия за извършване на комплексна химико-технологична и археологическа експертиза на съдовете, в рамките на която за първи път се извърши елементен анализ на златото.

"Изследването се извърши въз основа на комплексни методи, приети в световната наука за доказване на автентичност. Резултатите от анализите не само потвърдиха автентичността на съкровището – факт, който никой учен в България и по света не е оспорвал досега, но и предоставиха изключително интересни данни и възможности за наблюдения и изводи за произхода, технологията, ателието (или ателиетата) и др., които повече от 60 години са обект на оживени дискусии в научната литература", съобщават от МК.