За и против акупунктурата

Акупунктурата е обрасла с множество легенди. Приписват ѝ чудодейни свойства да излекува най-различни болести – от алергии и депресии до безплодие, парализа и сърдечносъдови заболявания. Но помага ли акупунктурата наистина?

Акупунктурата е едно от ключовите направления в традиционната китайска медицина, в рамките на което в определени точки на тялото се поставят специални игли. Според привържениците на този метод тази намеса трябва да допринесе за подобряване на здравето и самочувствието.

Според привържениците на този метод подобна намеса допринася за подобряването на здравето и самочувствието. В някои страни, например САЩ, в последните години акупунктурата бързо набира популярност като една от формите на алтернативната медицина.

Опитват се да я използват за лечението на широк спектър заболявания – от болки до гадене (например след химиотерапия или радиотерапия) до алергии, депресии и безплодие. Преди се смяташе, че акупунктурата може да се прилага при лечение на парализа на лицевия нерв, алергии, някои кожни и сърдечносъдови заболявания и радикулит.

Но преди да се обяви нещо като начин за лечение, е необходимо да се провери дали то помага, или вреди, в какви обеми и за кого е препоръчително, а главното – да се обяснят принципите на работа на метода. Ефективността на някои методи се потвърждава от по-нови и точни изследвания, ефективността на други – частично, а на трети – изобщо не.

Доверявай се, но проверявай

Историята познава много случаи, когато съвременни научни методи са потвърждавали ефективността на препарати за нетрадиционна медицина. Още Хипократ е предлагал прилагането на върбова кора за облекчаване на болки и сваляне на температура. Със същите цели върбовата кора е използвана от някои индиански племена в Северна Америка. Впоследствие се изяснило, че кората съдържа активно вещество – салицилова киселина.

Съвременният аспирин е производно на салициловата (ацетилсалицилова) киселина – по-малко активна форма, която се превръща в активна (салицилова киселина) в процеса на метаболизъм. Затова аспиринът е добър пример, при който алтернативната медицина не е грешала. Именно затова той се прилага успешно в съвременната медицина.

Друг пример, използван от европейците от началото на XVII век, е кората на хининовото дърво за лечение на малария. Оказало се, че тази кора съдържа хинин – ефективно средство срещу маларийния плазмодий, причинител на маларията. Такива примери в историята на медицината са достатъчно, но всички те се явяват по-скоро изключение, отколкото правило.

От друга страна, в продължение на хиляди години чак до ХХ век много лекари са практикували кръвопускане за лечение на почти всички заболявания – от астма до рак, от чума до скорбут. Както знаем днес, в повечето случаи такова "лечение" по-скоро вреди, отколкото помага.

В първата половина на ХХ век хората активно използвали "подмладяваща козметика", съдържаща радиеви соли, а и изобщо неотдавна откритата радиация била наричана "лъчи на живота" и я смятали за лекарство срещу всички болести.

До изследванията на Робин Уорън и Бари Маршал, получили Нобелова награда за медицина през 2005 година, се смятало, че язвата на стомаха е свързана със стреса или употребата на люто. Сега знаем, че най-главният фактор, предизвикващ язва, е бактерията Helicobacter pylori, и се лекува с антибиотици.

Друг Нобелов лауреат – Лайънс Полинг, е бил яростен привърженик на идеята, че простудата може да се предотврати и дори да се лекува с употребата на по-голямо количество витамин С. Но когато това твърдение било проверено внимателно, се оказало, че ефектът от витамин С, ако такъв има, е много малък и няма терапевтична ценност.

Накрая – все повече внимание в съвременната медицина се отделя на това, че по сила на индивидуалните генетични особености различните лекарствени препарати могат да имат различна ефективност за различните хора. Споменатата по-горе ацетилсалицилова киселина очевидно съществено снижава риска от рак на дебелото черво, но не при всички, а само при хората с определени варианти на някои гени, както установили група изследователи от Медицинската школа на Мерилендския университет.

По такъв начин научните представи за ефективността на медицинските намеси не стоят на едно място. Необходимо ли е да преразгледаме нашите знания за ефективността на акупунктурата в светлината на нови и по-точни научни изследвания, или е възможно те да потвърждават създадените вече представи?

Плацебо ли е акупунктурата? Вижте аргументите за и против нея в Мегавселена.