Уикенд идея: СПА изкушения в комбинация с живописна природа

В разгара на лятото вероятно повечето хора биха предпочели да събират слънчев загар на плажа. Но ако повече ви блазни дестинация, далече от суетата и хаоса на морския бряг, можете да се отправите в посока спа столицата ни Кюстендил. Идеалното място за всеки, който иска да се отдаде на истински релакс, при това на крачка от природата.

Вече години наред местната власт прави всичко възможно да превърне града под Хисарлъка в най-добрия център за рехабилитация на континента. Все пак в миналото крале на велики древни държави са идвали тук, за да се лекуват в минералните извори на Улпия Термалия. В днешно време редовни посетители са съседите от Македония и Сърбия, тъй като им е изключително близо.

Кюстендил е балнеоложки и туристически център не само с национално, но и с международно значение. Освен това е археологически и архитектурен резерват, изходен пункт за туризъм и ски в планината Осогово, така че е чудесно място за почивка през цялата година.

Наблизо има цели три писти, а цените в сравнение с популярни дестинации като Банско, Боровец и Пампорово са направо символични. Друг плюс е това, че пътят е в добро състояние и се почиства редовно.

Но тъй като зимата е още далече, нека се концентрираме върху другите интересни неща. Едно от тях е фактът, че Кюстендил е един от най-древните български градове. Има осемхилядолетна история, спомени от която можете да откриете в музея, помещаващ се срещу сградата на някогашна тютюнева фабрика.

И ако си мислите, че е много скучно да се обикалят такива обекти, ще ви изненадаме. Вътре ще намерите останки от траките, датиращи от края на бронзовата епоха, от римляните, готите, аварите, вестготите и славяните.

Любопитното е, че сред множеството монети, останали от минали времена, има и една много специална, открита на брега на река Темза от лондонски археолог любител. Напълно възможно е изобщо да не я забележите сред останалите, но в случай че сте по-наблюдателни, няма как да пропуснете интересния ѝ вид – тя илюстрира как двама души правят секс.

И ако се чудите за какво пък им е била подобна монета в миналото, значи си нямате ни най-малка представа колко процъфтяващ бизнес е била проституцията по римско време. На жриците на любовта им се заплащало с тези специални "жетони”, които стрували колкото надницата на един работник за физически труд.

В музея има специален детски кът, в който най-малките почитатели на историята могат да запомнят как са изглеждали някои от монетите. Достатъчен им е един бял лист, който да поставят върху дървените макети и после трябва само да оцветяват. Когато хлапетата се наиграят с това, могат да се пробват да построят сами крепост с умалени части, направени от истински материали.

След като сте разгледали историческия музей, можете да се заемете с обиколка на няколкото къщи-музеи. Започваме с "Емфиеджиевата къща”, която е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. После продължаваме с реставрирания дом на Ильо Войвода, един от най-забележителните дейци на българското национално-освободително движение. Идваме в по-ново време с къщата на Димитър Пешев, известен със заслугите си за спасяване на евреите в България. Ако пък сте запалени по музиката, непременно трябва да посетите къщата на композитора Георги Момчилов, създател на Песен на труда.

Безспорно за увлечените от изкуството най-голям интерес ще предизвика художествената галерия на името на Владимир Димитров-Майстора. Тя притежава основната и най-голяма колекция от творби на големия художник, които са подредени в постоянна екпозиция. В близките села все още можете да откриете и две от жените, позирали на Майстора, които със сигурност имат интересни неща за разказване.

Дори и да сте идвали в Кюстендил преди, не си мислете, че един ден ще ви е достатъчен, за да видите всичко. Може и уикендът да не стигне, но пък ще е добро начало на поредица от почивни съботи и недели. Не пропускайте един от символите на града – римските терми, които се намират в центъра, съвсем близо до джамията "Ахмед бей”. Това са обществени бани, изградени през 2-3 век и са част от голям комплекс. Обявени са за паметник на културата от национално значение.

Оттук се вижда и така наречената Пиргова кула, която през Средновековието е била използвана като отбранителна. Името ѝ идва от гръцката дума "пиргос”, което означава кула. Интересното при нея е, че има почти квадратен план. Строена е с материали от античните терми, а фасадите са изградени с тухлена зидария около отворите и ъглите. В късното Средновековие била превърната в склад за оръжие.

Съвсем близо до тях е разположена и турската обществена баня "Дервиш баня”. Строена е през 1566 г. и работила повече от 400 години – до 1992 г. През 2005 г. била цялостно реставрирана и обявена за архитектурен паметник на културата.

Завършването на строежа ѝ съвпада със смъртта на Сюлейман Великолепни. За издигането ѝ са използвани материали от стените на средновековната крепост до Кюстендил. Името ѝ е свързано с думата дервиш – при бекташите това е една от четирите низши степени за послушници.

Ако искате да се възползвате от минералните извори, трябва обаче да отидете до Чифте баня, която е построена върху основите на късносредновековна турска баня. Намира се в центъра, близо до римските терми и джамията "Ахмед бей”.

След всички тези паметници на културата няма да е зле да отделите малко време и за църквите. В града има цели пет, като една от най-интересните е "Свети Великомъченик Мина". Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква "Свети Мина" по проект на архитект Антон Торньов. Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Богато украсена е с фасадни корнизи и орнаменти и е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България.

Църквата "Свети Димитър" пък е възрожденска и носи името на известния като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Построена е през 1866 г. по инициатива на кюстендилския учител Даскал Димитри. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски.

Друга възрожденска църква носи името "Успение Богородично" и се намира в центъра на града. Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата "Градец" (Варош) на мястото на средновековната църква "Свети Никола”. 

И преди да си тръгнете непременно трябва да видите средновековната "Свети Георги", която се намира в квартал Колуша. Интересното тук е, че е кръстокуполна. Изградена е върху каменни основи от тухли с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".

Датира някъде от края на 10 и началото на 11 век. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на 12, 15-16 и 19 век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Има добре запазени образи на светците Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина, светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола.

След това вече можете да се отправите към късноантичната и средновековна крепост Хисърлъка. Изградена е в края на 4 и началото на 5 век, 100 години след това е поправяна, но през 15 век била съборена от османските завоеватели. Археологическите разкопки тук регистрират различни строителни периоди и говорят за непрекъснато и продължително използване на отбранителното съоръжение. Любопитното е съчетанието на различни строителни техники и материали.

Когато ви омръзне да си представяте как е изглеждало мястото в миналото, можете да се насладите на прекрасните животни в местния зоопарк. Страхотно забавление за малки и големи. И в края на деня сме сигурни, че ще кажете, че си е заслужавало.

Приятно прекарване!

Още снимки можете да видите в галерията.