iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

Има институт - има проблем, няма институт - няма проблем

26.08.2013

Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) беше основан няколко седмици преди 10-ти ноември 1989г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП като легален инструмент за изследване на обществените настроения и беше закрит през лятото на 2013г. от Михаил Миков, председателя на Парламента.

Защо режимът на Тодор Живков би си основал социологически център буквално в момента на падането си? Преди това не се ли е интересувал какво става в обществото?

Интересувал се е, и то даже в много по-големи подробности, отколкото това се прави в едно социологическо проучване. Просто другарите знаят, че скоро ще им се наложи да закрият Държавна сигурност, която върши тази работа и събира данните си с доносници, а не с анкетьори.

Сигурно не знаете, че по времето на по-ранния социализъм социологията се е заклеймявала като „буржоазна лъженаука“. Една независимо действаща социологическа институция би нарушила монопола на Държавна сигурност да „знае“ какво се случва в обществото и на комунистическата партия да „обяснява“ обществените явления и процеси.

Затова и Институтът по социология към БАН има толкова интересна история – закрит през 1944г., открит отново през 1968г. Предполагам, че през 1968г просто са го наситили с достатъчно надеждни кадри от ДС и БКП, а и че е имало засекретени изследвания (моя хипотеза, трябва да се провери). Но институтът се занимава с фундаментални изследвания и със социологията като наука, затова когато става ясно, че ще трябва да се закрива ДС, се основава НЦИОМ – по-мобилна структура, държавна социологическа агенция. (В последните години също станаха интересни неща с института към БАН, но те не са предмет на сегашния материал)

Съществуването на центъра е метафора за цялата ни демократична история.

Създаден е 2 години след ВЦИОМ (Всесъюзният център за изследване на общественото мнение) в СССР, по негов образ и подобие, нали забелязвате приликата в имената.

За какво е създаден:

Системни изследвания сред населението по най-актуалните проблеми и събития от вътрешен и международен характер;

Бързи сондажни проучвания;

Периодични обобщения и сравнителни анализи на въпросите, повдигани от гражданите в техните лични писма до ръководните органи и средствата за масова информация;

Следене на състоянието на обществено-политическия, идеологическия и морално-психическия климат в страната;

Разработка на прогнози за очакваните промени в него и в масовото поведение на хората, които да се използват при разработването на социални технологии и конкретни решения по назрели проблеми. (източник)

През 2012 и 2013г НЦИОМ нашумя с... непрозрачността си.

Теоретично, идеята на НЦИОМ е да ориентира Народното събрание в текущата обстановка, особено при изготвяне на законопроекти (за да си спестят например протести, ако приемат някакво проблемно законодателство, или поне да бъдат подготвени). Затова и НЦИОМ получаваше финансиране от бюджета на Парламента.

Тези теоретични очаквания не бяха съвсем изпълнени. Първо, нямаше лесен начин да се разбере какво прави НЦИОМ. Нямаше сайт почти до закриването си, и не даваше подробен отчет за дейността си по парламентарна линия.

Сайтът се появи чак в последната година от работата на института. По предложения на НПО в правилника на НС се записа следното задължение:

Чл. 18. Националният център за изучаване на общественото мнение публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания по заявка на Народното събрание или на парламентарна група, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.
от Заключителни разпоредби

В момента не можете да го отворите.

Също така, НЦИОМ работеше „частпром“, като извършваше социологически проучвания на всеки, който пожелае, за пари.

Разбра се например, по време на управлението на ГЕРБ институтът е правил проучване за БСП, за което БСП не подозира...

(помните откъде тръгва всичко, нали ;))

През лятото на 2012 г, Институтът за развитие на публичната среда, зададе следните въпроси за НЦИОМ

Колко социологически изследвания е направил Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ)? Кой е техният поръчител? Колко струва издръжката на Центъра, която е към бюджета на Народното събрание – т.е. плащаме я ние данъкоплатците? Какви изследвания поръчват парламентарните групи в НС, парламентарните комисии и отделните депутати? (източник)

Документът продължава с 19 конкретни въпроса, които биха хвърлили светлина не само върху това как се харчат парите на данъкоплатците, но и как се прави политика в демократична България, тоест, би дръпнал някои от завесите пред политиката.

Отговорът е люпопитен, но отново не е пълен (допълнително четиво), затова следват нови въпроси.

Сегашното правителство, обаче, постъпи с НЦИОМ като с мина „Ораново“ - има институт, има проблем, няма институт, няма проблем.

Вместо да получим отдавна чаканите отговори на въпросите, държавната социологическа агенция беше закрита, без яснота какво ще се случи с архвите ѝ и кой ще отговори на поставените въпроси, които не губят актуалност.

Отлага се, а може би и завинаги се ликвидира възможността да надникнем в дейността на един от най-тайнствените държавни институти (парадокс, а?) и да научим доста любопитни неща за себе си през последните 24 години.

Дайте да видим бе, нали сме си плащали четвърт век! И кое наложи свалянето на сайта?

Официалното обяснение на Миков за закриването е, че има „твърде много“ социологически агенции, за да има и една държавна.

Слуховете, които циркулират са, че след началото на сегашните протести, според проучване на НЦИОМ, 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу правителството на Орешарски.

Тоест, убиха вестоносеца и покриха следите.

Но въпросите си остават.

ОСТАВКА!