Слънчевите топлофикации: възможност да спасим градовете от мръсния въздух

София, 12 март 2018 г. – Съвременните слънчеви топлофикационни решения

са екологични и устойчиви и могат да спасят градовете в България от

замърсяването на въздуха, дължащо се на битово отопление. Те са в състояние

да елиминират вредните газове и твърди частици, присъщи на горенето на

нискокачествени въглища, влажни дърва, както и не-горивни суровини –

автомобилни гуми, дрехи и др.

Модерните технологии за топлофикационни системи се базират на

природосъобразни източници на енергия: слънце, земя, биомаса. Те са

ефективно решение за справяне с въздушното замърсяване от битовото

отопление – в мащаб и в дългосрочен план. Това ще има и силно социално

отражение – стабилни цени на енергията, сигурност на доставките и енергийна

независимост на местно и регионално ниво.

Въвеждането на темата в дневния ред на българските общини и отговорните

институции е наложително, като се има предвид вече задействаната съдебна

процедура от страна на Европейската комисия срещу България заради

неспазените задължения на страната ни по отношение качеството на

атмосферния въздух*.

Слънчеви топлофикационни системи

Топлофикациите, захранвани от слънчева енергия, се състоят от слънчеви

колектори за индустриално производство на топлинна енергия, сезонни буфери

и топлопреносна система.

Модулите за слънчево подгряване на вода (слънчеви колектори) се свързват

във верига, през която протича работна течност: вода (или вода с гликол). В

зависимост от потреблението, топлинната енергия се насочва или за директна

употреба, или за затопляне на сезонните буфери за последващо използване.

Ако добитата температура е ниска (например през зимата) – то добитата енергия

се доподгрява чрез други източници.

Слънчевите топлофикации са изцяло екологичен източник на енергия.

Използването на слънчевата енергия не води до отделяне на фини прахови

частици или вредни газове. Това означава чист въздух за жителите на районите,

които разчитат на слънчеви топлофикационни мрежи.

Слънчевите топлофикации набират все по-голяма популярност в Северна и

Западна Европа, а през последните години се търсят възможност за реализация

и на Балканския полуостров.

Информация за медиите

Потенциал в България

Изследване, проведено от Института за нулевоенергийни сгради (ИНЕС) през

2017 г., показа, че 70% от отоплението и подгряването на битова топла вода в

жилищния квартал "Кайсиева градина" във Варна може да се покрива от

слънчева енергия чрез слънчеви топлофикации**. За целта е необходимо върху

жилищните блокове да бъдат монтирани слънчеви колектори, разположени

върху покривите и слънчевите части от фасадите.

"Типологията на панелните многофамилни жилищни сгради е изключително

популярна в България. Такъв тип постройки са налице както в големите градове

с обширни квартали от множество панелни блокове, така и в голям брой по-

малки населени места," обяснява арх. Димитър Паскалев, ръководител на

ИНЕС.

Това означава, че 70% от отоплението и подгряването на битова топла вода в

панелните блокове може да се осигурява от слънчева енергия.

Икономика на слънчевите топлофикации

Анализът на Института за нулевоенергийни сгради показва още, че една

потенциална инвестиция в слънчева топлофикационна система в България може

да се изплати в рамките на 10-12 години. След този период потребителите на

мрежата ще черпят безплатна енергия от слънцето.

Дълготрайността на слънчевите колектори достига над 30 години. Наскоро

проведен лабораторен анализ на състоянието на слънчеви колектори на възраст

13, 15 и 26 години в Техническия университет в Копенхаген показва нищожна

деградация на материалите***. Панелите могат да продължат да функционират

още няколко десетилетия, гласи заключението на учените.

Имайки дълъг амортизационен период и с нужда от минимална поддръжка, в

част от западноевропейските страни технологията вече се развива на пазарен

принцип – без субсидии.

Слънчевите топлофикации имат потенциала да осигурят най-ниските възможни

общи социално-икономически разходи в бъдещата енергийна система на

Европа, сочи пък наскоро публикувано изследване на Университета в Аалборг,

осъществено като част от изследователския проект "Слънчева топлина и

енергийна икономика в градска среда" на Международната агенция по

енергетика****. Най-големи ползи и съответно намаляване на крайната цена на

топлинната енергия могат да се осъществят именно в страните с най-голямо

количество слънчева радиация – тези от южната част на Европа.

