Българите остават ангажирани към родния език

Въпреки навлизането на изключително много чужди думи, предимно английски в последните 20 години след инвазията на руски език преди това, българите остават ангажирани към въпросите на езика и правилната употреба на родната реч.

Българите имат мнение и отношение по въпроса и то не само покрай дискусиите, които се разразяват около 24 май, поредните кандидатстудентски или кандидатгимназиални изпити, матури и т.н.

Това показват резултатите от анкетното проучване на Галъп, направено в рамките на мащабния проект на катедра Българския език към Софийския университет и фондация Фокус с управител Анна Портарска.

Активното отношение на българите към родния език и начина на говорене е свързано с факта, че това как говорим самите ние определя представата на другите за нас/ нашия имидж, т.е. хората градят своя имидж и чрез езика и чрез своята представа за това кое е правилно или неправилно, кое звучи добре или не звучи добре.

Изследването регистрира отклоненията от правоговорната норма, които са най-чести при устното общуване. Учените правят и изводи за сферите, в които тези отклонения се наблюдават най-често и зависи ли дадено отклонение от образованието или социалния статус на говорещите.

Проектът цели да направи изследване на съвременното състояние на устната реч във всички сфери – бизнес общуване, медийно общуване, академично общуване и т.н. По този начин ще бъде допълнено описанието на съвременния български език с данни и за устната форма на езика.

В голямата си част граматиките на българския език се основават на примери от писмената реч, която не е спонтанна, подлежи на редакция и се подчинява на определени правописни правила. Затова изследването е съсредоточено върху нещо ново - както подготвена устна реч (лекция, новини, изказване...), така и неподготвена, както и ситуации, в които е налице някаква степен на подготвеност на участниците (тип дискусионни предавания, интервюта, бизнес среща).

Резултатите от национално изследване обаче не съвпаднат напълно с очакванията на езиковедите.

Оказа се, че приблизително 52% от анкетираните възприемат формите пишеме, ходиме като правилни. Около 30% приемат за правилни формите живяли, вървяли и  говорùх, говорùл, направùх, направù. За сметка на това произношението радосттъ, песентъ,  отидах, четах, учителъ, лекаръ, което се наблюдава доста често в изследваните от нас записи, се възприема като правилно едва от 10% от анкетираните.

Това, разбира се, не означава, че те не употребяват тези форми, но означава, че ги осъзнават като отклонение от нормата.

Все пак никой не се придържа в своята устна реч изцяло към правоговорната норма. При подготвена реч отклоненията са по-малко, при спонтанната реч те естествено са повече.

За нас беше важно да установим какви тенденции има при тези отклонения, кои са отклоненията, както и кои зависят от социално-демографските характеристики на хората, обясняват езиковедите.
Макар че като маркери на западно говорене се осъзнават форми като бел, голем, хлеб от  81% от анкетираните лица и бехме, живехме, вървехме от 78.1%, в същото време анкетираните не могат да разпознаят като западни форми от типа на бяли, голями, вървяли, живели (едва 58.1% смятат, че те са западни), докато това, което ние като езиковеди знаем, е че тези форми би трябвало да са характерни само за западните български диалекти.

Важно е да се изследва отношението към грешките и от гледна точка на критерия звучи добре - не звучи добре. Това е така, защото дори когато се знае, че дадена форма не е правилна, може да не се смята за дразнещо пренебрегването на правилото.

Това показва и анкетата – макар че 48 % от анкетираните смятат, че ходиме, говориме, пушиме, пиеме са неправилни, 45.0% оценяват тези форми като неблагозвучни.

Това е свързано с факта, че ние се придържаме към идеята за правилност, стремим се да говорим според нормата в официална ситуация, но обичаме да нарушаваме тази норма, когато ситуацията не ни налага да градим своя имидж по този начин или пречи на нашето вписване в средата, се обяснява в изводите от изследването.

При изследване на записи от академично общуване самите ние виждаме, че дори езиковедите нарушават правоговорната норма в определени случаи и това показва, че става дума за динамични промени в съвременния български език, а не толкова за масова грешка.

В този смисъл изследването на езиковедите от Софийския университет не се стреми да каже да хората, че са неграмотни или необразовани, а да проследи промените в съвременния български език, които най-лесно се наблюдават в устната, нередактирана негова форма.