Чудесата в решетката, или защо всички сме екстрасенси

Резултатите от тези необичайни експерименти можете да намерите в моята статия "За физико-биологичните свойства на гнездящите опрашващи пчели", публикувана в трети брой на "Сибирски вестник на селскостопанската наука" за 1984 г.

Там е дадена и формулата на откритието – кратко физическо обяснение на това чудно явление.

"Оттласквайки" се от пчелните гнезда, аз направих няколко десетки изкуствени "мрежи" от пластмаса, хартия, метал, дърво и се оказва, че причината на всички необичайни усещания не е никакво "биополе", а размерите, формата, количеството, взаимното разположение на кухините на всякакви твърди тела.

И както преди организмът усещаше това, а уредите "мълчаха". Наричайки откритието ефект на кухите структури – ЕКС, аз усилено продължавах и разнообразявах опитите и Природата продължаваше да ми разказва съкровените си тайни една след друга…

Оказва се, че в зоната на действие на ЕКС значително се потиска развитието на сапрофитни почвени бактерии, дрожди и други гъби, покълването на пшеничните зърна, променя се поведението на микроскопичните подвижни водорасли хламидомонас, появява се светене на ларвите на пчелите листорези, а възрастните пчели се държат много по-активно и работата по опрашване на растенията приключва с две седмици по-рано.

Оказва се, че ЕКС не се екранира от нищо, подобно на гравитацията, която действа на всичко през стени, дебел метал, други прегради.

Оказва се, че ако преместим клетъчния предмет на ново място, то човек ще усети ЕКС не веднага, а след няколко секунди или минути, а на предишното място остава "следа", или както на шега го наричам – фантом, усещан от ръката след десетки минути, дори след месеци.

Оказва се, че полето на ЕКС намалява от клетките не равномерно, а ги обвива в цяла система невидими, но понякога много ясно осезаеми "черупки".

Оказва се, че животните (бели мишки) и хората, попаднали в зоната на действие дори на силен ЕКС, след известно време привикват към него, адаптират се. Другояче не би могло и да бъде – навсякъде ни заобикалят многобройни големи и малки решетки, клетки – на живи и мъртви растения (а и нашите собствени клетки), мехурчетата на всякаква пяна, пенопласти, пенобетони, самите стаи, коридори, зали, покриви, пространства между детайли, уреди, машини, между дърветата, мебелите, сградите…

Оказва се, че "стълбът" или "лъчът" на ЕКС силно действа върху живите организми, когато е насочен в противоположната посока, а също надолу, към центъра на Земята.

Оказва се, че в силно поле ЕКС понякога започват значително да "лъжат" часовниците – и механични, и електронни – тоест тук е задействано и Времето.

Оказва се, че всичко това е проява на Вълните на Материята, вечно подвижна, вечно променяща се, вечно съществуваща, и че за откриването на тези вълни физикът Луи дьо Бройл още през 20-те години е получил Нобелова награда, и че в електронните микроскопи се използват тези вълни.

Оказва се… да, много неща се оказват, но това ни води във физиката на твърдото тяло, квантовата механика, физиката на елементарните частици, тоест далече от главните герои на нашия разказ – насекомите.

…Успях все пак да направя уредче за обективна регистрация на ЕКС, реагиращи отлично на близостта на насекомните гнезда.

Из книгата "Моят свят" на Виктор Гребенников, в която той описва ефекта на кухите структури. Целия откъс и схеми на прости излъчватели на ефекта, които можете да си направите с подръчни средства, ще откриете в Мегавселена.