Защо кризата в Гърция тревожи Източна Европа?

Докато вниманието на всички политици, финансисти и икономисти е приковано към Гърция, където утре се провежда важен референдум, Европейската централна банка (ЕЦБ) изказва намерение да разшири финансовата помощ за България. В същото време се споменава, че банката няма да изостави и останалите страни в региона, само и само гръцката криза да не предизвика ефекта на доминото.

Централната банка на ЕС ще предоставя достъп до финансови средства на тези държави, които ще имат нужда от това. Подобни програми ще предвиждат наливане на свежи суми в банковите системи на тези държави под формата на дългово финансиране. Вярно, за това все още никой не е обявил с името си и на всеослушание, а всяка подобна информация се базира на анонимни изказвания. А и както официалните лица в ЕЦБ, така и българските власти, засега отказват коментар.

В момента държавите от Източна Европа наистина са в опасност и епицентърът на потенциалната катастрофа се казва Гърция. От търговията до финансите - всичко в региона е силно свързано. Гърция има огромни дългове, а една трета от банковите й активи се държат от български кредитори. Ами ако Атина се откаже от еврото, след като банките й бъдат затворени и въведе контрол върху движението на капитала? Такава възможност има и тя продължава да плаши съседните на Гърция страни, които са запазили собствените си валути. Това в особена степен се отнася до Румъния, а също и до споменатата вече България. Точно върху техните перспективи за развитие би се отразило най-сериозно напускането от страна на Атина на еврозоната.

Към днешна дата българската икономиика е стабилна и расте, а банките са ликвидни и могат да се справят с всяка ситуация, уверява обществеността българският президент Росен Плевнелиев. Страната е добре подготвена и ще устои на всяка криза, включително и тази, които Гърция "обещава” на региона.

На практика няма нищо чудно в това, че ЕЦБ е готова да помогне на България. Централната банка на ЕС и преди е "подпирала” по-малки държави в общността. Като пример може да се посочи как в разгара на кризата ЕЦБ даде заем от 5 млрд. евро на Централната банка на Унгария.

Трябва да се отбележи обаче, че българският лев предвидливо е "вързан” към еврото, докато с румънската валута нещата не стоят така и леята вече отчете леко поевтиняване. Същото се отнася и до унгарския форинт и полската злота. Да, загубите в цените на източноевропейските валути са нищожни и дори не надвишават 1%. Но това, че явлението е масово, предизвиква и налага изострено внимание към ситуацията.

Но нека се върнем към България. Нейната връзка с Гърция се обуславя и от още един факт. Четири от най-големите гръцки банки имат свои подразделения в България, а също и в Румъния. Заедно тези финансови институции държат 28% от банковите активи в България и 12% от румънските. Ако към това се прибави и нуждата да се подчиняват на новите по-строги надзорни правила, които ЕС прие едва ли не в последните дни преди изборите за Европейски парламент, положението на страните от Източна Европа може да е доста разклатено.

Между другото, като споменахме Унгария, струва си да си спомним и това, че съвсем не отдавна там имаше масови обществени вълнения и те бяха свързани точно с промяната на курса на местната валута. В основата на всичко тогава бяха ипотечните кредити в чужда валута, които с обезценяването на форинта станаха непосилни за погасяване за много от кредитополучателите. А ето и че днес унгарската валута отново започва леко да губи позиции.

Източник: asks.ru