Наистина ли САЩ нямат нищо общо с опита за преврат в Турция?

Дали САЩ стоят зад проваления опит за преврат в Турция? И наистина ли не са знаели за него? По тази тема съществуват мнения, с които е трудно човек да не се съгласи. И както позицията на ЕС, така и на някои арабски държави, които се смятат за приятели на Турция, потвърждават тази теза. Това пише в статия на Ергин Йълдъзоглу, публикувана в турския вестник "Джумхурийет". Той отбелязва и че тези теории достатъчно добре кореспондират с геополитическата картина в момента, както и с енергийните проекти и интереси в региона на Близкия Изток.

В материала се припомня теорията за т.нар. "Голям Близък Изток". "Този "проект" беше създаден към края на 90-те години на ХХ в., след атентатите в САЩ от 11 септемвро 2001 г. се превърна в една от най-обсъжданите теми, но през 2008 г. беше захвърлен в "дълбоко чекмедже", след като френското правителство отказа да признае, че планът включва Саудитска Арабия, Египет и дори цяла Северна Африка", отбелязва Йълдъзоглу. И припомня трите основни компонента на въпросната стратегия:

1. Възстановяването на хегемонията на САЩ, което трябва да се случи посредтством политико-икономическата интеграция на рагиона в световната икономика, превръщането й в инвестиционна дестинация, реализация на експортния и потребителския потенциал на региона, както и на евтината работна ръка. Всичко това трябва да се случи чрез реорганизация или цялостна промяна на политическия режим в тези държави.

2. Енергийната сигурност. Близкият Изток осъществява 36.7% от световния добив на нефт. От изцяло ориентираните към експорт държави-нефтопроизводителки на планетата, 4 са там и реализират 35 на сто от общият износ. В същото време на вносители като САЩ, Китай, Индия и 4 държави от ЕС се падат 60% от общият импорт на петрол на планетата. Паралелно с това делът на Близкия Изток в добива на газ по света е 15.7 на сто. А само един Катар реализира 14% от износа на синьо гориво в световен мащаб. На Русия, например, се падат 21.4%. В същото време на 100% зависещите от внос на природен газ в ЕС 5 държави се падат 27% от общия обем на импорта.

   На фона на цялата тази картина, заради енергийната сигурност на САЩ и ЕС, както и от гледна точка на осигуряването на потреблението на енергия за все повече разрастващата се консумация на Китай, достъпът до енергийните запаси на близкоизточния регион е от много голямо значение. То става още по-голямо, ако се отчете нуждата на Европа от нефт и особено от природен газ.

3. Сигурността в Израел. Спокойно може да се каже, че в това отношение вече бяха направени много сериозни стъпки. А по отношение на енергийната сигурност на преден план изпъква важното геополитическо положение на Турция.

Авторът на статията припомня и че по отношение на енергетиката в Близкия Изток съществува и пресичане на пътя между два големи проекта, а съответно и интереса. Още през 2000 г. Катар предлага изграждането на газопровод до Европа. Той трябва да мине през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция. Този проект паралелно е съвместим и с турската стратегия да се превърне в един от основните транзитьори. В същото време тръбата трябва и да намали зависимостта на Европа от Русия и Иран, респективно и стратегическата зависимост на ЕС от Москва. Но Сирия не се съгласи този проект да премине през нейна територия.

Според ливанското издание The Daily Star, Робърт Кенеди-младши, саудитските, израелските и американските спецслужби са планирали сунитско въстание в Сирия. А според думите на ген. Уесли Кларк, плановете на САЩ са били след смяната на режима в Ирак да дойде ред и на Сирия. "Предполагам може да се каже, че Турция е решила да се присъедини към този план и това се е случило тогава, когато не е успяла да се разбере Башар Асад", пише Йълдъзоглу.

Основните конкуренти на катарския проект пък са два. Единият е газопроводът "Турски поток", който трябва да доставя руски газ за Европа през Турция. Вторият е предлаганият от Техеран "Парс", при който идеята е европейските страни на получават синьо гориво от Иран.

"При така представената ситуация можем да си представим в колко сложна сиртуация попадат САЩ и ЕС, при положение, че Турция и управляващарта Партия на справедливостта и развитието, попадайки в задънена улица по отношение на проекта за тръбата през Сирия, се помирява с Русия и започва да търси нови алтернативи за себе си. Както и какви реакции може да предизвикат тези действия на Анкара. Поради тази причина намирането на връзка между възможностите за реакция, опитът за преврат в Турция и дори нови подобни опити, лесно могат да ни дойдат на ум", пише в заключение авторът.