Голямата лъжа на дребните душици

За съжаление, трябва да призная, че коронният номер от правителствената пропаганда, който в първите дни изглеждаше изключително смехотворен поради абсурдността си, а именно, че участниците в протестите #ДАНСwithme са платени, че са форма на „временна заетост“, че хората взимат пари, за да бъдат всеки ден на площада, е хванал дикиш всред обществото.

Никога не съм имал толкова ниско мнение за българите, затова ми е трудно да повярвам, че безкритично са се хванали на най–евтиния пропаганден номер на властта и обгрижващите я говорители. Все пак се надявам, че заразата не е стигнала толкова надълбоко и толкова нашироко.

„Играй парата“ – така формулира този извечен предразсъдък Евгений Дайнов и не се намери нито една достойна личност в лагера на правителството, която да се застъпи за опонентите си и да признае, че все пак става дума за идеен и морален сблъсък между правителство и протестиращи, между подкрепящи и неподкрепящи, а не просто сблъсък на две театрални трупи с различни спонсори.

Не се намери опонент на протестите дори само да го изтъкне като елемент от неговата си аргументация, и някак си да опита да оправдае морално и идеологически решението на правителството да остане на власт след скандала Пеевски. Няма такъв.

Но изглежда, търсенето на морални аргументи се смята за напълно безмислено дори измежду най–запалените привърженици на правителството и затова е вкаран аргумента „и вие сте като нас“, „след нас ще дойде по–алчна олигархия“ и т.н.

Кой знае, може би просто разчиствайки идеологическите руини на комунизма и байганювщината пропаднахме заедно с булдозера в дупката на предразсъдъка, че никой не би трябвало да си мръдне пръста за нещо общественополезно, освен ако не е ако не е платен, разбира се.

„Трийсет лева за пенсионер, 50лв. за гражданин, а за семейство с дете цифрата е над 100 лв.“ – Мая Манолова

Много любопитен е психологическият анализ на горната митология – защо ли пенсионерите се смятат за по–долна категория от „гражданите“ (като че ли пенсионерите не са граждани) и как даващият парите определя кой работи, а кой е пенсионер, и как проверява кои от двойките са семейства, а кои са ад–хок кооперации. И най–вече кой, къде и с какви пари плаща. Но този анализ е въпрос на друг разговор.

„Идеали? Бошлаф.“ – както казва идейният предшественик на колективния Пеевски днес.

А защо да не пусна и по–солиден цитат, всъщност.

Бай Величков!
Аферим бе, бай Величков! Виж, тъй те харесвам. Защо да мамим младото поколение, нека си открием картите. Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство - ето идеала, който трябва да преследваме. Аз се радвам, че ти постигна вече тази истина. И заслужава ли този подъл народ да се трепим за него! Доде бяхме по-млади, иди-дойди; ами сега - станали сме по на четирийсет лазарника хора, трябва да помислим вече за себе си. Аман от сухоежбина! Хеле пък ти, завалия, хептен се измъчи из тия стамболски сокаци, из тия италиански... това не беше ли цял подвиг? Като видя, че се разбесня Стамболов, ти взе, че си обра крушите от България, заряза тия роби, нека си плуят в робството. Те са научени. Ти не си научен да теглиш и като всеки кавалер постара се да офейкаш. Какво не ти пати главата в това пусто Халки - и за цярове по някой път не ти стигаха пари. Бобчев и Маджаров се умълчаваха. Стига вече подвизи. Па знаеш ли какво - я вземи, че зарежи и твоята пуста поезия. То бива, ама когато в кесията вятър вее, а пък сега, слава богу, понаредихме се. Те ще почнат сега, разни хлапетии, разни социалистчета, идеалистчета, да те джавкат, ама хич окото да ти не мига! Прави си оглушки, па си гледай кефа, па хем си гледай кефа, хем им се подсмивай на акъла. То се знай. Те защо ще те джавкат? Мигар за някоя твоя измяна, за измама, от разочарование ? Йоо! От завист? Разбира се! Без съмнение! Без съмнение от завист! И то защо? Просто затуй, че техните кости смазаха, техните гърла се драха, а пък ти (страшен си дявол, да те вземе мътната!) току се изтърси наготово на най-топлото място. Е, видя ли сега! Кандиса ли? Не ти ли казвах аз тебе, че на тоз свят най-хубавото нещо е да ти е топличко? Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости - всичкото е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги... Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопа ли кокала - дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги... Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща...

То работата вече е ясна дето се вика – работи се по принципа на уж недолюбвания от червените Йозеф Гьобелс, че ако една лъжа се повтори хиляда пъти, то тя става истина.

Да се обърна към тези съвременни ученици на уж големия си враг – интересно ми е – след като упорито натискате в калта българския народ, след като го убеждавате, че е абсолютно невъзможно някой да си мръдне пръста за без пари, че хората, които са произлезли от същия този народ и са успяли някак си да се изучат и да създадат нещо самостоятелно, всъщност са го предали, след като го развращавате, обяснявайки му, че единственото нещо, което има смисъл на тоя свят са дребните подаяния под формата на различни социални „придобивки“, после дали пак ще плачете за погиването на националните ценности, за нашествието на чалгата, за неграмотността у учениците, за върлуването на различни видове хулигани, за масовото бягство на образованите и способните в чужбина?

Особено след като обявихте образованите и способните за лошите в обществото и им приписахте собствената си мотивация („играй парата“) и възгледи („идеали? бошлаф!“). Ще поемете ли отговорността за отчуждението им и бягството им от България? Или пак ще се обърнете към доброто старо средство за прочистване на съвестта – крокодилските сълзи.

Протестите ще победят, нямайте съмнение.
Оставка!