Стокхолмски институт: 4 ядрени държави увеличават арсенала

Броят на ядрените бойни глави по света е спаднал през миналата година, но изглежда, че Китай, Индия, Северна Корея и Пакистан разширяват ядрения си арсенал. Това показва информация на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ), цитирано от АП.

Институтът отбелязва, че развитието на ядрената програма на КНДР е "допринесло за международна политическа нестабилност с потенциално сериозен ударен ефект".

От СИПРИ отбелязват, че през тази година САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея общо притежават 14 935 ядрени оръжия в сравнение с 15 395 година по-рано.

Организацията не е включила Северна Корея като държава, която има разгърнати ядрени бойни глави, а е посочена като страна с 10 до 20 "други бойни глави", които са в склад или са изтеглени от употреба и трябва да бъдат демонтирани. "Данните за КНДР като цяло не са сигурни", допълват от института.

122 държави са одобрили Договора за забрана на ядрени оръжия на ООН през юли 2017. Според СИПРИ този договор е изключително важен за ядрено разоръжаване в дългосрочен план.

В 48-та си годишнина организацията отбелязва, че въоръжените конфликти са основната причина за мигрантските кризи.

Договорът на ООН срещу ядреното оръжие, срещу което скочи НАТО

Междувременно късно вчера на фона на разрастването на ядрената криза със Северна Корея 51 държави подписаха договор на ООН, който забранява притежанието на ядрено оръжие в световен мащаб.

Споразумението беше прието от 122 държави в ООН през юли след преговори, водени от Австрия, Бразилия, Мексико, Южна Африка и Нова Зеландия. Нито една от деветте държави, притежаващи ядрен арсенал – САЩ, Русия, Великобритания, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел, не участва в обсъжданията.

След официалното подписване по време на Общото събрание на ООН генералният секретар на организацията Антониу Гутериш приветства споразумението като първия многостранен договор за разоръжаване от над две десетилетия насам.

Въпреки това НАТО, в чийто състав влизат три от държавите с ядрено оръжие, разкритикува договора, определяйки го като непродуктивен и потенциална предпоставка за създаване на разделение.

"Забраната за ядрени оръжия чрез договор, който не включва нито една държава, която реално притежава ядрено оръжие, не е ефективна, няма да намали ядрения арсенал в световен мащаб и няма да подсили сигурността на никоя държава, нито международния мир и стабилност", посочват от Алианса.

Официално споразумението ще влезе в сила, след като 50-те държави го ратифицират – процес, който може да отнеме месеци и дори години, предаде АФП.