Над 20 000 хървати присъстват на литургията в памет на избитите десетки хиляди техни сънародници в австрийската местност Блайбург. Това се смята за едно от най-големите кланета, извършени от силите на югославския диктатор Тито.
За да се поклонят пред паметта на жертвите дойдоха председателят на парламента в Загреб Желко Райнер, първият вицепремиер и лидер на Хърватската демократична общност Томислав Карамарко, външният министър Миро Ковач и десетки други политици и дейци от обществения и културния живот на Хърватия, предаде БГНЕС.
"Блайбургската трагедия" се разиграва през месец май 1945 г. Десетки хиляди хървати, след които много жени и деца, бягащи при съюзническите сили от югодиктатора Йосип Броз Тито, са били избити, след като британската армия ги е върнала на партизанските отряди.
Десетки хиляди са избити на място в полето в Блайбург, а други са изклани по време на т.нар. "Околовръстен път", когато партизаните на Тито карат бягащите да обикалят в кръг цялата местност. През това време те ги избиват, докато не останал нито един жив.
Според словенския писател Франц Стърле множеството е било избито с картечници, които не са спрели да стрелят в разстояние на 15-20 минути.
До момента са разкрити десетки масови гробове. Според експертите най-малко 50 000 души са избити. Очевидци на събитията обаче смятат, че жертвите са над 170 000 души. В един от документите на щаба на 12-та дивизия на Югославската народна армия се казва следното: "На 15 май в Блайбург се предадоха 93 000 вражески войници". Политическият комисар Милан Баста посочва още по-голяма цифра. Той твърди, че са се предали около 120 000 военнослужещи.
В хърватската историография трагедията от Блайбруг е квалифицирана като военно престъпление и престъпление срещу човечеството.