Дойде време за Нобеловите награди: Японец грабна приза за медицина

Японският молекулярен биолог Йошинори Осуми, професор в Токийския университет, е тазгодишният носител на Нобелова награда за медицина и физиология. Той получава престижното отличие за работата си по откриването на механизма на автофагията., предаде АФП, цитирана от БГНЕС.

Автофагията е процес, при който клетките се "самоизяждат", т.е. по естествен път в клетката се разграждат излишни или нефункциониращи нейни компоненти. Ако този процес бъде нарушен, организмът може да се разболее от диабет или болестта на Паркинсон.

"Мутациите в автофагни гени могат да причинят болести, като автофагния процес има участие при някои състояние като рак или неврологични разстройства", се казва в съобщението на нобеловия комитет.

Пет любопитни факта за Нобеловите награди

От 1901 г. Нобеловите награди се връчват на мъже, жени и организации, чиято работа е довела до значителен напредък за човечеството, точно какъвто е бил заветът на техния основател Алфред Нобел, припомня АФП. Наградите отчитат най-големия научен и хуманитарен принос на човечеството.

Нобел поетът

Алфред Нобел може да е влязъл в историята с откриването на динамита, но е малко известно, че е бил запален по английска поезия. Сред любимите му автори са били Джордж Байрон и Пърси Биш Шели. Самият Нобел е пишел поезия през целия си живот, често на родния си шведски, но предимно на английски.

В писмо до свой приятел той пише: "Нямам и най-малката претенция да наричам куплетите си поезия. Пиша от време на време единствено, за да се освободя от депресията или да подобря своя английски".

През 1862 г. на 29-годишна възраст Нобел пише писмо на млада дама от Париж, в което казва, че "физиката е моето поле, не писането".

В годината на своята смърт - 1896 г., основателят на престижните награди пише скандална пиеса в четири действия, озаглавена "Немезиз". Тя е вдъхновена от трагедията "Ченчи" на Шели, която разказва историята на жена от 16 век в Рим, която убива своя баща насилник. "Немезиз" излиза от печат, но и трите й копия са унищожени след смъртта на учения.

По стъпките на родителите

След като първите Нобелови награди са раздадени през 1901 г., шест деца на нобелови лауреати следват стъпките на своите родители и по-късно през живота си също получават престижните отличия, а през 1915 г. баща и син печелят заедно Нобелова награда.

Семейство Кюри има общо пет отличия – две за Мария Кюри, която печели за първи път наградата за физика през 1903 г. заедно със съпруга си Пиер и Анри Бекерел. Няколко години по-късно - през 1911 г., тя взима и приза в категория за химия.

Най-голямата й дъщеря Ирен взима Нобелова награда за химия през 1935 г. заедно със съпруга си Фредерик Жолио. Най-малката сестра – Ева Кюри, пък се жени за Хенри Ричардсън Лабуис, който като ръководител на УНИЦЕФ през 1965 г. печели Нобелова награда за мир.

Семейство Кюри обаче не са единствените семейни двойки, които получават някое от престижните отличия. През 1947 г. шведът Гунар Мирдал взима наградата за приноса си в икономиката. Осем години по-късно съпругата му Алва Мирдал печели наградата за мир.

Лауреати, неприсъствали на церемонията

От 1901 г. петима лауреати на наградата за мир не успяват да получат наградата си лично. През 1936 г. германският журналист Карл фон Осиецки е задържан в германски концентрационен лагер и не може да присъства на церемонията по раздаването в норвежката столица Осло.

През 2010 г. китайският дисидент Лю Сяобао е възпрепятстван да си получи наградата, тъй като по това време е в затвора.

През 1975 г. руският дисидент Андрей Сахаров също не присъства на церемонията и е бил представян от своята съпруга Елена Бонер.

Полският синдикален лидер Лех Валенса също не може да получи лично наградата си. През 1983 г. той отказва да дойде в Осло, притеснявайки се, че после няма да бъде допуснат обратно в Полша.

Опозиционният лидер в Мианмар Аун Сан Су Чи е под домашен арест, когато получава наградата през 1991 г. Въпреки че получава разрешение от управляващата в страната военна хунта, тя отказва да присъства на церемонията по същата причина като Валенса.

Защо няма награда за математика?

Една от мистериите, свързани с Нобеловите награди, е защо не се връчва приз в областта на математиката.

През 80-те години изследователи слагат край на слуховете, че любима на Алфред Нобел е имала друга връзка с математика Магнус Госта Митаг-Лефлер. Тогава те не откриват никакви доказателства в подкрепа на този слух.

Защо обаче няма награда за математика? Съществуват две вероятни обяснения. Според първото - през 1895 г., когато Нобел е написал завещанието си, в което е заложил идеята за нобеловите награди, вече е съществувала награда за математика в Швеция и той не е видял нужда от друга такава. Според второто - в началото на 20 век приложната наука е била предпочитана от научните и обществените среди, а приносът на математиката не е бил толкова очевиден.

Посмъртни награди

Уставът на Нобеловата фондация от 1974 г. предвижда наградите да не бъдат давани посмъртно, но даден човек може да бъде удостоен с отличието, ако той или тя почине в периода между обявяването на отличените през октомври - до церемонията по връчването на наградата през декември.

Преди тези промени само двама души са получили Нобелови награди посмъртно. Единият от тях е шведският генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, който загива при самолетна катастрофа през 1961 г. и получава отличие по-късно същата година.През 1931 г. награда за литература посмъртно получава друг швед – авторът Ерик Аксел Карлфелд.

През 2011 г. комисията за наградата по медицина връчва отличието на канадеца Ралф Щайнман без да е наясно, че той е починал три дни по-рано. Въпреки това фондацията решава да му връчи наградата.