Астрономи наблюдаваха галактики, формирани 800 милиона години след Големия взрив

По-малко от 1 милиард години след Големия взрив Вселената е била изпълнена от непрозрачна водородна мъгла.

Тя се отличавала с това, че поглъщала ултравиолетовото лъчение от съвсем млади галактики. След това тя преминала през период на ре-йонизация. Свързаната с ре-йонизацията енергия може да произхожда от светлината, генерирана от първото поколение звезди или от интензивното лъчение от материя при падането й в централните черни дупки на първите галактики. Нови наблюдения с телескопа АЛМА /Atacama Large Millimeter Array -ALMA/ на Европейската южна обсерватория позволиха да се разкрие, макар и частично, тази загадка, съобщи сп. "Сианс е авнир".

"Става въпрос за откриването на най-далечния досега подобен тип лъчение от галактика, формирана по-малко от 1 милиард години след Големия взрив. То ни дава възможност да присъстваме на формирането на първите галактики. За пръв път те не се появяват пред нас като петънца, а под формата на обекти с вътрешна структура", заяви Андреа Ферара от Скуола нормале супериоре в Пиза, Италия. 

Телескопът бил насочен към галактики, формирани около 800 милиона години след Големия взрив. В една от тях, кръстена BDF 2399, телескопът уловил слаб, но ясен сигнал, генериран от йонизиран въглерод в покрайнините й. Въглеродът е сред съставките, които се използват за формиране на нови звезди.

Благодарение на получените данни, които ще бъдат допълнени с тези от нови наблюдения, астрономите ще опознаят по-добре структурата на първите галактики, приютили звезди и квазари, които са направили Вселената прозрачна.