Отбелязваме един от най-древните християнски празници

На 6 януари, отбелязваме един от най-древните християнски празници. Близо 150 000 са българите, които имат имен ден на Йордановден и Богоявление. Исторически празникът в различните християнски традиции е претърпял значителни изменения. Според традицията още преди изгрев слънце девойките отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име "Водици", заради връзката им към вода. На този ден също се празнува рожденият ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.

Имен ден днес празнуват хората с имена Боян, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Боголюб, Боголюба. Бетина и подобни.

Както вече споменахме, този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет.