Половината ни пари отиват за храна и сметки

Половината от месечния бюджет на всеки един българин отива за покриването на разходите за храна и сметки. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) по отношение на доходите и разходите на домакинствата през миналата година. Основното перо в месечните ни харчове е храната. За нея отиват близо 31% от парите, които сме получили за годината. Още 14.3 на сто от тях пък веднага се "гълтат" от сметките за ток, вода и отопление. Към тях трябва да се прибавят и разходите за съобщения, основната част от които е телефонът. Така само за тези 3 пера от годишния бюджет на българина отиват 49.5% от приходите му.

Още по-големи стават разходите, ако човекът пуши и употребява алкохолни напитки. Средно на член на домакинство за това перо отиват по 4.3% от доходите му през годината. Реално обаче за хората, които попадат в тези категории, харчовете за алкохол и цигари заемат доста по-сериозен дял, тъй като данните на НСИ са усреднени.

Транспортът, социално осигуряване и здравеопазване заемат следващото място в разходи на българина за 2016 г. За билетчета и гориво за колата отиват средно по 6.9% от парите, които е получил през м.г. Осигуровките имат дял от 6.5 на сто, а здравеопазването – от 5.5%. За облекло и обувки всеки член на домакинство в България харчи по 3.6% от годишния си бюджет, а за обзавеждане и ремонти у дома – 3.7 на сто. Развлеченията, културата и свободното време ни струват 4.8% от парите в джоба, а данъците – 5.3 на сто.

При много от основните пера от годишните ни разходи през последните години се наблюдава увеличение, въпреки че статистиката отчита дефлация. От НОИ отчитат, че между 2008 и 2016 г. харчовете ни са нараснали с близо 50% - от 3264 лева на 4755 лева. Намаление обаче има при в деля от парите, които харчи по основното перо – храната и напитките. Докато през 2008 г. те е заемала дял от 36.6% от годишните разходи на член на домакинство, през 2016 г. падат на 30.8 на сто. Когато се погледне това перо в парично изражение обаче става ясно, че и тук има увеличение. Ако през 2008 г. за покриване на нуждите от храна и напитки на един българин са отивали средно по 1194 лева, то през м.г. сумата вече нараства на 1464 лева.

Увеличение има също и при парите, които изразходваме за здравеопазване. От 4.8-процентен дял преди 9 години той нараства до 5.5% през миналата година. В парично изражение ръстът е доста по-сериозен – от 155 лева през 2008 г. до 263 лева през 2016 г.