Диверсифицирането: инвестиция в бъдещето

Информация за медиите

Освен от слънцето, съвременните топлофикационни мрежи могат да

осигуряват отопление за битовите потребители и от други устойчиви източници

като отпадъчна топлина от фабрики, геотермални кладенци, биоенергийни

котли. Либерализирането на енергийния пазар ще направи възможно цената на

топлинната енергия да стане много ниска.

"Разделянето на производството на топлинна енергия от разпределението й е

ключово за постигането на ниски цени на топлинната енергия за крайните

потребители", обяснява инж. Петър Камбуров, експерт устойчиви енергийни

решения при Институт за нулевоенергийни сгради. Това разделяне би позволило

навлизането на нови производители в тази област. Възможно е дори

формирането на борси за топлинна енергия, които да доведат до понижаване

цените на топлинната енергия в дългосрочен план – така, както навлизането на

множество играчи на комуникационния пазар доведе до понижаване на цените

на комуникационните услуги.

По този начин много по-успешно ще се осъществи "социалната" функция в

енергетиката – осигуряването на достъпно отопление за социално слабите

представители на населението.

Стратегическо значение

Топлофикациионните мрежи, базирани на екологични и устойчиви източници,

могат да изиграят ключова роля за осигуряването на екологично чиста топлинна

енергия в градовете. Все повече европейски страни разпознават технологията

като крайъгълен камък в прехода към нисковъглеродна икономика. Показателен

е фактът, че топлофикациите на екологични източници са основна част от плана

на правителството на Великобритания за декарбонизиране на битовото

отопление в страната. 320 милиона лири са предвидени за присъединяване на

домакинства към топлофикационни системи до 2030 година.

Потенциалът на екологичните топлофикации е добре разпознат и в Германия:

там вече има 23 действащи слънчеви топлофикации с общо 49 600 квадратни

метра площ на колекторните полета. Капацитетът им е 34,7 MWth.

Най-добре развити са слънчевите топлофикации в Дания. В страната има 85

топлофикационни мрежи, захранвани от соларна топлинна енергия. Датската

Асоциация на топлофикациите отброи един милион квадратни метра колекторна

площ още през септември 2016 г.

Слънчеви топлофикации се проектират и изграждат в момента във Франция,

Австрия, Австралия. Дори в Киргизстан вече се строи слънчева топлофикация –

от началото на 2018 година.

Финансиране

Проектите за изграждане на слънчеви топлофикационни мрежи в България

Информация за медиите

могат да се финансират не само от държавния и общинските бюджети. Един

пример е решението на Столична община за поемане на общински дългосрочен

дълг, който СО предвижда за изпълнението на проект за "инсталация за

комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF

отпадък" – в размер на 67 милиона евро. С подобна сума могат да бъдат

изградени топлофикационни мрежи в кварталите, които в момента се отопляват

с индивидуални котли на твърдо и течно гориво. При това тези топлофикационни

системи от ново поколение ще са нулевоемисийни, тъй като няма да са базирани

на горивни процеси, които неизбежно отделят вредни емисии.

________________________________________________

* - На 5 април 2018 г. Европейската комисия осъди България в съда на ЕС в Люксембург заради

неизпълнение на задълженията по прилагане на законодателството на ЕС по отношение

замърсяването на въздуха. Нарушението на страната обхваща всички региони в страната.

** - В проучването на ИНЕС са обхванати 69 жилищни блока с обща застроена площ от 285 000

кв. м. в квартал "Кайсиева градина" във Варна. В квартала липсва централизирана

топлофикационна мрежа. Основен източник на битова топлинна енергия в момента са

електрически печки и климатици.

*** - Проучването е реализирано от DTU Byg – департамента по граждански инженеринг при

Датския технически университет в Копенхаген. Изследователите са проучили два колектора от

датска SDH инсталация на възраст съответно 15 и 13 години, както и 1 колектор от шведска

инсталация на възраст 26 години. Заключението на учените е, че колекторите имат над 30

години живот. При датските колектори ефективността е спаднала с 1-27% в зависимост от

работните температури и наличието на фолио. Колекторът от шведската система е показал

намаляване на ефективността с 2-5%.

**** - повече за проучването на: http://www.sunwindenergy.com/solar-thermal/district- heating-

shows-lower- total-socio- economic-cost- future-energy- system