Съгласие по 3 точки между държавата и хората с увреждания за реформата в ТЕЛК

Протестите на хората с увреждания и на родителите на деца с увреждания са симптоматични за нерешените проблеми. Това заяви пред БНР министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, предаде БГНЕС. Той коментира рязко намаляващата финансова подкрепа след навършване на пълнолетие на децата с увреждания, като същевременно потребностите на семействата продължават да са същите и дори нарастват във времето. Групата на пълнолетните лица с увреждания е много по-голяма от тези 26 хиляди деца, които сега ползват новата месечна семейна помощ и ресурсът, който трябва да се насочи към тази група, е много по-голям, подчерта министърът.

За личните социални асистенти бюджетът харчи около 80 млн. лева годишно, но явно предоставянето на тази услуга е неефективно и тук е нормално да се търси по-голяма ефективност на този немалък ресурс, допълни той. Като база за съгласие с организациите на хората с увреждания по думите му се очертават три пункта: "Първо, ползването на права да бъде на основата не на ТЕЛК-овото решение, а на комплексна оценка на индивидуалните потребности на хората с увреждания. Вторият пункт е, че база за тази оценка трябва да бъде методологията на Световната здравна организация. Третото – очертаващата се неефективност на използването на средствата, които се насочват към използването на услугите личен и социален асистент."

Бисер Петков анализира и предстоящо през 2021 година изплащане на първите пенсии от втория стълб на пенсионното осигуряване и оспорените от пенсионните фондове разчети на социалното министерство въз основа на осреднени данни за размера на първите пенсии. "В концепцията е предложено. ако изчисленият размер на пожизнената пенсия е над 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно това да е задължително за лицето - да получава пожизнена пенсия. Тази пожизнена пенсия или плащането от универсалния пенсионен фонд, ще върви редом с пожизнената пенсия от държавното обществено осигуряване. Защо 20%? Защото това, което се очаква от плащането от УПФ е да компенсира намалението на пенсията от първия стълб. Като има право да избере в рамките на пожизненото плащане продукт, при който имаме гарантиран срок на изплащане, или гарантиран срок на получаване на пенсията. В рамките на този срок, ако лицето почине, плащането продължава, но вече към неговите наследници.

Даваме възможност за наследяване и лицата ще трябва да избират дали да се възползват от този продукт и какъв да бъде срокът, през който е гарантирано изплащането. Може да е 5, може да е 10, може да е 15 години – всеки преценява. Основните критики към чистото пожизнено плащане бяха, че всъщност не позволява наследяване на средствата. Принципно когато се въвежда този гарантиран срок на получаване на пенсията, колкото е по-голяма неговата продължителност, това води до намаляване на размера на плащането. След този гарантиран период пожизнената пенсия продължава да се изплаща в същия размер, докато лицето почине." Заради сравнително ниските финансови натрупвания в системата за първите групи пенсионери в концепцията като втори продукт са заложени т.нар. програмирани тегления, поясни социалният министър.