Европарламентът иска от Албания да признае официално българското малцинство

В исторически доклад, Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка, призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Това стана с помощта и на нашите евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, които осигуриха подкрепа за важните изменения във въпросния доклад. "На вчерашното заседание на Комисията по външни работи на ЕП в Доклада за Албания за 2016 бяха приети мои поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство там и изграждането на паневропейски транспортен коридор №VIII. Искам да благодаря на моя колега, Ангел Джамбазки, с когото заедно работихме за осигуряване на мнозинство на всички поправки, свързани с българския национален интерес", съобщи Ковачев.

Официалният текст на приетата поправки гласи: необходими са допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; Препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика.

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания". Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е този за правата на лицата от български етнически произход. В Албания към момента официално са признати 3 национални малцинства - гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско, както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Република Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато."

Другата поправка, която беше приета, гласи: "Препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор №VІІІ". Това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор№ 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от град Дуръс до Бургас.

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург.