Цел на хилядолетието - да намалим детската смъртност

20-ти юни е и светът обръща поглед към Бразилия, където започна срещата на върха "Рио 20+”.

Преди 20 години бяха зададени целите на хилядолетието за развитие. Една от най-важните бе намаляването на детската смъртност в световен мащаб. Сега, когато световните лидери, ще обсъждат новата посока за развитие, си струва да видим какво е постигнато до момента по тази така важна цел, какви са резултатите, но и какви прогнози има за изпълнението й до 2015 година, къде в този процес се позиционира България.

"Промените в показателите за детската смъртност са едни от най-чувствителните показатели за икономическото и културното развитие и са непосредствено обвързани с останалите цели на хилядолетието дотолкова, доколкото бедността и социалната изолация влияят пряко върху достъпа до здравни услуги и квалифицирана лекарска помощ", каза Елица Петрова от "Глобална инициатива в психиатрията".

Тази организация е партньор по проекта за популяризирането на глобалното образование чрез целите на хилядолетието.

Детската смъртност в световен мащаб

Според целта на хилядолетието в периода 1990-2015 година светът трябва да постигне намаляване с две трети на нивото на смъртност при децата под 5-годишна възраст. Черната статистика сочи, че в държавите с малък брутен вътрешен продукт на глава от населението, едно на всеки десет деца умира преди да навърши 5-годишна възраст. В по-богатите държави, този брой е едно на 143 деца.

Има известен напредък, но нима можем да кажем, че той е достатъчен, щом в развиващите се страни вместо 100 смъртни случая на 1000 живородени през '90-та г. - намалението е едва до 72 случая.

Глобално, общият брой смъртни случаи на деца под 5 г. е намалял от 12,5 милиона през 1990 г. до 8,8 милиона през 2008 г., т.е. през 2008 г. всеки ден умират 10 000 по-малко деца в сравнение с 1990 г.

Най–голям напредък е постигнат в Северна Африка, Източна Азия, Западна Азия, Латинска Америка, държавите от Карибския район и държавите от бившия Съветски Съюз.

Най–поразителен е напредъкът, постигнат в някои от най–бедните държави в света. Бангладеш, Боливия, Еритрея, Лаос, Малави, Монголия и Непал са редуцирали коефициентите си на детска смъртност годишно с 4,5% или повече, а Мозамбик, Етиопия, Малави и Нигер от 1990 г. отбелязват абсолютно намаляване с повече от 100 смъртни случая на 1000 живородени.

Най–високите нива продължават да бъдат в страните южно от Сахара. През 2008 г. едно на всеки 7 деца в тези страни умира преди петия си рожден ден, като най–високите нива са в Западна и Централна Африка, където едно на всеки шест деца умира преди да стане на 5 г.

Причини за детската смъртност

В развиващите се страни основната причина е недохранване и липсата на достъп до адекватна първична здравна помощ и инфраструктура като вода и канализация.

В световен мащаб децата умират поради три заболявания – пневмония, дизентерия и малария. Те са причина за 36% от всички смътни случаи на деца под 5-годишна възраст през 2008 г.

400 000 деца умират от малария всяка година

Дете, родено в развиваща се страна има 13 пъти по–голяма вероятност да умре в първите 5 години от своя живот в сравнение с дете, родено в индустриализирана държава.

От 67 държави, дефинирани като имащи високи нива на детска смътност, само 10 понастоящем имат шанс да постигнат Цел 4 на хилядолетието за развитие до 2015 г.

Българската цел за преодоляване на детската смъртност

България се е ангажирала с намаляване наполовина на смъртността сред децата от 0 до 5-годишна възраст до 2015 година в сравнение с 1990 г.

"През последните години детската смъртност в България показва тенденция към понижаване", подчерта Петрова. Основните показатели доказват, че заложените целеви стойности могат да бъдат постигнати до 2015 г. и България ще изпълни Цел 4 на хилядолетието за развитие.

Данните показват видимо благоприятна тенденция за смъртността на децата от 0 до 5 години, като за 6 години тя намалява от 16,7 на 1000 живородени (2001 г.) на 11,0 на 1000 живородени за 2007 г.

По подобен начин смъртността на деца до 1 година намалява от 14,4 на 1000 живородени (2001 г.) на 9,2 на 1000 живородени през 2007 г. Тези два показателя намаляват своите стойности годишно с около 5–6%.

Тази динамика изпреварва почти двукратно темповете на понижаване, необходими за постигане на Целите на хилядолетието, които са съответно 3,1% (за смъртност на деца от 0 до 5 години) и 3,7% (за смъртност на деца до 1 година).

Причините за наблюдаваната тенденция към понижение на детската смъртност са няколко:

С всяка година частта от БВП, която се отделя за нуждите на здравеопазването и медицината, нараства.

Въпреки това финансирането на здравната система е все още недостатъчно. За сравнение, през 2005 г. към здравната система в България са насочени 4,3% от БВП – срещу 6,65% средно за Европа и 8,81% за страните от Европейския съюз.

Разликите стават още по-драстични, ако ги изразим в абсолютни стойности – през същите години БВП на глава от населението е възлизал на 3443 щатски долара за България, 20 776 щатски долара за Европа и 24 743 щатски долара за страните от Европейския съюз.

Стойностите по тези два показателя "перинаталната смъртност" (смърт преди, по време на или след раждане)  и "недоносеност" намаляват с изоставащи темпове.

Перинаталната смъртност намалява с по-малко от два пункта – от 12,3 на 1000 през 2001 г. на 10,7 на 1000 през 2006 г., и дори се покачва на 11,0 на 1000 през 2007 г.

Акушеро-гинекологичната помощ не е в състояние да долови своевременно онези патологични състояния, които причиняват вътреутробна смърт на плода.

През отчетния период "недоносеността" запазва високи стойности, като през 2007 г. е 8,8% при заложена цел от 6,0% за 2015 г. Недоносеността също е в тясна връзка с качеството на акушеро-гинекологичната помощ, освен това е фактор със съществен принос в перинаталната смъртност.

Недоносените раждания са значително по-чести сред социално слабите слоеве на населението, а също и при прекалено младите майки (под 20 и особено под 15 г.).

"Специфичен за България проблем е порочната система за регистриране на перинаталната смъртност, което изкривява демографските данни за този показател значително. В българската демографска практика не са възприети критериите за раждане и аборт, препоръчвани от СЗО", отбеляза Елица Петрова.

Регистрирането на ражданията и абортите по унифицирана с другите страни в ЕС методика ще доведе до още по-големи отклонения на показателите за перинатална смъртност в България, при това в неблагоприятна посока.

В България съществуват значителни контрасти в показателите за детската смъртност по региони – умрели деца до 1 година на 1000 живородени. Средно за ЕС показателят е 4,7, а у нас – два пъти по-висок. С най-високи стойности на показателя са областите Монтана, Разград и Добрич, с най-ниски – са Русе, София и Кюстендил.

Връзката между детската смъртност и етноса

Детската смъртност е по-висока в области с висока концентрация на роми по обща детска смъртност, мъртвородени, перинатална смъртност. В областите Монтана, Сливен и Добрич се наблюдава най-висока концентрация на роми и съответно нивата на детската смъртност там са най–високи. Значима взаимовръзка на ромската идентичност с неонаталните видове детска смъртност обаче липсва.

При турския етнос има по-слабо изразена корелация с детската смъртност, предимно в ранната неонатална и неонаталната смъртност.

В област Кърджали например, където има най-голямо компактно турско население (61,7%), откриваме 11,9 на 1000 детска смъртност спрямо областите Перник и Кюстендил, където има най-малко хора с турска етническа идентичност (под 1%) и съответно ниски нива на детска смъртност (7,7/1000 и 3,4/1000).

Показателите за детска смъртност на България – и като абсолютни стойности, и като динамика – са изключително близки до показателите на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония. Показателите на Румъния имат същата динамика, но малко по-високи абсолютни стойности:

Какво да очакваме?

Ако се запази сегашната динамика, може да се очаква, че до 2015 г. България ще постигне още по-добри резултати, а именно:

- смъртност на деца от 0 до 5 години – 5,4 на 1000 живородени,

- смъртност на деца до 1 година – 4,0 на 1000 живородени.

Изоставането в показателите за перинаталната смъртност и недоносеността показват, че е необходимо да се предприемат решителни мерки за подобряване качеството на акушеро-гинекологичната помощ.